Когато Адам е сътворен, Бог привежда при него по двойки всички сухоземни същества и въздушни птици, за да ги наименува. Адам се справя отлично със задачата си. Накрая се натъжава, усетил се самотен, без подходящ другар и помощник. Бог допуска да се породи необходимост в душата на човека и удовлетворява тази потребност. Нанася на човека дълбок сън (да кажем, че това е първата упойка в човешката история), взема едно от ребрата му (ще приемем, че това е и първата операция) и от него създава Нея – Ева (живот), (приемаме, че това е и първото клониране). В еврейски оригинал названието за мъж е Ийш, а за жена Ишша. Дали ще бъде правилен един превод, като мъжана или мъжкиня например? Може би не, защото двете думи произлизат от различни корени.
Знаете ли защо Бог е направил жената от реброто на Адам? Някой казват, че е за да не му се качва на главата или за да не я стъпква в краката си, но истината е, че е за да бъде близо до сърцето му и за да я обича, както всъщност е станало.
Адам се събудил от съня си (или излязъл от упойка) и какво да види – Нея, най-красивото творение, което е виждал досега. И Тя е част от него, негова плът и кръв. Ако кажем, че е бил само очарован, ще сгрешим. Той бил силно влюбен. Може би това е първата любов от пръв поглед в нашия свят.
Думата, която е използвана за помощник на Адам, няма отношението на чирак или калфа към майстор, а на равен – същата дума се употребява и в случаите, когато Бог помага или е помощник на човека. Така, че жената по сътворение е напълно равностойна, равноценна на мъжа.
Мисля, че всички знаем историята за грехопадението (не вашето лично, а това на Адам и Ева). Ако някой не я знае, може да прочете за нея в книгата Битие 3-та глава, от 1 до 6 стих.
Дървото за познание, чийто плод е забранен за ядене, всъщност и оправдава, и не оправдава своето име:
1. Най-напред трябва да подчертаем, че плодовете му не са отровни, защото и то е творение на Бога, а всичко, което Бог сътворява е “Твърде добро.” Проблемът при забранения плод не се състои в плода, а в спазването или нарушаването на забраната, в послушанието или не на Божия глас.
2. Дървото не дава никакво по-специално или висше, скрито досега познание. В противен случай змията щеше да се окаже по-права от Бога, а това не е така. В този смисъл то не оправдава името си.
3. Дървото изпълнява функцията на тест, на “пробен камък” за верността и послушанието на Адам и Ева. В този смисъл то отговаря на името си, защото чрез него се познава, претегля верността и изневярата на нашите прародители, и ще добавя - и на самите нас. Защото след грехопадението това е най-разпространеното растение в нашия свят и всеки е вкусвал плода му – забраненият плод. Всеки е вършил, мислил или пожелавал забранени и погрешни неща. Според Бл. Августин, “забраненото дърво е наречено дърво за познаване на доброто и злото не в смисъла, че то имало силата да съобщи на нашите прародители някакво знание, което те не са притежавали преди, а защото след като са вкусили от него, те опитно са познали онова голямо различие, съществуващо между доброто, от което са отпаднали, и злото, в което са паднали.”
4. Адам и Ева са познавали само доброто до този момент. Те са имали и интелектуално знание за злото, но не са го познавали от личен опит, и в този смисъл не са му били подвластни.
5. Адам и Ева не придобиват, а загубват знание; обръщат гръб на Бога и биват изгонени от Райската градина. В думите на Битие (Бит. 3:22) “И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно, - ” се съдържа горчива ирония. Бог всъщност казва само какво си мисли човекът, че е станало.
Според Августин Блажени Новият завет е скрит в Стария. Известно е, че Новият Завет обяснява Ветхия. За да хвърлим повече светлина върху Битие 3-та глава, ще се обърнем към 1Тимотей 2:14, където се казва: „И Адам не се излъга; но жената се излъга, та падна в престъпление.”
Оттук можем да направим извода, че Ева не е съзнавала напълно отговорността на постъпката си и произтичащите чудовищни последици от нея. Тя е била в едно състояние на опиянение от мисълта, че сега ще стане, даже вече в момента става като Бога; изживявала радостна еуфория. Не е било така с Адам обаче. Когато Ева дотичала до него с нахапания забранен плод в ръка и възторжено му съобщила новината, че е яла от плода и вместо да умре, ще стане като Бога, Адам бил наясно със ситуацията. Вече знаел, че ѝ предстои да умре, но не я огорчил с истината. Твърде много я обичал, за да го стори. Може би я обичал повече от себе си или дори повече и от Бог. Трябвало бързо да вземе решение. И той го направил спонтанно и категорично. Грабнал от ръката ѝ забранения плод, и го отхапал с пълното съзнание, че прави нещо, което е погрешно и ще завърши със смърт. Адам разбрал, че не може и не иска да живее във вечността, докато вижда с очи любимото си същество как остарява и умира. Затова решил да сподели нейната съдба. Така, че виждаме една история, наподобяваща тази на младите Ромео и Жулиета, случила се хилядолетия по-рано в Ган Еден.
Можем да поразсъждаваме чия вина е по-голяма: тази на Ева, която бе измамена от змията, или на Адам, който съвършено осъзнато и доброволно взема своето решение да съгреши и мигновено го извършва. Известно е, че умишленото престъпление е по-тежко от неволното, спонтанно и неосъзнато действие. Можем да заключим, че вината на Адам е по-голяма, независимо, че през вековете се подчертава повече тази на жената.
Няколко хилядолетия по-късно сме свидетели на продължението на тази трагична история, чрез което тя е изведена от безнадеждното си състояние и доведена до победен край. Както чрез жената влиза грехът, така чрез жената идва и спасението – ражда се Иисус. Бог се въплъщава и става човек, като идва да живее между нас, човеците, и да сподели нашата съдба. Прави го, движен от същите мотиви, като на Адам. Не случайно Библията го нарича втория Адам. Иисус се ражда, живее съвършен и праведен живот и позволява да го убият на кръста абсолютно невинен, за което свидетелстват всички, дори и Понтий Пилат. Прави го от любов към нас, човешкия род, като ни донася и показва една по-голяма, превъзхождаща, божествена любов.
Както Адам поиска да сподели нерадостната съдба на Ева, така и Иисус поиска да сподели съзнателно, доброволно и с много любов нашата съдба. Но с една много голяма, огромна разлика: Иисус не съгреши, не посегна към забранения плод както Адам и не яде от него. По този начин, запазвайки своята невинност и безсмъртие, чрез жертвената Си смърт и възкресението Си стана причина за спасението на всички вярващи. Или, както се пее в пасхалното песнопение: „Христос возкресе из мертвих, смертию смерт поправ и сущим во гробех, живот даровав. (Христос възкръсна от мъртвите, смъртта със смърт победи и на мъртвите живот подари.)” Като влиза в страшна борба със смъртта и излизайки победител, спасява своята невяста, Църквата, която е съставена от всички вярващи хора по целия свят и през всички времена. Тя е обрисувана в Песен на песните 6:10: Коя е тая, която поглежда като зората, Красива като луната, чиста като слънцето, Страшна като войска със знамена?
Да се запитаме какво би станало, ако Адам не беше съгрешил? Бихме отговорили - това, което се случи, когато Иисус не съгреши и по този начин стана причина за спасението на падналите грешници. Ева щеше да бъде спасена. Само че много по-рано и с много по-малко щети.
__________________________
[1] Ейбрахам Коен, Талмуд за всеки, Кибеа 2008, с. 141
07.08.2012г. Благоевград Милчо Найденски
Коментари
Публикуване на коментар