ПРОГЛЕЖДАНЕ или какво ми дава Библията

Има милиони книги: като започнем с глинените плочки от Месопотмия, минем през папирусите в Египет, пергаментите от Пергам, книгите от Библос и стигнем до съвременните. Книгата е претърпяла множество промени, както и техники за издаването й. Нека сравним само за момент печатната машина на Гутенберг със съвременна печатница, каквато всеки може да има в дома си – скенер, компютър, принтер, ксерокс. Книгата е претърпяла множество промени, но в основата си тя е същата – средство за съхраняване и предаване на информация. Днес всеки може да издава книги и го прави. Информацията нараства неимоверно. Облива ни и отминава като поток. Но някои книги остават, издържали проверката на времето. Безспорно най-добрата всред тях е Библията, наречена още Kнига на книгите, Слово на живот, Свещено писание, Божие слово. В Мат. 24:35 Бог казва: “Небето и земята ще преминат, но мойте думи няма да преминат...” И това наистина е така. Империи идват и си отиват, цивилизации се раждат и умират, но Библията стои – непоклатима и вечна. По-устойчива от материалния свят. Преследвана с огън и меч през вековете, днес тя е по-жива от всякога и отново ни търси за спасение.

Ще ви разкажа за моите три срещи с нея. Третата продължава и днес.

Родих се в атеистично общество, нарекло се развит социализъм, отиващ към комунизъм. Бог и Неговата книга бяха забранени, и преследваха хора за тях. Баба беше вярваща и въпреки забраните, като ревностна християнка, тя често ходеше на църква и ме водеше с нея. Един ден баба се разболя – рак. Местният свещеник идваше да чете от любимата й книга. После обичната ми баба почина. Пораснах. В училище разбрах, че тези работи с Бог и Библията са човешки измислици. Че “Религията е опиум за народите”, опасна заблуда и какво ли още не. В часовете по ранна история научих, че религията и Бог са продукт на човешките страхове и фантазии. Когато хората били още полу-маймуни (сега мисля, че без Библията те често стават такива) и живеели в пещери, създали си Бог и религия. Значи не Бог е създал човека, а обратното, човекът е създал Бога!? Казах си: добре! В гимназията започнах да пия, да пуша, да посещавам заведения, завързах нездрави приятелства, потънах в забрава и дим. И през ум не ми е минаваше да се запитам кое всъщност е опиум: религията или алкохолът!? Защо Библията е забранена, а ракията разрешена!? И защо църквата да е затворена, а кръчмата – отворена!?

Бях любознателен и много четях. Наболели въпроси зрееха в главата ми и трескаво търсех отговор. Исках да знам откъде идваме, накъде отиваме, защо умираме? Ще има ли след това? Какъв е смисълът на живота и има ли някаква цел? Започнах да ходя от време на време на църква. Ходех понякога и в Рилския манастир. Палех свещи, правех поклони, целувах икони, но отвътре ми беше пусто и празно, мрачно, и много неясно. Един ден попаднах на скритата, стара и малко разкъсана бабина Библия и реших да я прочета. Започнах отначало и скоро стигнах до някакви скучни родословия, и спрях. След две години се сетих за нея отново и пак я започнах отначало, на инат. И отново стигнах до скучните родословия, и отново се спрях. Тази книга беше заключена сякаш за мен.

Години по-късно тя ме срещна отново. Този път в Париж. Беше април 1990 г. в метрото, на спирка “Нантер Юниверсите”. Младеж и девойка подаряваха безмълвно на всеки по едно малко “Ново Заветче”, издание на Гедеон. Аз и моята съпруга получихме също по едно, придружено с любезна усмивка. На първия завой към изхода, при стълбите, видях с учудване как мнозина я изхвърляха със замах и неприязън. Грижливо запазих своя подарък, без да разбирам защо. Не знаех какво получавам тогава! Тези, които я изхвърляха, също не знаеха. 

По-късно, отново в България, в бюрото ми влезе непозната жена и ми говори за Бог. На раздяла ми направи подарък – цялата Библия, джобен формат. От една религиозна брошура научих, че трябва в молитва да поканя Бог да влезе в моя живот и сърце. И аз на колене се помолих с думи, които ми дойдоха на ум: - Господи, не Те познавам и не Те виждам. Чувал съм само за Теб. Не зная къде си, не зная как можеш да ме чуваш и виждаш, не зная знаеш ли нещо за мен. Но ако Те има, ако Ти наистина съществуваш и ме познаваш, чуваш и виждаш, то аз Те моля, помогни ми сега! Отварям вратата на моето сърце и Те каня да влезеш. Управлявай живота ми! Бъди моят Спасител и Господ, Амин! Имах нужда от помощ и Го молех разплакан, без да знам какво да очаквам. Не се случи нищо необичайно. Не усетих присъствие, нито вятър, ни мълнии, нито дъжд... Но Бог беше дошъл! Най-напред, разреши се веднага въпросът, за който Го молех тогава. И аз гледах невярващ и смаян. Бях просто сразен! Оттогава животът ми се промени. Усетих свиреп глад, но не за хляб, а за Божието слово. Взех Библията веднага и започнах пак да чета. Всяка дума пареше ума ми и гореше в сърцето. Книгата вече не беше нито скучна, нито неразбираема. Четях я с жар.

В (Мат.6:33) прочетох “Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда” и направих така. Реших да поставя първите неща на първо място. А в (Д.А.17:24, 25) се казваше: “Бог, който е направил света и всичко, що е в него, като е Господар на небето и земята, не обитава в ръкотворни храмове, нито са Му потребни служения от човешки ръце...”.

Ами тогава, като не обитава в ръкотворни храмове, къде да Го търся тогава? Прочетох за божия храм в небето, където Иисус ходатайства за нас. И още в (1Кор.3:16, 17) “ Не знаете ли, че сте храм на Бога и че Божият Дух живее във вас? Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свят, който храм сте вие.” Сега вече разбрах. Сам Бог обитава във вярващите и те са Неговият храм на земята. А аз бях станал един от тях и като жив камък се вграждах в този жив храм. Тогава се заех по-скоро да променя вредните си навици. С алкохола беше по-лесно, но цигарите не можех да спра. Молех Бога за помощ. И други се молеха за мен.

Един ден, след усърдна молитва, запалих отново цигара и отново взех да чета. Погледът ми се спря на (Исая 44:20) “Той се храни с пепел; измаменото му сърце го заблуди, та не може да отърве душата си, нито да рече: Това нещо в десницата ми не е ли лъжа?” Погледнах смаян пепелника пред себе си, после дясната си ръка. Между пожълтелите ми никотинови пръсти тихо димеше лъжа. Димът се извиваше като змия и безшумно, и бавно убиваше. Загасих веднага цигарата и с Божията помощ сложих край и на тази злина. Разбрах, че когато се моля, говоря на Бога; а Той ми говори, когато чета.

Какво ми даде Библията? Много неща.

На първо място проглеждане. Видях толкова светлина, че както Савел (Д.А. 9 гл.) за момент ослепях - като човек, идващ от тъмното и гледащ право към слънцето. Но постепенно очите привикват и ти виждаш, прехласнат и смаян, цял един нов свят. Вечността. Можеш да видиш и Бога тогава, как те спасява от грозните лапи на греха и смъртта.

Целта на Библията е да ни помогне да постигнем целта на живота си – срещата с Бог, за да ни има във вечността: (Д.А. 17:26-28) “и направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил предназначените времена и пределите на заселищата им; за да търсят Бога , та дано биха Го поне напипали и намерили, ако и да не е далече от всеки един от нас; защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както са казали вашите поети: “Защото дори Негов род сме.”

На второ място, път и пример за следване. Иисус казва:” Аз съм пътят и истината, и живота; никой не дохожда при Отца, освен чрез мене.” Йоан. 14:6. Стеснен и труден е пътят, който води в живот, и малцина го намират. Иисус мина по него пръв и остави кървава диря, пример, който да следваме. Не да се кичим с кръстове, а да сме готови на жертва, като верни свидетели за истината.

След това истината. Не истината според учените от този свят. “Защото светската мъдрост е глупост пред Бога” (1Кор. 3:19). Не истината и според глупавите (Пс. 14:1) “Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. И човеците се развратиха.” Но истинската истина, според Бог. Защо ли е толкова важна тази истина, че убиват хора и хора умират за нея? В (Йоан 8:32,34) се казва: “И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.” “Истина, истина ви казвам; всеки, който върши грях, роб е на греха.”. Свободата е състояние на духа. Заедно с истината идва и свободата, а господарите на нашия свят не искат да има свободни хора. Предпочитат робството, защото сами са роби на греха.

Получих още и нов живот, нов начин на мислене, нова ценностна система. Казват, че никой не се е върнал от гроба, за да разкаже. Но aз познавам Един, който беше там и се върна. Иисус: “...бях мъртъв, и ето живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на гроба.” (Откр. 1:18).

Без Бог животът няма смисъл. 

Смъртта го обезсмисля. Ако не вярвам и умра, а после няма нищо, нищо не губя. Но, ако след смъртта има възкресение, а аз не съм повярвал и поради това загубя вечността, тогава губя всичко. Всички ще умрем. Но Бог даже от гроба намери изход за нас. Ако Му се доверим.

И така, какво ми дава Библията? Проглеждане. Верен път и пример за следване. Истинската истина, която носи свобода. Нов живот с вяра в Христа, започващ в нашия свят и продължаващ през вечността. На компютърен език: код за безсмъртие. (Йоан 5:24) “Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смърт към живот вечен”. Искаш ли това да си ти?

Милчо Найденски,

Благоевград; 21.03.2002 г.