Една от най-загадъчните фигури в Свещената история – Мелхиседек

Йерусалим е превзет в един и същи ден на годината от Навуходоносор през 586 г. пр. Хр. и от Тит Флавий в 70 г. след Хр.¹

     Мелхиседек е посочен като предобраз на Христос. Иисус е едновременно жертва и приносител, ходатай и свещеноизвършител. В посланието до Евреите Той е представен като Първосвещеник според чина Мелхиседеков, (Melhcizedek, евр. Мелхицедек - цар на правда). Когато Авраам се завърна от победния си поход, при който освободи племенника си Лот, даде десятък на Мелхиседек като на някой по-голям от него, в качеството му на свещеник на Всевищния Бог (Евр.7). А Мелхиседек го посрещна с хляб и вино. Тук можем да направим връзка с Господната вечеря, установена по-късно от Иисус. Още повече, че Мелхиседек е предобраз на Иисус. Това може би е причината да не е посочено родословие и други подробности за Мелхиседек (Иисус, в качеството му на Бог от Стария Завет е безначален и безкраен). Все пак, Мелхиседек остава една от най-загадъчните фигури в Свещената история.

1). Според официалната версия, той е цар Салимски (цар на мир, Салим е старото име на Йерусалим), който съчетава в себе си и свещеническата функция. Можем да допуснем, че е имал и пророческа дарба. По този начин ще бъде точен предобраз на Христа.

2). Според друга версия, загадъчният Мелхиседек е самият Иисус или Ангелът Господен, Който се появява пред Авраам в човешки образ.

3). Според древно юдейско предание Мелхиседек всъщност е Сим, синът на Ной, който е бил все още жив по времето на Авраам (виж Бит 11:11).

4). Йосиф Флавий посочва Мелхиседек като основател на Йерусалим (град на мир, основание на мир, древното име на който е било Салим) и като първи жрец на Бога. Според него градът е основан 2177 г. преди разрушаването му от Тит – 70 г. сл. Хр.² Интересна, но тъжна подробност е това, че Йерусалим е превзет в един и същи ден на годината от Навуходоносор (Набукаднесар) през 586 г. пр. Хр. и от Тит Флавий през 70 г. след Хр.³

5). В Новия библейски речник (Нов човек, София 2007 г. стр. 790) по този въпрос се казва следното: „В Пс 110:4 (СИ – Пс. 109:4) един цар от Давидовото коляно е приветстван като 'свещеник до века според чина Мелхиседеков'. Тези думи са изречени, след като ок. 1000 г. пр. Хр. Давид е завзел Йерусалим и заедно с дома си е наследил Мелхиседековата династия от свещеници и царе. Иисус Христос и Неговите съвременници виждат в този цар Месия от Давидовото потомство (Марк 12:35 и сл.). Щом Иисус е Месия от Давидовото коляно, значи Той е и 'свещеник до века според чина Мелхиседеков'. До този неизбежен извод стига и авторът на Посланието към евреите, който разработва темата за небесното свещенство на нашия Господ в светлината на Бит 14:18 и сл., където Мелхиседек се появява и изчезва внезапно, без да се споменава нищо за раждането и смъртта му, по начин, който показва превъзходството му над Аврам (Авраам), а от там и над Аароновото свещенство, водещо началото си от Аврам. Така се утвърждава превъзходството на Христос и на новия Му чин над левитския чин от старозаветното време (Евр. 5:6-11; 6:20 – 7:28). В съхранения отчасти текст Мелхиседек от Пещера 11 в Кумран (11QMelch.) Мелхиседек се разглежда като божествено определен съдия в небесния съд и точно в този смисъл се тълкуват Пс. 7:7 и сл.; 82:1 и сл. (СИ – Пс 81:1 и сл.); ср. Van Der Woude, A. Melchisedechals himmlische Erloesergestalt. - OTS, 1965, N 14, 354ff.”

   Това са вероятните възможности. Ние ще предпочетем възможността, която ни предлага Библията, а именно, че скритото принадлежи на Господа и е редно да приемем само това и толкова, колкото Той е счел да разкрие. (Евр. 6:20) гдето Исус като предтеча влезе за нас, и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин. Евр. 3:1; Евр. 4:14; Евр. 8:1; Евр. 9:11; [Пс. 110:4]

   Подобен би трябвало да бъде подходът ни и към въпросите с есхатологична⁴ насоченост. Което е тайно, принадлежи на Господа, нашия Бог, а което е явно - нам и на синовете ни до века, за да изпълняваме всички думи на тоя закон (Втор. 29:29).

     Милчо Найденски, богослов

1Йсиф Флавий, Юдейская война – Минск: Современньiй литератор, 2003. - 704 с. (Классическая мьiсль), “ООО Издателство АСТ“, 2003. стр. 587.

2Пак там, стр. 614.

3Пак там, стр. 587

4Есхатология - наука за последните събития и времена (за края на света) в развитието на историческия процес.