ДА СЕ ПОКАЕМ

 ДА СЕ ПОКАЕМ

 

Годината е 784 преди Христа. Пророк Йона получава поръчка от Бога: (Според еврейската традиция той е възкресеното от Илия дете на вдовицата от Сарепта Сидонска и по-късно ученик на Елисей.)*

“Стани, иди в големия град Ниневия, та викай против него, защото нечестието му възлезе пред Мен.” (Йона 1:2)

Многохилядният град Ниневия, столицата на Асирия, е разположен на източния бряг на р. Тигър. Дълъг 48 км и широк 16 км, обграден с масивни крепостни стени, високи 30 и широки 15 м., по които можели да се разминат шест бойни колесници едновременно. Стените са с високи и здрави кули. Портите са обрисувани с крилати бикове и лъвове. Красиви сгради и дворци се редуват с разкошни паркове, освежителни водопади и прелестни градини.

” ... А Ниневия бе твърде голям град, който изискваше три дни, за да се обходи. И Йона, като започна да върви през града един ден път, викаше и казваше: Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана. И ниневийските жители повярваха в Бога; и прогласиха пост и се облякоха с вретище**, от най-големия между тях до най-нищожния; понеже вестта бе стигнала до ниневийския цар, който, като стана от престола си, съблече одеждата си, покри се с вретище и седна на пепел. И обяви и прогласи из Ниневия с указ от царя му и от големците му, с тия думи: Човеците и животните, говедата и овцете да не вкусят нищо, нито да пасат, нито да пият вода; но човек и животно да се покрият с вретище; и нека викат към Бога, да! Да се върнат всеки от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете им.” (Йона 3:3-8)

Ниневийците повярваха в Бога и се покаяха. И Бог пожали града. Присъдата беше отложена.

Ерусалим. Годината е 586 преди Христа. Апелите, молбите и плачът на Еремия за покаяние не са чути. Присъдата пада като гилотина и отсича главите на царските синове пред очите на баща им, цар Седекия. И това е последната гледка, която вижда. После избождат очите му по заповед на Навуходоносор и го хвърлят в тъмница. (Еремия 39:5-7) Загубва зрението си, защото, докато го имаше, сякаш беше сляп да види и глух да чуе идващата гибел. По време на двугодишната обсада (588-586 г. пр. Хр.) стават ужасни безчинства. Обезумели от глад майки варят и изяждат собствените си бебета. (Плачът на Еремия 2:20; 4:10) Неумрелите от глада и болестите са безмилостно избити при превземането на града. Ерусалим е разрушен. Оцелелите са отведени във Вавилон – златният град (тогава златен, сега в развалини). Сред отведените в плен евреи е и пророк Езекил, който също призовава към покаяние: “Затова кажи на Израилевия дом: Така казва Господ Йеова: Покайте се, отвърнете се от идолите си, да! Отвърнете лицата от всичките си мерзости.” (Езекил 14:6) “... Покайте се и обърнете се от всичките си престъпления, та да не ви погуби беззаконието. Отхвърлете от себе си всичките си престъпления, с които беззаконствахте, и направете си ново сърце и нов дух: защо да умрете, доме Израилев? Понеже Аз не благоволя в смъртта на оня, който умира, казва Господ Йеова; затова върнете се и живейте.”(Езекил 18:30-32)

Годината е 27 след Христа. Йоан кръщава в Йордан и проповядва покаяние. “Покайте се, понеже наближи небесното царство.”(Матей 3:2) Мястото е свещено. Там преди около 14 века, Бог беше разделил Йордан на две, за да може Израиляните да преминат по сухо. Самият Иисус идва при Йоан, кръщава се и започва своята месианска дейност. “Оттогава Иисус започна да проповядва, казвайки: Покайте се, защото наближи небесното царство.”(Матей 4:17)

Апостол Петър призовава в Ерусалим – “...Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името Иисус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Святия Дух.”(Деянията на Апостолите 2:38)

Апостол Павел проповядва в Атина – “Бог прочее, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят, ...”(Д.А. 17:30)

Когато прочетем Библията, ще разберем, че през всички векове и към всички поколения, и към всички хора вестта на Бога е една и съща. От Ной отпреди потопа, през пророците, Исус и апостолите, в наши дни и до Второто пришествие. “... бъди ревностен да се покаеш.”(Откровение 3:19)

“И каза със силен глас: Бойте се от Бога и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори.”(Откровение 14:7)

Но що е покаяние? Еврейската дума за покаяние означава “обръщане”, а гръцката -   “промяна на намеренията”. И още: според Жан Калвин “Покаянието е истинско обръщане на живота ни към Бога в резултат на искрен страх от Бога. То включва умъртвяване на желанията на плътта и обновяването на ума.” Следователно, покаянието е съжаление за греховете и промяна на курса на живота.

Нека да погледнем истината в очите – ние сме грешни и несъвършени. И пред Бога, и пред себе си трябва да  признаем погрешните си действия, мисли, и желания.

Как да се покаем? - Като потърсим Бога в лицето на Иисус. Съжалението за греховете и желанието за промяна не се раждат в сърцата ни. Покаянието е дар от Бога. Святият Дух и Неговото слово ни изобличават и ние научаваме болезнената истина за нас – грешни, осъдени, болни, умиращи. Всички сме заразени от една и съща болест - ГРЯХ, която завършва по един и същи начин - СМЪРТ. “Всички съгрешиха ...”, а “... заплатата на греха е смърт ...” (Римляни 3;23: 6;23). Най-странното е, че ние не знаем истината за болестта си и сериозността на положението. Ето защо се явява нуждата от изобличение пред самите нас. Целта на Бога не е да ни злепостави, а да ни събуди от мъртвешкия ни унес.

Един младеж отишъл при възрастен пастор и го запитал колко тежи грехът, защото  постоянно чувал да казват, че всички сме грешни и се превиваме под тежестта на греха, а пък той нищо не усещал. Пасторът му отговорил с риторичен въпрос: Може ли мъртвецът да усеща нещо?

Бог обаче, който е богат с милости, като добър лекар и любящ баща, обича нас, своите деца, и не се задоволява само с това да ни постави диагнозата за нашето заболяване “грях”, и сигурния резултат от него - смърт, но веднага ни посочва и спасителното лекарство за него в Иисус. “... заплатата на греха е смърт, а Божият дар е вечен живот в Христа Иисуса, нашия Господ” (Римляни 6:23). Прави ли ви впечатление разликата между заплата и дар? Едното е по заслуги, а другото не.

По време на “Пражката пролет” млада активистка на забранена организация била арестувана за подривна дейност и хвърлена в затвора с присъда смърт. В килията започнала да я посещава монахиня. Двете външно си приличали. На последната среща, по настояване на монахинята, бързо разменили дрехите си. Тя казала, че отношенията и с Бог са изправни и е готова да напусне този свят, но със затворничката не било така. Още повече, че осъдената имала бебе. Прегърнали се и се разделили. Половин час по-късно монахинята била екзекутирана, а затворничката, като в сън, на свобода, бързала да прегърне своето бебенце. Спасената и в момента е ревностна християнка.

И така, лекарството, приготвено за нас, е жертвата на Христос на кръста “в Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат” (Ефесяни 1:7). Нарича се още заместническа смърт. “Но Той беше прободен поради нашите престъпления, бит беше поради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме” (Исая 53:5).

Всеки, който се обърне към Бог, получава най-големия дар – Иисус, Неговата заместническа смърт и Неговия безсмъртен живот. Твоят грях, понесен от Него и Неговата правда, вменена на теб. Мартин Лутер обичал да казва: ”Научи се да познаваш Христос, и то Христос разпнат. Научи се да пееш нова песен; да се отчайваш от своите собствени дела, да викаш към него – Господи Иисусе, Ти си моята правда, а аз Твоят грях. Ти взе на Себе Си това, което е мое, за да ми дадеш това, което е Твое; Ти стана това, което не беше, за да стана аз това, което не бях.”

“И съживи вас, които бяхте мъртви във вашите престъпления и грехове, в които сте ходили някога според вървежа на този свят, по княза на въздушната власт, на духа, който и сега действа в синовете на непокорството, между които и ние всички сме живели някога в своите плътски страсти, като сме изпълнявали волята на плътта и на помислите, и по естество сме били деца на гнева, както и другите” (Ефесяни 2:2,3). Този процес на съживяване се нарича още Новораждане.

Колко време трае покаянието? Продължава цял живот. Две сили се борят за контрол над нас – добра и лоша. Нашият живот минава между тях. Ще победи тази, която подкрепяме съзнателно. Когато оценим погрешните си действия, не трябва само да съжаляваме за тях, а и да положим сили за промяна в правилната посока. Да имаме дела, съответстващи на покаянието. Защото хората се познават не по говоренето, а по действията си. Итлианският магистрат Антонио ди Пиетро, известен с операцията “Чисти ръце”, казва в едно интервю: “В цялата моя дейност аз познавам много хора, които са се разкаяли по време на процеса. Но не познавам нито един, който се е разкаял в смисъл на Библията. Не знам дали разбирате разликата. Разкаялият се според Библията иска да бъде наказан. Но този, който се разкайва на съдебния процес – той се моли за имунитет.”

Има два вида покаяние: скръб по Бога и светска скръб. “Защото скръбта по Бога докарва  спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт” (2 Коринтяни 7:10). И двете  са съжаление за погрешно извършени действия. В първия случай съжаляваш, че си извършил греха, независимо дали ще те накажат или не; а във втория съжаляваш не за греха, а за последствията от него, за възмездието, което те очаква.

Юда и Петър сгрешиха и предадоха своя Господ. Единият с умисъл, а другият неволно и спонтанно се отрече от него (отричането също е вид предателство); единият за пари, другият от страх. Когато осмислиха постъпките си, и двамата се разкаяха, съжалиха за греха си. Юда отиде и се обеси, а Петър стана велик Апостол. В известен смисъл много от нас са в ролята на Петър и Юда. Помислете само колко хора отричат, че познават Бога, че въобще Го има. Все още се самоубиват хора, страдащи за различни неща. Но миналото не може да се върне, за да се поправи. Можем да съжаляваме до смърт за погрешните си действия и да умрем като Юда, или да се покаем, да променим пътищата си и да живеем като Петър. Чуйте как Бог умолява:“...Върнете се, върнете се от лошите си пътища, защо да умрете, доме Израилев?”(Езекил 33:11).

Чувал съм да казват, че и вярващи, и невярващи еднакво грешат. Не мога да се съглася с това. Поради наследеното си, отслабено от греха човешко естество християните може също да сгрешат, но горчиво съжаляват и се покайват за това. Докато много от невярващите често пъти се радват и се наслаждават на греха. Хвалят се с неща, от които би трябвало да се срамуват.

За кого е покаянието? За всички. Библията твърди, че всички сме грешни и че няма праведен нито един. Но не всички са съгласни с това твърдение. Много хора се считат за праведни. Именно те са най-много за съжаление, защото, като не познават правдата, която е от Бога, са въвели собствена правда, с която се хвалят, в която стоят и на която се радват. Да се оценява човек за достатъчен е сигурен знак, че е далеч от Бога и не познава Неговите стандарти. “Също и на онези, които разчитаха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тази притча: Двама души: единият фарисей, а другият бирник, се изкачиха в храма да се помолят. Фарисеят, като се изправи, се молеше в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите хора – грабители, неправедни, прелюбодейци, също и като този бирник. Постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобия. А бирникът, като стоеше надалеч, не искаше дори очите си да повдигне към небето, а се биеше в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мен, грешника. Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.”

Покаянието има за цел нашето спасение и следствието му е вечен живот. То е дар от Бога. Този дар е за всички. Но не всички го приемат. В края на времето ще има две групи хора: покаяни и непокаяни; спасени и мъртви. Никой, освен Бог, не знае кога точно ще дойде краят на този свят. Белезите на времето показват, че той е близо. Никой не знае часа и деня, но ясно се вижда, че ще бъде скоро (Матей 24:36). Може да не умрем всички колективно, както при война, епидемия или природно бедствие, но дори и поотделно, все пак умираме. Затова, нека се покаем! 

“Вашите думи са били безочливи против Мене, казва Господ; А вие казвате: Що сме говорили против Тебе? Вие рекохте: напразно служим Богу; И каква полза, че сме пазили заръчаното от Него, и че сме ходили с жалене пред Господ на Силите? И сега ние облажаваме горделивите. Да! Ония, които вършат беззаконие,  успяват; даже изкушават Бога, и се избавят. Тогава боещите се от Господа говореха един на друг; и Господ внимаваше и слушаше; и написа се възпоменателна книга пред Него за ония, които се боеха от Господа, и които мислеха за името Му. Тия ще бъдат Мои, казва Господ на Силите, да! Избрана скъпоценност в деня, който определям. И ще бъда благосклонен към тях, както е благосклонен човек към сина, който му работи. Тогава изново ще разсъдите между праведен и нечестив, между оня, който служи Богу, и оня, който не Му служи. Защото ето, иде денят, който ще гори като пещ; и всичките горделиви, и всички, които вършат нечестие ще бъдат плява. И тоя ден, който иде, ще ги изгори, казва Господ на Силите, та няма да им остави ни корен, ни клонче. А на вас, които се боите от името Ми, ще изгрее слънцето на правдата с изцеление в крилата си; и ще излезете и се разиграете като телци из обора. Ще стъпчете нечестивите; защото те ще бъдат пепел под стъпалата на нозете ви в деня, който определям, казва Господ на Силите” (Малахия 3:13-4:3).

_____________________________________

 * Вж “Обзор на Стария завет” Ървинг Дженсън

** Груба дреха, обикновено направена от козя вълна, черна на цвят. Вретището се носи в знак на печал за починали, на покаяние за грехове или като израз на особена молитва за избавление от смърт или разрушение. (Библейски речник)

 

12.06.2002 г. Благоевград.                                                                      Милчо Найденски