VI. ДАНАИЛ IX-та гл. КНЯЗЪТ МЕСИЯ. Месианската идея в книгата на свети пророк Даниил – 7 и 9 глави

 Даниил IX глава. Князът Месия.

(нов превод от проф. д­р Славчо Вълчанов)

(Даниил 9:1) В първата година от управлението на Дарий, синът на Асуир, по рождение мидиец, който беше поставен за цар над Халдейското царство,

Една от загадките на книгата и на историята е свързана с Дарий Мидийски. Кой е този човек? Известен е Дарий Персийски, но той е от по-­късно време. Може би бъдещи находки ще успеят да разрешат и този въпрос. Най­-сериозното становище, прието засега е, че този човек е военачалник от армията на Кир на име Губару или Угбару, който е ръководил превземането на Вавилон. Бил е 62 годишен и е управлявал година или година и половина. Предлага се и много интересната идея, че названието Дарий всъщност не било име, а царска титла, която била носена от всеки, който се възкачвал на престола. “По-­нататък Уайтком цитира думите на Олбрайт в ‘The Date and the Personality of the Chroniker’ (JBL, 40:2;11) ‘Струва ми се много вероятно Гобрий наистина да е получил царска служба с името “Дарий” – вероятно една стара иранска царска титла, докато Кир отсъствал по време на европейския си завоевателен поход’… Както предполага Олбрайт, напълно възможно е името Дарий (Darayavahush, персийски) да е почетна титла като ‘Кесар’ или ‘Август’ в Римската империя. В средновековния персийски език (зенд) ние откриваме думата dara, означаваща ‘цар’. Вероятно Darayavahush означава "Този, който е цар". (Личното име на Дарий I всъщност е Спантадата, син на Вищаспа [Хистапс]; Дараявус било неговото царско име. Срав. F. W. Konig: "Relief und Inschrift des Konigs Dareios I" [Leiden, 1938] стр.1.)” [1]

2 в първата година на неговото царуване аз, Даниил, размишлявах върху свещените книги за броя на годините, възвестени в словото на Господа, отправено към пророк Йеремия: че седемдесет години ще продължи разорението на Йерусалим.

Случили са се съдбоносни събития за много хора. Една империя е рухнала (Вавилонската) и се ражда друга (Персийската). Това е от особено значение за юдейския народ, който е от много години във Вавилонски плен. Хората не знаят какво да правят, какво предстои, какво да очакват. Даниил също си задава тези въпроси. Това, че е имал пророчески видения, не го кара да се чувства свободен от изучаване на свещените писания. В този случай вниманието му е било заето с книгата на пророк Йеремия и по-­специално с онази част, която говори за времето на плена. Този текст сега е означен с Йер. 29:10. В него се казва даже точното число на годините на плена, което е 70 години. Наистина времето е наближило. Даниил си спомня с умиление картини от своето детство в Йерусалим от времето преди разрухата и робството. Знае и за завръщането от плена. Вълнува се от това, което предстои.

3 И отправих молитвата и просбата си към Господа Бога, при спазване на пост, във вретище и пепел,

Сърцето е обзето от безпокойство и най-­естественото и правилно действие в такъв момент за Даниил е молитвата. Всъщност от предишния разказ вече е известно, че Даниил е човек на молитвата. Той считал молитвата за свое право и привилегия, а може би и задължение, към което подхождал ревностно най-малко по три пъти на ден, както е известно от Дан. 6:10. Молитвата била връзката му с Бога, на която държал повече, отколкото на живота си. Именно защото настоявал на молитвата си, преживял нелекото изпитание в ямата с лъвовете, от което излязъл победител благодарение на верността на Бог. От опит знаел, че молитвата е най-­силното оръжие и най­-здравата крепост за вярващия човек. В този момент на душевен смут и тревога Даниил отново се обръща за помощ в молитва към Бога. За да бъде чута молитвата, човек се откъсвал от ежедневието и шума на света чрез пост. Обличал се и в груба дреха от козя вълна, наречена “вретище” и често се посипвал с пепел, за да покаже, че е наскърбен и не иска да бъде безпокоен. Вретището и пепелта символично представяли смирението пред Бог и вечността, показвали разбирането на нашата преходност и несъвършена природа. Те били външните знаци, чрез които се изразявал човек. Но всъщност истинският пост е вътрешното състояние на душата, нагласата на духа, обуздаване на ума и овладяване на страстите. Очевидно Даниил е знаел как да се моли, така че да бъде чут гласа му от Бога (виж Исаия 58).

В стихове от 4 до 20 следва една от най­-искрените, дълбоки и прочувствени молитви, на която може в горест да се подражава. Молитвата изразява наистина дълбоко смирение, пълно покаяние и започва с трогателна изповед, в която пророкът се приобщава към своя народ и изповядва неговия грях и като свой. Следва възхвала на Бога, на Неговата святост и справедливост, сила и могъщество, но и огромна простителност и милосърдие. Молитвата завършва със страстен апел към Бога за прошка и помощ, чрез който се изразява силна вяра в Неговото милосърдие, надежда за по­-добро бъдеще за народа и тихо пазена в сърцето голяма любов. Молбата към Бога е Той да побърза и настойчиво се повтаря да не се забави да подейства.

21 Докато още мълвях молитвата си, тогава – то беше по време на вечерната жертва – до мене с бърз летеж се приближи мъжът Гавриил, когото бях видял в предишното си видение. 22 Той ясно се обърна към мене с думите: „Данииле, явих се при тебе, за да те науча да разбираш. 23 В началото на твоята молитва се яви Божие слово <i>за тебе<­i> и аз дойдох да ти го възвестя, защото ти си мъж, възлюбен <i>от Бога<­i>. Затова размисли върху това слово и се постарай да разбереш това видение:

Следва моментален отговор. Даниил сигурно е учуден, но ние още повече. Специалният пратеник на Бога Гавраил (גבַּרִיאלֵ Gabriy'el Gabriel чието име се превежда като Сила Божия), пристига с бърз летеж. Той по-­късно е изпратен и при свещеника Захария – бащата на Йоан Кръстител; както и при най­специалната жена, раждала се на Земята — Мария, майката на Иисус (Лука 1:19,26). Даниил още не е завършил молитвата си, още мълви, а Бог вече го е чул, издал е заповед и е изпратил отговор чрез небесен пратеник, който вече е пристигнал. Даниил е слисан. Гавраил явно се обръща към него с поощрението, че е възлюбен и с апел — да се напрегне, да се постарае да разбере нещо важно, което ще бъде от съдбоносно значение не само за неговия народ, но и за цялото човечество, и после да го предаде така, че много хора да го разберат. Какъв Бог! Той винаги дава и прави повече, отколкото можем да поискаме или се сещаме да мислим. Даниил се моли за спасението на народа си, а Бог му отговаря, че е приготвил спасение за всички хора. Когато Христос започва месианската си дейност, малко хора в Израил си дават сметка за дълбочината и мащабността на спасителната Му мисия. Апостол Павел нарича това нещо тайна, скрита от векове, а сега разкрита, че езичниците са сънаследници и всички сме едно тяло в Христа. Даниил трябва да размисли върху словото и да се постарае да разбере видението, за да ни го предаде по такъв начин, че ние също да го разбираме, когато размишляваме над него.

1. Седемдесет пъти по седем години g* са определени за твоя народ и за светия твой град, докато бъде прекратено отстъплението, запечатани греховете и изкупена вината, за да бъде въведена вечната справедливост, да бъдат прекратени видението и пророчеството и да бъде помазан Всесветият [1*].

Седемдесет по седем прави четиристотин и деветдесет години. За какво са определени те? За Юдеите, народа, от който е и Даниил. Предстои им завръщане в родината, за да се съгради отново светият град Йерусалим. Но Даниил едва ли ще може да се завърне с тях. Сменили са се поколенията, както някога в пустинята – след Изхода, а той е на преклонна възраст и не ще може да понесе това пътуване. Ще остане във Вавилон. Още се говори за прекратяване на отстъплението, запечатване на грехове, изкупуване на вина, въвеждане на вечна справедливост. Какво може да означава всичко това? Проф. Вълчанов казва: «И тъй като в Стария Завет» пеша» означава ''престъпление'' и ''отстъпление'' изключително спрямо Закона Божи (Тора), православното свято-отческо тълкувание отнася разглеждания израз към изкуплението на човечеството от първородния грях чрез Голготската жертва на Иисус Христос.» [2*] Там където Адам падна и отстъпи, Иисус устоя. И както греха, влизайки в света чрез един човек — Адам, се преумножи за всички хора и всички станаха грешни, така и дарбата на спасението идва, влиза в света чрез правдата също на един човек —Христос и се преумножи за всички, така че човек да стане най-накрая като първия Адам отпреди греха. Това, което изгуби Адам, бе върнато от Христос.

(Рим. 5:12) Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха ­ смъртта, така и смъртта премина във всичките хора, понеже чрез един човек всички станаха грешни. 18 И тъй, както чрез прегрешението на един дойде осъждането на всички хора, така и чрез праведното дело на Един дойде оправдаване за живот на всички хора. 21 Така както грехът царуваше, причинявайки смърт, така и благодатта да се възцари, дарявайки оправдание за вечен живот чрез Иисус Христос, нашия Господ.

Ето в това се състои прекратяване на отстъплението, довършване на беззаконието и въвеждане на вечна правда. До Иисус се принасят животински жертви, които са несъвършени и не могат да спасяват. Иисус е съвършената жертва, принесена веднъж завинаги и за всички хора.

1. Но знай и размисли: от времето, когато излезе заповед за връщането на народа и за възстановяването на Йерусалим, до появата на Помазаника Княз има седем пъти по седем години и шейсет и два пъти по седем години; тогава отново ще се съградят улиците и стените, но в трудни времена.
2. В края на шейсет и два пъти по седем години Помазаникът ще бъде предаден на смърт, но без (съдебна присъда) [3*]; градът и храмът [4*] ще бъдат разрушени от народа на вожда, който ще дойде, а потоп ще подготви неговия край, и до завършека е определено да има война и опустошения.
3. В продължение на седем години Той [5*] ще сключи сигурен завет с мнозина, а в половината на седемте години ще отмени кръвните жертви и безкръвните приношения. Тогава ще настъпи чудовищно оскверняване [6*] на храма [7*], докато накрая предопределената гибел ще постигне и опустошителя.“

За да разберем кога ще се реализират тези с точност предсказани събития, трябва да открием къде се крие тяхното начало, от кога започват да текат. И това начало е посочено. Това е моментът на издаване на заповедта за завръщане от плен и съграждането на град Йерусалим и храма в него. Посочени са три периода, които се вместват вътре в рамките на тези 490 г.:

1. За възстановяването на храма и града са били нужни седем пъти по седем години, което е равно на четиридесет и девет.
2. Шейсет и два пъти по седем години се равняват на четиристотин тридесет и четири години. Когато прибавим и четиридесет и деветте от предишния период, получаваме четиристотин осемдесет и три години. Това е времето до появата на Помазаника.
3. Остава последният седемгодишен период. В него Князът Месия ще сключи завет с мнозина. Ще отмени принасянето на жертви в храма, защото Самият Той ще се жертва невинен, без съдебен процес. (фарсът, при който беше осъден, не може да се нарече пълноценен съд). След което храмът ще бъде осквернен и градът и храмът разрушени.

“За изходен пункт при първите седем седмици (а това значи историческия момент, от който започват да текат 490 години) трябва да се приеме Указът на персийският цар Артаксеркс I Лонгиман (465-­423), издаден в 20­-та година от управлението му (Неем. 2:1-­17). Но възцаряването на Артаксеркс, според определени исторически данни, започва фактически 12 години по­-късно – през 474, когато той станал съуправител на баща си Ксеркс (486­-465 год). В такъв случай 20-­та година от управлението на Артаксеркс се пада през 454 година. Тогава е бил издаден Указът, съгласно който започнало (срв. Неем. 2:18; гл. 3 и 4) изграждане на град Йерусалим (за разлика от преди това издадения пак от Артаксеркс през 7­-та година от управлението му Указ, който не дал резултат и по редица причини не бил изведен до успешен край; сравни 1 Езд. 7:11-­26; Неем. 1:1­3; 2:3­7). Други укази също били издадени: при Кир Персийски според (1 Езд. 1:1­4) и при Дарий Мидийски според (1 Езд. 6:1­-12), но те се отнасят само за построяване на храма, а не и за възстановяването на Йерусалим.” [2]

Сега лесно можем да пресметнем: – 454 (пр. Хр.V) + 483 = 29 год. сл. Хр. Към това трябва да прибавим и нулевата година (м/у 1 г. пр. и 1 г.след Христа има разстояние от една година) и ще получим 30-­та година, когато Иисус започва своето служение (според Лука 3:23). Известно е, че от кръщението си в Йордан до разпятието на Голгота минават около 3,5 години, т.е. точно половината от времето на последните седем години, с които се завършва целият пророчески период от 490 години.

Според друга теория Годината на издаване на Указа на Артаксеркс е всъщност по­-ранна, 457 г. пр. Хр. Тогава се получава: – 457 + 483 = 26 г. и като прибавим нулевата, става 27 г. сл. Хр. Известно е, че Иисус Христос се е родил няколко години по-­рано от общоприетото, но се спори колко точно са те. [3] Съществува становище, че 4-­та година пр. Хр. е действителната година на Рождество Христово. Ако приемем това, ще се получи, че Иисус се е кръстил в Йордан през 27 год. сл. Хр. (според общоприетата датировка), когато е бил на около 30 години, а при разпятието си по­-късно Той е бил на около 33/4 години. Според други датировки се посочват годините от 5-­та до 11­-та г. пр. общоприетата година. [4]

Бог сключва завет с жертви със своя народ. От Адам, Авел и нататък до Христа. Когато Аврам сключва завет с Бога, разсича животни. При Мойсей и Аарон, и скинията в пустинята, както при Соломон и храма в Йерусалим, и до Иисус, непрекъснато се жертват животни. Всички те имат едно предназначение – да посочат заплатата на греха, която е смърт (Рим 6:23), но също и Божия дар в Христа Иисуса, който е вечен живот. Този живот се осигурява чрез така наречената заместническа смърт. Някой, който ще умре вместо теб и ще ти отстъпи да живееш вместо Него. И понеже животът на животни не може да се размени срещу живота на човек, то размяната би трябвало да бъде човешки живот за човешки живот. И то животът на някой, който не е съгрешил, поради което смъртта да няма власт над него. Но такъв човек не съществува до идването на Иисус, поради което и всички умират (1Йоан. 1:8-­10; Рим. 3:23; 6:23). Единственият, който изпълнява условието на безгрешен и поради това и безсмъртен човек, е Иисус. Той доказва чрез възкресението си, че смъртта няма власт и сила над Него. Нещо повече, Иисус не е просто съвършен и безгрешен човек. Той е Бог Син единосъщ с Отец, чрез когото всичко е станало. Под всичко можем да разбираме и човешкия род. В такъв случай Неговият живот е повече от достатъчен за замяна срещу живота на всички хора. Ориген смята, че Иисус е измамил дявола и смъртта чрез своето човечество, оставяйки ги да го погълнат, както рибата поглъща стръв, в която е скрита кукичка. Свети Григорий Богослов, изразява православното становище, че не става въпрос за мамене, пазарене и плащане на откуп, а за люта битка и победа на Бог над сатана и на живота над смъртта.

Той ще сключи сигурен завет с мнозина

Сигурен завет. Можем да го наречем още здрав, твърд, солиден, непоклатим, непроменим, вечен, съвършен, без недостатък. Библията го нарича още Нов Завет, различен от Стария, който се нарича и Ветх Завет, защото е преходен и близо до овехтяване. Какво всъщност означава това? В еврейския старозаветен текст термина берит (בְּרִיתּ [ber­eeth'] ) има значение на съюз, договор между Бог и отделния човек или целия народ. В VXX [5] и в Новия Завет, който почти изцяло е писан на гръцки (изключение прави само Евангелието според Матея) за завет (берит) е използвана думата диатики (diatiki διαθήκη diatheke). Тук съдържанието на завет се обогатява и с нови нюанси. То означава освен съюз, договор за помощ и защита, и завещание – завет (Евр. 9:16,17). Завещание в смисъл на получаване наследство от родител към деца или близък роднина. Във Vulgata [6] (IV­-V в. сл Хр.) св. Йероним превежда евр. берит на лат. тестаментум (testamentum), което означава завещание за изпълнение в смисъл бащина заръка към децата за спазване и изпълнение на конкретни ангажименти. Срещат се също така и термините пактум (pactum) или алианс (une alliance).

Берит, диатики, тестаментум, пактум, (Il fera une solide alliance) ­ сигурен завет, който продължава да работи и да се сключва и след смъртта, възкресението и възнесението Му, дори до днес. Чрез Иисус всеки може да влезе в съюз с Бога, да получи закрила и обещаното небесно наследство, защото вече има смърт на завещателя и завещанието е в сила. Също така да се стреми с всички сили да изпълнява бащината поръка да не съгрешава. Да се стреми към небесно съвършенство и възстановяване на загубения образ и подобие.

От текста в (Йоан 1:10,11) става ясно, че светът не разпознава веднага своя Създател. Дотолкова е помръкнало богопознанието на хората. Но неговият избран народ Го разпознава, обаче отказва да го приеме. Коя е причината? Иисус я разкрива с притчата за лозето (Мат. 21:33­-46).

(Мат. 21:32) Защото Иоан дойде при вас в пътя на правдата, и не го повярвахте; бирниците обаче и блудниците го повярваха; а вие, като видяхте това, даже не се разкаяхте отпосле да го вярвате. 33 Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, и съгради кула; и като го даде под наем на земеделци, отиде в чужбина. 34 И когато наближи времето на плодовете изпрати слугите си до земеделците да приберат плодовете му. 35 А земеделците хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни замериха. 36 Пак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и на тях сториха същото. 37 Най-после изпрати при тях сина си, като думаше: Ще почетат сина ми. 38 Но земеделците, като видяха сина, рекоха помежду си: Той е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му. 39 И като го хванаха, изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. 40 И тъй, когато си дойде стопанинът на лозето, какво ще стори на тия земеделци? 41 Казват Му: Злосторниците люто ще погуби, а лозето ще даде под наем на други земеделци, които ще му дават плодовете на времето им. 42 Исус им каза: Не сте ли никога прочели в писанията [тая дума]: - "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла; От Господа е това. И чудно е в нашите очи"? 43 Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас, и ще се даде на народ, който принася плодовете му. 44 И който падне върху тоя камък ще се смаже; а върху когото падне, ще го пръсне. 45 И главните свещеници и фарисеите, като чуха притчите Му, разбраха, че за тях говори; 46 но, когато поискаха да Го хванат, побояха се от народа понеже Го считаше за пророк.

Но мнозина от юдеите Го приемат. Първите негови ученици са наречени апостоли. Те разнасят вестта за Него по „ цялата вселена ”. [7]

От евангелския разказ е известно, че Иисус плаче за Йерисалим, защото знае съдбата му (Лука 13:34,35), а тя е страшна. На път за Голгота съветва йерусалимските дъщери, които скърбят за Него, да плачат за себе си (Лука 23:28). Той знае това, което те не знаят – предстоящата погибел на града и второто разрушаване на храма. Този път окончателно, за да се изпълни пророчеството за прекратяване на жертвите и приношенията, защото съвършената жертва е дадена и съвършеният принос е направен. В предсказанието за тези събития, записано в (Мат. 24:15), Иисус цитира именно пророк Даниил, когато говори за мерзостта на запустението , седяща на святото място.

Както преди Иисус, така и след Него постоянно се появяват хора с лъжливи претенции за месии. Увличат мнозина. Юдеите вдигат две въстания срещу Рим. И двата пъти са смазани жестоко. По време на първото въстание, 66­-70 г. сл. Хр., е разрушен храма. Военните знаци (мерзостта на запустението ) на римските легиони, предвождани от Тит, синът на новия император Веспасиан Флавий, са издигнати по стените на храма. При обсадата на Йерусалим загиват от меч, глад и болести около милион и половина души. Много от тях са дошли за празниците в Йерусалим, но намират смъртта си. Йосиф Флавий казва в книгата си за Юдейскaтa войнa, че Йерусалим е превзет и разрушен дори в един и същи ден, както от Навуходоносор в 586 пр. Хр., така от Тит Флавий в 70 г. сл. Хр.[8]

При второто Юдейско въстание 135 г. сл. Хр., предвождано от обявилия се за месия и потвърден за такъв от някои равини Симон бар Кохба (Симон, син на звездата, виж Числа 24:17; наречен по-­късно Симон, син на лъжата), Йерусалим е окончателно разрушен, а населението му изселено. От руините на храма е останала само една стена, наречена „Стената на Плача”.

• 22.05.09 г. Благоевград,

Милчо Найденски

(Следва)

_________________________________

1 Глийсън Л. Арчър. Въведение в Стария Завет. Ревизирана и разширена. 1999. Ловеч 5500, ПК41, Национален офис ХИИО. с. 348

2 Жак Дукан. СТЕНАНИЕТО НА ЗЕМЯТА. Изследване на книгата на пророк Данаил. Издателство НОВ ЖИВОТ, с.182 – 191 Библейски речник. 1994 г. Издателство НОВ ЧОВЕК. с. 607 Хронология на Новия Завет.

3 Доц. ЕМИЛ ТРАЙЧЕВ. ДАТАТА НА ХРИСТОВОТО РАЖДАНЕ. ГОДИШНИК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”. БОГОСЛОВСКИ ФАКУЛТЕТ. Том. 4, 1997 г. Нова серия

Д­-р. Иван Панчовски. ЛИЧНОСТТА НА ИИСУС ХРИСТОС. 7М/ЛОГИС. София, 1990 г. с. 66 ­ 72

Нов Библейски речник.. Издателство НОВ ЧОВЕК. София 2007 г. с. 1500, Хронология на Новия Завет

4 Проф. д­р. Славчо Вълчанов. Тълкуване на книгата на пророк Данаил. Синодално издателство, София – 1975 г. с. 88.

5 Septuaginta VXX Септуагинта или превод на 70­те. Гръцки превод на Стария Завет от 3 в. пр. Хр. направен по искане на Птолемей II Филаделф (285­247 г пр. Хр.) Александрия.

6 Vulgata (общодостъпен), Един от най­-ранните и най­-добрите преводи на Библията на Латински, направен от бл. Йероним през 4 в. сл. Хр., по поръка на папа Дамас I (366­-384). Той е предшестван от преводите събирателно наречени Итала.

7 Известно е че спасението е от юдеите. Сам Иисус е от Юдовото племе. Първите християни и апостоли също са евреи. В Новия Завет значението на понятието се разширява неимоверно и е натоварено с нов духовен смисъл (виж Рим. 2:28,29; Кол. 3:11 и др.) (Рим. 2:28) Защото не е юдеин оня, външно такъв, нито е обрязване онова, което е вънкашно в плътта; 29 но юдеин е тоя, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога. (Кол. 3:11 …) гдето не може да има грък и юдеин, обрязани и необрязани, варварин, скит, роб, свободен; но Христос е всичко и във всичко.

8 Йосиф Флавий, Иудейская война – Минск: Современньiй литератор, 2003. ­704 с. (Классическая мысль), “ООО Издателство АСТ“, 2003. стр. 587

____________________________

• * тези бележки са пояснения към новия превод от проф. д­-р. С. Вълчанов.

1* букв. „Светият на светиите, т. е. Месия (Христос, Помазаникът); или: Светая Светих, т. е. най-­святата Светиня (храмът). “*

2* Проф. д­р. Славчо Вълчанов. Тълкуване на книгата на пророк Данаил. Синодално издателство, София – 1975 г. с. 86

3* букв. „няма да има за Него“, с добавка в Септ.: „съд не ще има за Него“.

4* букв. Светилището (срв. 9:27; 11:31).

5* т. е. Помазаникът.*

6* букв. „мерзост на запустението“ (срв. Мат. 24:15 и пар.).

7* букв. „и на крилото на светилището“.*