СЪТВОРЕНИЕ

ТВОРЧЕСКАТА ИДЕЯ В СТАРИЯ ЗАВЕТ, БОГ КАТО ТВОРЕЦ.

Колкото повече напредва науката, толкова по-ясно става , че светът не се е самосъздал от първоначално съществуващ хаос, който в течение на много милиони или милиарди години се е организирал във все по-сложни системи и постепенно се е родил животът. Нито пък е възможно някакъв взрив, колкото и велик да е той, да бъде съзидателен и градивен, и да доведе до създаването на живота с цялата си сложна подредба, защото всичко, което се наблюдава при взривовете е разруха, а не съграждане. Айнщайн се учудва на Вселената, че е разбираема. Имануел Кант казва: „Две неща ме удивляват, звездният безкрай над мен и нравственият закон в мен”. Научните открития свидетелстват за интелигентен замисъл, дизайн, логика и творчески идеи. Много често откритията се правят най-напред на базата на логически разсъждения и предположения и едва по-късно се доказват експериментално. В химическия код на ДНК съществува запис информация, много по-сложен от компютърните ни системи, който определя изграждането на един или друг организъм със съответните подробности – размер, цвят, форма, пол. Но не само съществуващият сложен запис ни учудва, но и това, че някой познава генетичния език, записан в клетката, и го разчита правилно с паузите, точките и запетайките, и го изпълнява съвсем точно в израстващия организъм: очите трябва да са кафяви или сини, косата руса или черна, кожата светла или тъмна, колко да бъдат пръстите и къде да свършват ноктите[1]. Известно е, че нашата планета Земя трябва да се намира на точно определено разстояние от Слънцето, за да съществува живот на нея. Ако е малко по-близо до Слънцето, биосферата ще изгори, а водата ще се изпари; ако е по-отдалечена, ще представлява ледена пустиня. И в двата случая животът на нея би бил невъзможен[2]. Основополагащ принцип твърди, че живот се ражда само от живот. Никой до сега не е наблюдавал обратното.

Съществуват много доказателства за първоначално сътворение. Дори в митовете на различните народи от дълбока древност се говори за това. “В Месопотамия и по-специално в Асирия (...) 1. В мита за сътворението се разказва за персонифициран хаос или богиня на солените води в лицето на Тиамат, от чиито части след жестока борба бог Мардук създава света, а от кръвта и – хората.”[3] “В Мемфис се учи, че творческите сили са на бог Птах, който създава света, като се почне от боговете, чрез своето сърце и познание (sia), език и слово. В друг митически разказ Ра се хвали, че е направил земята, планините, водата, хоризонтите на изгрева и залеза, празниците и т.н. При това създаването на света става поради лична необходимост. Птах прави това за собствената си богиня Neith (саитска версия). В друга система богът-овен Хнум моделира от глина на грънчарско колело цялото творение, живите същества и растенията, и даже географските форми. Според друга версия човекът (rоме) e произлязъл от сълзите (remie) на прабога, а боговете (enter) се явили от слюнката (entet) на устата му... В химна на Амон-Ра този бог се прославя като творец, от чиито очи са произлезли хората и от чиято уста са станали боговете.”[4]

По подобен, но и по съвсем различен начин звучи Библейският доклад за сътворението, записан в първата и втората глава на първата пета от петте Мойсееви книги[5], наречени Петокнижие, а още и закон ТОРА (път, учение, напътствие)[6]. Древните народи са изповядвали политеистични религии. Единствено Библейското откровение ни говори за това, че Богът-Творец, Създателят на всичко видимо и невидимо, е един Бог. Монотеистичната идея в Библията е силно подчертана в противовес на разпространения политеизъм. В почти всички книги се споменава за сътворяването на света, като се потвърждава съществуващата информация или се добавя нова. Но най-точен и подробен е разказът в първата от петте мойсееви книги, наречена на еврейски Начала (Bereshit בְּרֵאשִיׁת ) по първата дума, с която започва главата и затова, че тя разказва за самото начало на всичко. Това наименование е преведено в LXX [7] с думата Genesis, на български Битие. Боговдъхновеният разказ на Свещеното писание започва така:

(Бит. 1:1) В начало Бог създаде небето и земята. Bereshit bara Elohim et hashshamaim wet haarec. ברְֵּאשִיׁת בָּרָא אֱלהֹיִם אֵת הַשָּמׁיַםִ ואְֵת הָאָרֶֽץ׃

В начало (ברְֵּאשִיׁת)

Тук става въпрос за абсолютното начало на цялото творение. На всичко познаваемо, крайното и видимото, а така също и на непознатото за нас, безкрайното и невидимото. Това всичко включва и пространството, и времето, и материята, и енергията, и законите, на които се подчинява творението с явното изключение на Законодателя, Вечносъществуващият и Безкраен трансцедентен Създател.

Бог (Elohim אלֱהֹיִם ).

Това е името, с което Бог се представя най-напред пред Мойсей и пред всички негови читатели. Частицата (el) или (il) е била позната на всички ханаански народи със значението Бог. В случая Elohim e в множествено величествено число (plurialis majestaticus). В единствено число би трябвало да бъде Eloah.[8] Множественото число не означава, че има много богове. Названието Elohim има значение на всесилен и всемогъщ, вездесъщ и всевластен, но все още непознатият и страшен, трансцедентен Бог, който сътворява всичко и от когото всичко зависи. При описаното сътворяване на Вселената в Битие 1 глава, Бог навсякъде е назоваван Elohim; докато при втория доклад за сътворението, който обхваща само шестия ден и подробно описва сътворяването на човека, Бог се представя със своето лично име, изписвано със свещената тетраграма ЯХВЕ (YHWH יהְוהָ), като личностен Създател, близък и любящ баща, познат и иманентен на своето творение.

Creatio ex nihilo.

Сътвори (bara בָּרָא). Под творение се разбират основно две неща:

1). Всичко (Col (כָלּ) е сътворено от Бога, живата и неживата природа, включително човека (Вся премудрост сотворил си).

2). В деятелен смисъл като сътворяване – начинът, по който всичко става и добива смисъл, самото действие като процес. Глаголът bara използван на това място (в 3 л. ед.ч. м.р. просто мин. св. вр.) е много специален. Той има абсолютно значение, което се прилага само за Бога и означава извиквам в съществуване на нещо от нищо.

В Библията няма дуализъм. Няма праматерия, която да е съвечна на Твореца и от която Той да взема, за да сътворява. Напротив, и самата материя е сътворена от Вечносъществуващия, нематериален и неограничен от нищо Бог. Нещо повече, сътворението е акт на волята на Бога, a не е част от неговата природа. Известно е, че Бог не се променя, както се казва в (Як. 1:17) Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна. Toй е безначален и безкраен, за разлика от сътворената действителност, която има начало заедно със и във времето. Той не е принуден от нищо, нито има някаква причина, която да Го кара да твори, или която да Го ограничава да престане.

Небето и земята (אתֵ הַשּמַָׁיםִ ואְֵת הָאָרֶֽץ et hashshamaim wet haarec )

Тук „небето” е в мн. ч. и звучи по-скоро „небесата и земята”. За какво небе или небеса може да става въпрос? Ако е за видимото над нас, за него се говори по-нататък при сътворяване на небесните светила в четвъртия творчески ден. Според Талмудa: „Думата ‘небеса’ (на иврит - шамаим) е тълкувана като съчетание между ‘шам’ (там) и ‘маим’ (мястото, на което има вода), или между ‘еш’ и ‘маим’ (огън и вода) – двата елемента, от които е направено небето. В Библията срещаме други седем обозначения за небе, следователно и броят на небесата е седем. ‘Седем са небесата наречени Вилон, Ракиа, Шехаким, Зебул, Маон, Махон и Арабат.”[9] Апостол Павел говори за трето небе в (2Кор. 12:2) Познавам един човек в Христа, който, преди четиридесет години, (в тялото ли, не зная, вън от тялото ли, не зная, Бог знае), бе занесен до третото небе. 3 И такъв човек, познавам, (в тялото ли, без тялото ли, не зная; Бог знае), 4 който бе занесен в рая, и чу неизразими думи, които на човека не е позволено да изговори.

В “Толковая Библия Лопухина” под „небе и земя” на първо място е посочено значението на понятие за „цялата вселена”. В своето тълкуване на книгата Битие професор Б. Пиперов дава следното тълкуване: „Под ‘небе’ се налага да разбираме духовния свят, защото: 1). Пророк Малахия (9:6)* възклицава: Ти, Господи създаде небето – небесата на небесата и всичкото им войнство (т.е. небожителите); 2). „Светите отци изясняват думата ‘небе’ от ст.1 по същия начин, като се базират на места от Св. Писание, където под ‘небе’ се разбира мястото, където обитават Бог и ангелите (сравни Пс. 2:4; 10:4; 19:7; 1Мак. 2:37; Мат. 18:10 и др.); 3). В Библията, като метонимия изразът ‘небе’ се среща за Бога. (Дан. 4:23; 1Мак. 12:15; 16:3); 4). Ясно е подчертано в Библията, че старозаветният човек знае за реално съществуващите духовни начала и същества, които обитават небето и са невидими, и по-висши от човека; 5). Църквата от най-ранно време учи чрез своите символи на вярата, че Бог е творец на всичко видимо и невидимо.”[10]

След като изяснихме този труден според мен момент от разказа за сътворението, можем да преминем нататък. Кое го прави труден? Това са стиховете в книгата (Йов 38:4) Где беше ти, когато основах земята? Извести, ако си разумен: 5 Кой определи мерките й? (ако знаеш) Или кой тегли връв [за мерене] по нея? 6 На какво се вдълбочиха основите й? Или кой положи краеъгълния й камък, 7 Когато звездите на зората пееха заедно, И всичките Божии синове възклицаваха от радост? Тук явно става въпрос за наблюдатели на сътворяването на нашия свят, които са били очаровани от гледката, която виждат, и са ликували възторжено. Интересно е да се отбележи, че този момент ще бъде повторен, защото Бог е обещал да създаде ново небе и земя, на които да живее правда.11 Тогава между наблюдателите ще бъдат и спасените представители на човешкия род, които ще бъдат удостоени да живеят в този нов свят заедно с Христос.
                                                                                         Милчо Найденски

________________________________

1 Чарлс Такстън, Нанси Р. Пиърси. гл. 10, Химическия код: Разрешаване на историческите спорове. Издателство Нов човек. София, 2001, с. 237­266

2 Джон Ленокс . Погребала ли е науката Бог? Издателство Пенсофт, София ­ 2005

3 Проф. Протопр. Д-р. Николай Шиваров. Библейска археология. Синодално издателство, София 1992 с. 44

4 Пак там, с. 265,6

5 Предварително сме приели Църковно-­традиционния възглед, според който Мойсей е авторът на Петокнижието, за което има напълно достатъчни и съвсем убедителни доказателства. Иисус Навин дописва последните глави на Второзаконие, в които се разказва за смъртта и погребението на Мойсей.

6 Ейбрахам Коен. Талмуд за всеки. Издателска къща „Кибеа”, 2008 с. 36

7 LXX – Септуагинта или превод на седемдесетте. Това е най-ранният известен превод на Свещеното Писание от еврейски на гръцки направен III–ти в. пр. Хр. Това е и Библията на първите християни.

8 Проф. протопрезвитер к.б. Николай Шиваров, проф.к.б. Славчо Вълчанов .

Вечното в двата библейски завета. „Слово” Велико Търново. 1994, с. 18, 19

9 Ейбрахам Коен . ТАЛМУД ЗА ВСЕКИ. Издателска къща „Кибеа”, 2008 с.98, 99

10 Проф.Б. Пиперов. Тълкуване на книгата БИТИЕ. Синодално издателство, София-1973 с. 23

*Тук е допусната неволна грешка. Книгата на пророк Малахия е последната книга от книгите на „малките пророци“ и се състои само от 4 глави; а цитираният пасаж всъщност е от Неемия 9:6.

11 Виж Откровение, гл. 21, 22