За камилата и иглените уши

Една малка странична порта в стената на Йерусалим се е наричала „Иглени уши“.
Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират.

(Марк 10:24) А учениците се смайваха за Неговите думи. Но в отговор Иисус пак им каза: Чада, колко е мъчно да влязат в Божието царство ония, които уповават на богатството! (25) По-лесно е камилата да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.

"При това ви казвам: По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство." Тези изключително известни думи, изречени от Иисус преди около 2000 г., не спират да се цитират и дискутират навсякъде в християнския свят. Те са изречени по повод на един млад и много заможен човек, който търсел Божието царство и вечния живот, но не искал да се откаже от голямото си богатство и грижите за него в този свят. Богатството само по себе си не е порок, но много често се превръща в такъв за хората, които го притежават и са му подвластни като на жесток господар. Разбира се, има и силни личности като Йов, Авраам, Йосиф и др., които не се повлияват от него и остават верни на Бога и в бедност, и в богатство, и в дни на благоденствие, и в дни на страдание. Все пак възможностите и изкушенията на ефимерната суетност, които доставя богатството, винаги са голямо препятствие, което не всеки ще съумее да преодолее по пътя към спасението си. Затова за предпочитане са бедността, скромността, себеотрицанието. Никак не е случаен фактът, че грехопадението, голотата, срамът, страхът и смъртта идват в една прекрасна градина (Ган Еден), наречена „наслада“. Удоволствията и насладите от греха са сладки, но краят е ужасен. Обратният път към спасението и вечния живот е свързан с болка и страдание, минава през пустиня от трудности, скръб и сълзи, но финалът е прекрасен.

По повод сравнението с камилата, минаваща през иглени уши, са ни известни следните тълкувания:

1. Приема се буквално „камила и иглени уши“, за да се илюстрират затрудненията на хората, които се опитват да служат и на Бога, и на Мамона. В Корана има използван същия израз за „камила и иглени уши“, докато в Талмуда камилата е заменена със „слон, минаващ през иглени уши“. В Индия също се употребява изразът „слон, минаващ през иглени уши“. Във всички тези случаи сравнението се използва, за да се изрази невъзможността на ситуацията.
2. Под „камила“ се разбира не животното, а дебелото и здраво корабно въже, наричано по същия начин. Не е възможно корабното въже да се вдене в ухото на малка игла. Така също е невъзможно за богатите да влязат с богатството си, себичността и егоизма си в небесното царство.
3. Една малка странична порта в стената на Йерусалим (основание, град на мира) се е наричала „Иглени уши“. Когато някой керван с камили закъснявал и пристигал след залеза, а градските порти били вече затворени, имало две възможности: А). Да пренощува вън от стената (което често било опасно, защото керванът бил незащитен от набезите на разбойници) и да чака утрото, когато ще отворят портите отново; Б). Да се разтоварят камилите при малката порта за извънредни случаи „Иглени уши“ и те да пропълзят бавно и трудно на колене през ниската и тясна порта, като от другата страна отново бъдат натоварени и така да се приберат на безопасно място в града още вечерта. Работата била тежка, а напрежението голямо. В този прочит спасението е възможно, но много трудно. Богаташът трябва да се „разтовари“ от богатството си, да застане на колене и така да пропълзи през тясната порта на спасението, а от другата страна ще получи истинското непреходно богатство, което има стойност за вечността.

(Мат.7:13) Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях. 14 Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират.

Християнството от самото си раждане е религията на бедните и онеправданите, ограбените и отхвърлените, унизените и оскърбените. То е свързано с отказ от богатство в този свят, което често е и условие за принадлежност към общността (виж Д.А. 2:44; 4:32). Ние не знаем дали се спасява богатият младеж. Дори не научаваме неговото име. Той беше поканен лично от Иисус, но не откликна на призванието си, като избра временното и ефимерно богатство в своето време пред това във вечността. Но какво щеше да спечели, ако последваше Спасителя? Същото, което и Матей, който също беше богат в качеството си на бирник. Когато Иисус го призова, той начаса остави и богатството, и работата си. По този начин се превърна от митар в Христов апостол и един от четиримата евангелисти. Вече 2000 години оттогава неговото евангелие се чете по целия свят и е една от най-важните книги в най-четената книга на света за всички времена – Библията. А името му вече е написано върху един от 12-те основни скъпоценни камъка на градската стена на златния град – Небесният Йерусалим, в който ще живеят спасените през вечността.

Милчо Найденски, богослов