В заключение ще подчертаем няколко неща:
Периодът на Вавилонския плен е много важен за раждането и развитието на юдаизма с някои от неговите феномени, какъвто е безспорно синагогата. След второто разрушаване на Йерусалим храмът му повече не се възстановява, но синагогата показва завидна жизненост и съществува навсякъде по света дори до днес. Няма да сгрешим ако кажем, че тя е повлияла и върху първоначалното оформяне на ранните християнски богослужебни общности.
През този период се раждат и две от най-впечатляващите пророчески книги на светите пророци Даниил и Йезекил. Книгата на пророк Даниил е забележителна с това, че освен алегоричните пророчески картини, които дава, обяснява и начина на тяхното тълкуване, който метод на тълкуване на пророчествата, ако бъде приложен и при други пророчески пасажи, ще улесни тяхното разбиране. Йосиф Флавий счита Даниил за най-добър пророк, защото предсказва не само идването на Месията, но и точно времето на изпълнение на това събитие. [1]
С книгата на пророк Даниил се ражда и така наречената старозаветна апокалиптика, насочена към края на историческия процес. В нея се съдържат пророчества, обхващащи цялата човешка история. Различните империи са представени много образно със специфичните им белези, като зверове (Дан.7 и 8 гл.) или метали (Дан. 2 гл.). Показани са картини от небесния съд. Самото име на пророка, което означава „Бог е мой съдия”, ни насочва към този съд. Терминът съдия може да се разглежда в старозаветен аспект в положителен смисъл и като избавител, спасител, каквато функция са имали и Гедеон, Варак, Самсон и другите избавители за народа в книгата Съдии.
Има и силно развита ангелология. За първи път тук се съобщават имената на двама от най-важните и активно действащи ангели. Това са Гавраил и Михаил. Гавраил, чието име означава „сила божия”, го срещаме и по-късно в Новия Завет, когато тържествено възвестява раждането на Йоан Предтеча, както и най-удивителното събитие във цялата вселена – Боговъплъщението. Михаил също е споменат и в Новия завет като княз-предводител на небесните войски, който ръководи войната с дявола, описан в Откр. 12 гл. като голям червен змей. Името Михаил се превежда „който е като Бога” или „кой е като Бога” и според някой тълкуватели, то е подходящо име за Иисус Христос, който единствен е като Бога, защото е Бог. Разбира се, според други мнения, Михаил е един от най-главните и приближени на Бога ангели, или (според утвърдения термин) архангел, ръководител на небесните войски.
Безспорно най-стойностната част от книгата на пророк Даниил е свързана с месианската идея. В древността са помазвали царе и свещеници, хора, определени и натоварени със специални мисии. Пророк Исаия нарича даже и персийския цар Кир помазаник, от който се очаква да извърши Божии съдби в света: да накаже вавилонците, да освободи еврейския народ от вавилонски плен и да му съдейства за възстановяването на Йерусалим и съграждане на храма на небесния Бог יהוָה Яхве (יָהּ Yahh (yaw) ). Кир изпълнява успешно своята мисия, поради което е смятан за предобраз на Месията с главна буква, общочовешкия избавител Христос. Даниил не само предсказва събитието на идването на княза Месия, сключването на сигурен завет с мнозина, Неговото посичане, но и дава удивително точно времето, когато това ще стане.
Книгата Даниил не спира дотук, но продължава до края на времето . Тя е запечатена по Божия воля за края на времето, когато мнозина ще я четат и знанието за нея ще се умножава. Дали това време не е сега? Ние не можем да знаем това, защото не е добре за нас да знаем години или времена, които Отец е положил в своя власт. Все пак сме поканени добросъвестно да я изучаваме, нещо, което и правим сега.
Книгата на пророк Даниил завършва оптимистично, независимо от всички страшни превратности, които описва, с картина на всеобщото възкресение. Както ще завърши и великият конфликт, обхванал нашия свят в страшната битка между Бог и сатана – доброто ще победи злото, и животът ще тържествува над смъртта.
Дан. 12:1 И в онова време ще се подигне Михаил, велик княз, който брани синовете на твоя народ; и ще настане време тежко, каквото не е имало, откак съществуват люде до днес; но ще се спасят в това време от твоя народ всички, които бъдат намерени, че са записани в книгата. 2 И много от спещите в земния прах ще се събудят – едни за вечен живот, други за вечен укор и посрама. 3 И разумните ще сияят като светилата на твърдта, и ония, които са обърнали мнозина към правда – като звездите во веки, за всякога.
Така ще завършим и ние нашия коментар – (1 Кор. 15:54, 55)
А щом това, тленното, се облече в нетление и това, смъртното, се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъднат написаните думи: смъртта бе погълната – победата е пълна!
(Край)
- 22.05.09 г. Благоевград,
Милчо Найденски
____________________
1 Йосиф Флавий, Иудейская война – Минск: Современный литератор, 2003. 704 с. (Классическая мысль), “ООО Издателство АСТ“, 2003.
Известно е че спасението е от юдеите. Сам Иисус е от Юдовото племе. Първите християни и апостоли също са евреи. В Новия Завет значението на понятието се разширява неимоверно и е натоварено с нов духовен смисъл (Рим. 2:28)Защото не е юдеин оня, външно такъв, нито е обрязване онова, което е вънкашно в плътта; 29 но юдеин е тоя, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога. (Кол. 3:11 …) гдето не може да има грък и юдеин, обрязани и необрязани, варварин, скит, роб, свободен; но Христос е всичко и във всичко.
Коментари
Публикуване на коментар