V. Месианската идея в книгата на свети пророк Даниил – 7 и 9 гл. Небесният съд. Да видиш Невидимия.

 Небесният съд. Да видиш Невидимия.

9 Видях още, че бяха поставени престоли, и Древният по години седна; облеклото Му беше бяло като сняг, и косите Му – като чиста вълна; престолът Му – огнен пламък, колелата Му – пламтящ огън. 10 Огнена река изтичаше и минаваше пред Него. Милион бяха тези, които Му служеха, и десетки хиляди по десет хиляди – тези, които стояха пред Него. Съдът започна и книгите бяха разтворени.

Много впечатляваща картина. Не съществува по­-величествено изживяване от това да видиш Бог. Има толкова красиви гледки на земята: творения, растения, животни, хора, грандиозни и батални сцени, планини, реки и водопади, заливи, каньони, изгреви и залези; или пък във Вселената с нейните съзвездия, мъглявини и галактически купове. Наскоро постъпи информация за открити изцяло диамантени планети. Но тази гледка надминава всичко. Да видиш Бога лично и без да умреш от Неговото величие и святост, това е най-­страхотното преживяване, за което мечтае Йов:

(Йов 19:25) Но аз зная, Изкупителят ми е жив, и Той в последния ден ще издигне из праха тая моя скапваща се кожа, 26 и аз в плътта си ще видя Бога. 27 Аз сам ще Го видя; моите очи, не очите на другиго, ще Го видят. Сърцето ми се топи дълбоко в гърдите ми!

Давид (Пс. 27(26):4) Едно само молих от Господа, само това искам: да пребъдвам в дома Господен през всичките дни на живота си, да гледам Господната красота и да посещавам Неговия (свети) храм.

Но възможно ли е да бъде видян невидимият Бог? Светите Отци са категорични, че никой никога не е виждал, нито може да види Бог, Който е несъставен, невеществен, даже немислим и неизразим (неговата природа и съвършенство дори не могат да бъдат достигнати мислено, (Йоан 1:18) Никой, кога да е, не е видял Бога; Единородният Син, който е в лоното на Отца, Той Го изяви. ). Безначален и безкраен Дух, изпълващ безкрайната за нас вселена, Създател на всичко, но сам Той не създаден, трансцедентен, неуловим и незрим, единствен, уникален. Тогава какво са видяли пророците? И какво виждат в небето ангелите, серафимите и херувимите? Според св. Йоан Златоуст това, което виждат, е Божието снизхождение към сътворените същества.

“И така, резюмирайки мислите на св. Йоан Златоуст за виждането на Бога, може да се каже, че Бог е невидим и непознаваем в своята същност, позволява да бъде познат чрез възлизане, така да се каже, от собствената си природа, снизхождa към тварните същества, и това снизхождение, дело на волята, е въплъщението на Сина, и посредством въплъщение на Словото, невидимият образ на Бога става видим както за ангелите, така и за хората. В бъдещия век ще видят Христос облечен в небесна слава и това ще бъде виждането на Бога ‘лице в лице’. Бог се яви и стана човек, ето защо ще видят Бога в човечеството на Христа.”[1]

“В своите ‘6 слова за блаженството’ св. Григорий Нисийски се пита как ще достигнем вечния живот, обещан на чистите по сърце, достигнали до Боговидение, ако видението на божествената природа е невъзможно. Ако Бог е живот, то който не види Бога, няма да види Живот. Той привежда и други текстове от Свещеното Писание, в които « вижда » (voir) означава « обзема, обладава» (possedér, avoir). Ако не видиш – значи нямаш своя част, значи не участваш.”[2]

За св. Григорий Назиански, Богослов, Боговидението е свързано винаги с участието на цялата Троица.

“Той казва, че да видиш Бога – това е да съзерцаваш Троицата, съучастващ в цялата пълнота на Нейната светлина: « Ще бъдат сънаследници на съвършената светлина и съзерцание на Пресвятата Владична Троица тези, които съвършено се съединяват със съвършения Дух, и това ще бъде както аз мисля Царството Небесно.”[3]

В случая с видението на пророк Данаил също присъства Троичният Бог. Най­-напред виждаме Бог Отец, наречен Древният по години, (attîq yô|mayyä ועְַתִּיק יוֹמיִן ) седи на престол. Аттик от арам. основано на акадски – Старият по дни, Този, Който е отвъд дните. Неговата царствена святост е изразена чрез облеклото му, косата му, позата му, обстановката. Безброй небесни жители Го обкръжават, готови да откликнат на всяко Негово желание. Виждаме и Сина. При Него идва един, като Човешки син. Без съмнение Човешкият син, Спасителят на цялото човечество е Христос, Богът Слово, Логосът, чрез когото всичко е създадено и всичко се държи. Това е Единородният от Отца пълен с благодат и истина, Светлина от Светлина Богът истинен от Богът истинен. Това е обещаният Месия, който трябва да дойде в определеното време. Този е, за когото пророкуват всичките пророци. Той е “Божия Агнец, Който взема греха на света”, представителят на човешкия род, ходатаят и застъпникът в небесното съдилище, (1 Тим. 2:5) Защото един е Бог, един е и посредникът между Бога и хората ­ Иисус Христос като човек, 6 Който, отдаде Себе Си като откуп за всички – това бе засвидетелствувано в определеното от Бога време.

Несъмнено при тази сцена присъства и Духът Божий, макар и невидим, защото без Неговото участие и помощ нито Даниил щеше да има това видение, нито ние да четем и да разсъждаваме чрез него за Божията слава, красота, могъщество, достойнство, справедливост, святост

(… Дан. 5:11) Има човек в царството ти, в когото е духът на светите богове; и в дните на дядо ти, в него се намериха светлина, разум и мъдрост като мъдростта на боговете;

Четейки тези редове и гледайки заедно с Даниил напред, през времето, тези картини ставаме сякаш съучастници заедно с него, в едно неземно блаженство за спасение и щастие в идващия живот, приемано с вяра, пазено с надежда и споделяно с любов.

Но действително ли видението ни разкрива Бог Отец. По­-вероятно не. Проф. д-р. Славчо Вълчанов идентифицира Старя по дни с Иисус Христос. И Старият по дни, и седящия в скута Му Младенец са Отчество и Всепрестолие. Подчертано е, че никъде в химнографията няма податки, че това е Бог Отец; а Иполит отнася видението към първото и второто идване на Христос.

(1Тим. 6:16) Който сам притежава безсмъртие; обитавайки в непристъпна светлина; Когото никой човек не е видял, нито може да види; Комуто да бъде чест и вечна сила. Амин.

(Откр. 1:3) Блажен е, който чете, блажени са и онези, които слушат думите на това пророчество и спазват написаното в него; защото е близко времето на тяхното изпълнение.

Съдът започва да заседава. Книгите се отварят е образен начин да ни се каже, че започва преглед на информацията за живота на всеки. Дори това е неточно, защото за Бога всичко е ясно, разкрито, известно, “отначало изявява края и нестаналите още неща” . Това по­-скоро е нужно за другите заседатели и за самите подсъдими.

(Пс. 139:1 (По слав. 138). За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си [ме] . 2 Ти познаваш сядането ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч, 3 Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища. 4 Защото [докато] думата не е [още] на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла. 5 Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си. 6 [Това] знание е пречудно за мене; Високо е; не мога [да го стигна] . 7 Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна? 8 Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята, и там си Ти. 9 [Ако] взема крилата на зората [И] се заселя в най-­далечните краища на морето, 10 И там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница ще ме държи. 11 Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще [стане на] нощ, 12 То и самата тъмнина не укрива [нищо] от Тебе, А нощта свети като деня; [За Тебе] тъмнината и светлината са безразлични. 13 Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми. 14 Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае [това] . 15 Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочините на земята ми се даваше разнообразната [ми] форма. 16 Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките [ми] определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях. 17 И колко скъпоценни за мене са [ тия] Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им! 18 [ Ако бих поискал] да ги изброя, те са по­многобройни от пясъка; Събуждам ли се още съм с Тебе.

В Библията се говори за книга на добрите дела, на лошите (запис на греховете), на унаследените пасиви и активи от нашите родители като морални добродетели, предразположеност към зло или добро. Ще бъдат взети под внимание и “всяка дума изречена напразно”, добрите или лоши мисли и намерения. Ние сме така добре познати на Бога, че според Иисус и космите на главата са ни всички преброени.

Има още една книга, която се води в небето – най-­важната. Нарича се Книгата на живота или Книгата на закланото агне. Който не се намери записан в нея няма да го има и през вечността.

11 По-­нататък видях, че заради надменните думи, които рогът изговаряше, звярът беше убит пред очите ми, а тялото му беше разкъсано и предадено за изгаряне на огън. 12 Властта беше отнета също и от другите зверове, а животът им беше продължен само до определено време.

От този текст става ясно, че Бог се намесва по категоричен начин в развитието на човешката история и Неговата намеса довежда до унищожаване на богопротивните сили. И още до възцаряването на Синът – единственият законен владетел във вселената заедно с Отца и Духа. Той получава сила, слава и царска власт за да му служат всички и завинаги, защото Той е Цар на царете и Господ на господарите. Може би това е картината, за която говори Иисус на тези, които го заплюваха и удряха с плесници. Какъв контраст между подлостта на съда, осъдил Иисус, проведен от Синедриона по всичките правила на нечестието, (скрито и през нощта, в нарушение на закона с много лъжливи свидетели) и този съд на светостта, провеждан в небето от Бога Отца.

Царството на Иисус е непреходно, вечно.

13 След това видях в нощните видения – ето, сред небесните облаци идваше Един, подобен на Човешки Син, стигна до Вечния и така Той беше доведен пред Него. 14 На Него бяха дадени сила, слава и царска власт, за да Му служат всички народи и племена от всички езици. Неговата сила е вечна и непреходна, и царската Му власт никога няма да изчезне.

Кой е този като Човешки син? Безспорно тук става въпрос за Месията Христос. В Новия завет Иисус най-­много обича да се нарича и предствя по този начин, когато говори за Себе Си (виж Мат. 24:27,30; 26:64) Исус му каза: Ти рече. Но казвам ви, от сега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ на небесните облаци. ; (Лука 21:27; Йоан 1:51; Откр. 1:13; 14:14 и др.). Той е изпълнение на обещанието, дадено на Адам и Ева още в Еден (Бит 3:15), което говори за потомъка, семето на жената, Който ще смаже главата на змея, “ оная старовременна змия, която се нарича дявол и сатана, която мами цялата вселена ” (Откр.12:9).

Гледайки пророчески в бъдещето, за него пророк Исая се провиква – 9:6 Защото Младенец ни се роди – Син ни се даде; властта е на раменете Му; И ще Му дадат име: Чудесен, Съветник, Бог крепък, Отец на вечността, Княз на мира. 7:14 Затова сам Господ ще ви даде личба: ето, Девицата ще зачне и ще роди Син, И ще Му нарекат името Емануил.

Роди ни се дете, не на едно семейство, не на един народ, а на целия човешки род. Затова и се нарича Човешкият син.

Разказват как един мъдрец от древността на име Диоген, поразен от развалата на своите съвременници, ходел със запален фенер посред бял ден. Когато го питали през смях какво търси с този запален фенер, той отговарял: ­ Човека.

Когато Пилат изведе Христос, след като го беше бичувал и го показа на тълпата, изрече думите: Ето човека! (Йоан 19:5 Тогава Исус излезе вън с трънения венец и в багреница. И Пилат им рече: Ето човека!). Те са натоварени с повече смисъл, отколкото първоначално личи. Всъщност това е Човекът с главна буква, Човекът еталон, съвършен и без грях, понасящ безмълвно, “като агне водено на клане ” мъченичество и смърт заради другите, заради истинските виновници, заради нас – човешкия род. Това е Човекът, търсен от Диоген. Това е жертвата, дадена от Бога за нас, “ с чиито рани ние се изцелихме ”(Ис. 53:5). Именно към Христовата кръстна смърт сочи Аврамовата вярност и Исааковото послушание ( Бит. 22:1­20). Пророчеството казва, че този човек ще се роди от девица (alma), без да има баща по плът. И това пророчество се изпълнява точно в Христос. В Него, като във фокус се събират всичките Старозаветни пророчества. Той е пророкът, по-­голям от Мойсей, царят, по-­голям от Давид и свещенникът според чина Мелхиседеков. Той е Месия (помазаникът), който трябва да се роди във Витлеем Юдейски. На Неговото рамо ще почива управлението и царството Му съвсем няма да има край. Той е Емануил, което ще рече Господ е с нас. Той е Княз на мира, Който ще управлява от своята столица Град на мира, описана в Откровение 20­-22 глави

15 Духът ми се разтрепери в мене, Даниил, в тялото ми, и видяното от мене ме смути. 16 Приближих се до един от присъстващите и го попитах какво означава всичко това. Той започна да говори и ми обясни неговото значение:

След смущението и немощта, които пророкът изпитва, както и други пророци при подобни свръхсетивни преживявания, Даниил се обръща към един ангел за помощ. Нататък видението се обяснява по начина, по който го коментирахме дотук, като се прибавят и някои подробности относно дейността на малкия рог, който ще намисли да промени времена и закони и който ще воюва срещу светиите на Всевишния, но когато съдът заседава, ще му отнемат властта. И за да не ни се налага да повтаряме много от нещата, които вече сме казали, ще преминем към девета глава, за да насочим вниманието си още повече към идващия Христос - Месията на всички месии [4]

(Следва)

Милчо Найденски

________________________________

1 Владимир Лоский. БОГОВИДЕНИЕ. Издателство АСТ, Москва 2003, с. 388

2 Пак там, с. 382

3 Пак там, с. 376

4 В еврейския език за да се каже нещо в превъзходна степен, например най­-хубава жена се използва изразът “жена на жените”; по подобен начин и песен на песните е шир хаширим (šîr haššîrîm) ; както и най-­важният месия е – Месия на месиите.