IV. Месианската идея в книгата на свети пророк Даниил – 7 и 9 глави

 

Даниил VII глава.

(нов превод от проф. д­р Славчо Вълчанов)

1 През първата година от управлението на вавилонския цар Валтацар Даниил видя сън и имаше пророчески видения, докато лежеше в леглото си. Тогава той записа този сън и го разказа.

Вавилонския цар Валтацар!? Първоначално не е известно да е имало такъв. Още едно доказателство за проблематичността на книгата и може би недостоверността и. Известен е само цар Набонид от този период. Но археологията отново се притича на помощ за решаване на този труден въпрос.

“Разполагаме с доста убедителни доказателства, че Валтасар е издигнат за втори управник в царството (mar sarrié – “царски син”) още по времето на баща си (както Йотам е управлявал съвместно с баща си Озия в царството на Юда – често срещана практика в древността с цел осигуряване мирно наследяване на трона). Неотдавнашни археологически находки показват, че Валтасар е отговарял за северната граница на Вавилонската империя, докато неговия баща Набонид поддържал главната квартира в Теман в северна Арабия. Сред откритията при Ур има един надпис на Набонид, датиран от 530 г. пр. Хр., съдържащ молитва за самия Набонид, последвана от втора молитва за неговия първороден син Бел­шар­уцуру (Валтасар) – подобни молитви се отправяли само за управляващи монарси. Сред находките при Ур има надпис на Набонид, датиран от 543 г. пр. Хр., съдържащ молитва за Набонид и Валтасар (mar sarri – “царския син”). Фактът, че от времето на Херодот (прибл. 450 г. пр. Хр.) самото име Валтасар е забравено поне според осведомителите на гръцкия историк, показва, че авторът на Даниил е познавал много по­-добре събитията от края на шести век отколкото някой, който е живял през втори век преди Христа.”[1]

Даниил видя сън и имаше пророчески видения, докато лежеше в леглото си.

Често пророчествата се дават на сън, но има описани и случаи на приемане на пророчества в будно състояние, но тогава пак се говори за някакво или особено състояние (изстъпление на духа), в което изпада пророкът, като бива откъснат от обкръжаващата го действителност и пренесен в минали или бъдещи събития, или пък в далечни реалности извън нашия свят в друга действителност. Дали тези видения можем да ги сравним със съвременното гледане на кино и телевизия? Съмнявам се. Дори ако имаме пред вид триизмерните съвременни изображения. Освен това целите на пророчествата са напълно различни. Това не са неща за забавление, а важни неща със съдбоносно значение понякога за отделни личности, друг път за цели народи, а често и за цялото човечество. Съответно имат и смазващо въздействие, което не всеки може да понесе. Даже избраните свети мъже, надарени с чистота, святост и изключителни качества, се чувстват накрая на силите си при тези преживявания и се налага да им се оказва специална подкрепа.

Тогава той записа този сън и го разказа.

Тук виждаме добре подчертано двукратно авторството на Даниил – записа и разказа. Даниил е получил видението на леглото си, а не мъжете от Великата синагога, или някой други в по-­късно време. Даниил го е записал, докато е още прясно в паметта му и след това го е и разказал, каквато е била задачата му, защото целта на пророческото служене е била за обща полза без съмнение. Ако смятам Библията за боговдъхновена книга, не бих могъл да приемам като неверни тези нейни твърдения. Пророците не са били призовавани да служат сами на себе си, а за добруването на народите и спасение на всички хора. При изпълняване на службата си да предават вярно вестите на Бога към човеците, често са търпели хули, понасяли мъчения и даже са заплащали с живота си.

2 Даниил започна да говори с думите: „Ето, видях в нощното си видение ветрове от четирите небесни посоки породиха буря в, голямото море,

Още веднъж се подчертава, че говори Даниил. В библейски смисъл духащите ветрове и избухващи бури може да се свържат с войни и разрушения (виж Йер. 49:35­-38; Йез. 5:10­-12; 17:21). От четирите небесни посоки (изток, запад, север, юг) – става въпрос за мащабност, цялостност, всеобхватност. Известна максима гласи, че

Библията сама тълкува себе си и казаното неясно на едно място е обяснено ясно другаде.

Ако приложим този метод на тълкуване, ще съпоставим текста за голямото море с текста в (Откр. 17:15) Каза ми още: Ти видя водите, при които седи блудницата – това са племена и тълпи, народи и езици и (Ис. 17:12) Уви! Шум от много народи! Шумят те, както море шуми. Рев на племена! Реват те, както реват буйни води.

От тук е видно, че става въпрос за гъсто населени райони на земята. Множества народи и езици, но не добре и не достатъчно мащабно организирани. Защото от това голямо море от народи ще се родят една след друга големите световни империи, които ще се сменят една след друга. Можем да направим алюзия и със земята в началото, която е още пуста и неустроена и представлява бездна (tehom תְּהוֹם ) обгърната с вода, над която се носи Духът Божий (Ruah Elohim וְרוחַּ אֱלהִֹים / Бит. 1:2). “Според някой светоотеческото тълкуване, морето символизира земния живот, в случая – езическия свят, а ветровете – непостоянството на човешките дела (бл. Теодорит Кирски), или пък те са указание за действието на прикрепените към отделните царства Ангели (бл. Йероним).''[2]

3 и от морето излязоха четири големи звяра, различни един от друг.

От тълкуването в самата глава по­-нататък (ст. 17, 23) става ясно, че тези големи и различни зверове са четири големи царства или империи със световно значение, които се раждат от морето на народите и които следват една след друга. Професор д­р Жак Дукан коментира въпроса така: “Всъщност тези животни нямат нищо общо с лъв, мечка и леопард, освен по външния си вид. Те ‘приличат’, те са ‘като’ тези животни (ст. 4­6). Следователно се касае за метафора. От една страна са ни познати, но от друга показват ненормални характерни черти. За един съвременен читател сънят на Даниил би могъл да изглежда като страшен и несвързан кошмар. Но в историческия контекст на епохата споменаването на животните е пълно със смисъл. Във вавилонската традиция те са били възприемани като предзнаменование на бъдещи исторически събития. В библейската традиция, тези животни хибриди се възприемат като нарушение на принципите на сътворението: ‘според видовете им’ (Бит 1) и на левитския закон: ‘да не пущаш добитъка си с добитък от друга порода’ (Левит 19:19). Следователно те изобразяват нездрави лоши сили, за да ни се обяви, че историята, която представят, е в основата си дело човешко, земно, отдолу”.[3]

Такива същества, непознати като земни биологични видове, са описани и от други пророци, и са били познати в древността, често изобразявани, а днес огромните им статуи може да се видят в големите музеи като Лувъра – бик с крила, лъв с крила, други крилати същества с човешки или животински лица.

Подобни описания има и в Стария и в Новия завет (Йез. 1 и 10 глави и др.; Откр 4,5,6,14,15,19 глави).

Развитието на историческия процес в нашия свят не се извършва стихийно и хаотично, без доминиращата и ръководеща сила на Бог, Който по неведомите пътища на благата си воля води човечеството през бурите на “голямото море” в този свят, към тихия и сигурен пристaн на своето спасение и вечността. Иначе как ще говорим за домостроителството (ойкономия) на Бог. И как да разбираме текстове като:

(Йер. 27:6) И сега Аз предавам всички тия земи в ръката на , вавилонския цар Навуходоносора, Мой раб, дори и полските зверове му прeдавам за да му служат. 7 И всичките народи ще служат нему и на сина му, и на внука му, докле дойде време и на земята му и на самия него; и ще му служат много народи и велики царе. 8 И ако някой народ или царство, не иска да служи на вавилонския цар Навуходоносора, и не ще наведе врат под хомота на вавилонския цар, ­ тоя народ Аз ще накажа с меч, с глад и с мор, казва Господ, докле ги не изтребя чрез ръката му. 9 И вие не слушайте вашите пророци и вашите гадатели, вашите съновидци, вашите магьосници и вашите звездобройци, които ви казват: «няма да слугувате на вавилонския цар». 10 защото те ви пророкуват лъжа, за да ви отдалечат от земята ви, та Аз да ви изгоня, и вие да загинете. 11 А народа, който наведе врат под хомота на вавилонския цар и му служи, ще оставя в земята му, казва Господ и той ще я обработва и ще живее в нея. 12 И на юдейския цар Седекия Аз говорих със същите тия думи, думайки: наведете врат под хомота на вавилонския цар, и служете нему и на народа му ­ и ще бъдете живи. 13 Защо да умираш ти и народа ти, от меч, от глад и от мор, както каза Господ за тоя народ, който не ще служи на вавилонския цар?

Или пък порицанието, отнасящо се до асирийския цар Сенехерим:

(Исая 37:21) И проводи Исаия, син Амосов, до Езекия да кажат: тъй казва Господ Бог Израилев: за което ти Ми се моли против Сенахирима, царя асирийски, ­ 22 Ето словото, което Господ изрече за него: ще те презре, ще ти се присмее девицата, дъщерята сионова, ще поклати след тебе глава дъщерята Йерусалимова. 23 Кого ти кореше и хулеше? И против кого възвиси глас и дигна тъй високо очите си? Против Светия Израилев. 24 Чрез рабите си ти кореше Господа, думайки: с множество мои колесници се изкачих на връх планините, върху ребрата на Ливан, изсякох високите му кедри, хубавите му кипариси и стигнах на самия му връх, в дъбравата на неговата градина; 25 и разкопах и пих вода; и със стъпките на нозете си ще изсуша всичките реки египетски. 26 Нима не си слушал, че Аз отдавна направих това, в древни дни го предначертах, а сега го изпълних с това, че ти опустошаваш яките градове, като ги превръщаш в купища развалини? (Исая 10:12) И тогава, кога Господ извърши всичкото Си дело на планина Сион и в Иерусалим, ще каже: ще погледна плода от горделивото сърце на царя асирийски и пустославието на високо дигнатите му очи. 13 Той казва: със силата на моята ръка и с моята мъдрост извърших това, защото съм умен: разместям границите на народите, разграбвам съкровищата им и свалям от престоли като исполин, 14 и ръката ми ограби богатството на народите като гнезда; и както вземат оставените в тях яйца, тъй заграбих аз цялата земя, и никой с крило не шавна, ни уста отвори, нито писна. 15 Големее ли се брадвата пред оногова, който с нея сече? Големее ли се трионът пред оногова, който го движи? Като че тояга въстава против оногова, който я дига! Като че пръчка се вдига против оногова, който не е дърво!

Но да се върнем към нашия коментар на 7­та глава на книгата на Пророк Данаил:

4 Първият беше като лъв, но имаше орлови крила: гледах как накрая му изскубаха крилата; той беше вдигнат от земята, изправи се на крака като човек, и му беше дадено човешко сърце.

Първият звяр го идентифицираме веднага с Навуходоносор и Нововавилонското царство. Можем да го съпоставим със златната глава от статуята, описана в Дан. 2 гл. Както там царството превъзхождаше всяко друго по положение и блясък (глава и злато), така е и тук (Лъвът е цар в животинския свят, а орелът при птиците). Освен това лъвът и орелът са употребени за символ на вавилонскя цар Навуходоносор (arye h אַריהֵ ­ Йер. 4:7; 27 гл., 49 гл. и др.). Във вавилонското изкуство също доминирали такива изображения. Описанието, свързано с изскубването на орловите крила на лъва, изправянето на задните му крака и замяната на животинското му с човешко сърце е свързано с болестта, породена от неимоверно голямата му гордост, до полуда, и излекуването му – смирението на Навуходоносор пред Всевишният, който владее над царството на човеците и го дава комуто ще, описани в 4­-та глава на книгата.

5 След това се появи още един, втори звяр, приличащ на мечка. Той стоеше откъм едната страна и в устата между зъбите му имаше три ребра. Беше му заповядано: „Стани, погълни много месо!“

На сцената на историята се появява Мидо-Персия. Двата народа, мидийци и персийци, обединени и ръководени от Кир Персийски покоряват обширни територии. Превземат столицата Вавилон само за една нощ. За Кир е пророкувал още пророк Исая около 160 години преди да се роди, като го нарича “помазаник”, специален избранник със специални дарби и пълномощия – да освободи пленените юдеи и да съдейства за възстановяването на Йерусалим и храма на Яхве (Исаия 44:24 – 45:7). [4] По тази причина на Кир се гледа от мнозина като на предобраз на Месията (помазаник) на всички месии – Христос. Персийската империя е царството, по­-долно по блясък, предствено в статуята от съня на Навуходоносор от 2 гл. на книгата със сребърните рамене и ръце, а тук в 7 гл., като мечка (dov דֹּב ) стояща от едната страна или (другаде) повдигната от едната страна – има се предвид според някои водещата роля на персите пред мидийците. “Твърде рано е признато от еврейската традиция, че това описание на мечката от Даниил глава 7 символизира персите. А Талмудът, с известна ирония, дава следния коментар: ’персите ядат и пият като мечки, имат дълги коси като мечки, движат се и се гневят като мечки’ (Кид 72а). Друг пасаж от Талмуда нарича ангела хранител на персите ‘мечката на Даниил’ (Йома 77а).”[5]

... и в устата между зъбите му имаше три ребра.

Ще предложа две мнения по този въпрос, които са близки и не си противоречат:

1) “Трите особени зъба (…като на глиган {буквално ребра}…) означават състава на тази държава: Мидия, Персия и Вавилон. Бл. Теодорит тук подразбира трите части на “света”, завладяни от мидо­-персийските царе: на изток – до Хелеспонт, на юг – Египет, а на север скитските племена (номадите).”[6]

2) “Някой виждат в тези три ребра намек за трите специални завоевания на персите (Лидия, Вавилония и Египет например).”[7]

Беше му заповядано: „Стани, погълни много месо!“

Тук самата Библия ни обяснява какво се има в предвид

(Естир 1:1) След това в дните на Артаксеркса, ­ тоя Артаксеркс царуваше над сто двайсет и седем области от Индия до Етиопия,

Това е нещо огромно. Етиопия е оттатък Египет. Целият известен цивилизован свят по това време е бил погълнат от Персийската империя, чиято хегемония продължила около 200 години. Наистина става въпрос за «много месо».

6 После видях: появи се още един звяр, приличащ на леопард. Той имаше на гърба си четири птичи крила; този звяр имаше и четири глави и му беше дадена власт .

Третият звяр е съпоставим с третото царство от глава втора, представено с меден корем и бедра. Медта в древността често е символ на оръжие и войни. За него се говори с по­големи подробности и в глава 8, където е представен символично като “козел с бележит рог”, който напада “овена с двата рога”. Пояснено е и кои са овена и козела, а именно Мидо-Персия (овена) и Гърция (козела). Предизвестен е и крайният резултат – победа за Гърция. Бележитият рог на козела е първия цар. От историята ни е известно, че това е Александър Македонски. В глава 7 той е представен като леопард (nemar ונְמֵָר ) – свиреп и много ­бърз хищник (kinmar כְנָּמֵר ). Бързината му е подчертана още повече, като са добавени и четирите птичи крила, отново насочващи ни към четирите посоки, т.е. към целия свят. И наистина Александър Велики поставя рекорд, ненадминат от никой и който не ще бъде надминат; защото това, което постига, е сякаш свръх човешко, изглеждащо невъзможно, необяснимо. За по­-малко от 11 години той завладява целия свят. И в трите решителни битки, които води с персите, при Граник, Иса и Арабела, той се изправя пред числено превъзхождащ го противник. И трите битки ги спечелва безапелационно. Той въодушевявал и увличал с личния си пример. Бил неудържим в атака. Лично предвождал тежката си конница на дясното крило на македонската фаланга, която се врязвала в противника като острието на гилотина и помитала всичко пред себе си, след което изненадващо се явявал зад централните сили в гръб на противника, който изненадан, разстроен, ужасен, захвърлял всичко и се обръщал панически в бягство. Александър триумфирал, а противникът му бивал разгромен.

С четирите глави на леопарда (от глава 7) и четирите рога, пораснали на мястото на счупения бележит рог на главата на козела (от глава 8) са представени т.н. “диадохи”, наследниците на Александър, които си разделят империята на четири части. Касандър взема Македония и Гърция, Лизимах – Тракия и Мала Азия, Селевк – Сирия и Вавилония и др., Птолемей – Египет. Палестина преминава ту в очертанията на Египет, ту на Сирия, според надмощието, което имат Птолемеите или Селевкидите.

7 След това видях в нощните видения – ето, появи се четвърти звяр, страшен и ужасен, и много силен; имаше големи железни зъби; той поглъщаше и трошеше, а остатъците тъпчеше с крака; той се различаваше от всички предишни зверове и имаше десет рога.

Стигнахме и до този страшен и ужасен четвърти (חֵיוהָ [רְבִיעָיהָ כ] (רְֽבִיעאָָה ק) звяр (hewa h rewiaya)

Вероятно не е изглеждал като змей, защото тогава би бил наречен така. Дали е имал вид на динозавър или на някое от предпотопните чудовища все пак? Даниил не е виждал такъв и няма на какво да го уподоби. Остава да го охарактеризира с емоционалното въздействие, което предизвиква. Този много силен звяр с железни зъби естествено го идентифицираме с желязната Римска империя, която покорява Гърция и завладява целия тогавашен свят. По­-голяма и по-­могъща империя не е имало до този момент на земята. Хегемонията й продължава цяло хилядолетие. Нищо и никой не може да й противостои. Голямото Средиземно море, бреговете на което са родина за много народи, е като нейно вътрешно езеро. Тя завладява всички територии на досегашните империи и ги разширява още. На запад включва Галия и Иберия, даже Британия. На север и изток обхваща териториите отвъд Дунав, опасва Черно море и допира Каспийско, като продължава до Персийския залив. Асирия, Месопотамия, Сирия, Юдея, Арабия, Египет и цяла Северна Африка се вписват в нейните граници.

Особеният белег на този звяр бяха десетте му рога (וקְַרְניַןִ עֲשרַׂ karnain asar), които лесно ще свържем с десетте пръст на стъпалата на краката на статуята от Дан. 2 гл., които са отчасти от желязо, отчасти от глина (теракота – проф. Д­р. С. Вълчанов). В самата глава по-­нататък в 24 стих, ангелът обяснява, че тези 10 рога са всъщност 10 царе, които ще се издигнат в това царство. Според мнозина тълкователи тези рогове са различните области вътре в империята или държавите, на които тя се разпада.

8 Докато се вглеждах в тези рогове, измежду тях израсна още един малък рог, пред който три от предишните рогове бяха изкоренени; и ето, на този рог имаше очи, като човешки очи, и уста, които говореха надменно.

Малкият рог ( קֶרֶן זעְֵירָה keren zeera). Загадъчен рог. Появява се по-­късно и е по­малък, а пък силен за трима, защото изкоренява трима и заема мястото им. Освен това има характеристики, които другите нямат. Това, че е рог, означава, че е цар или царство (светска власт), а това, че има очи и уста, говори за човешки белези и духовни черти. Другите рогове нямат такива. По­-нататък в главата е описан като надменен и богохулстващ. И като такъв, който ще воюва със светиите на Всевишния и ще ги победи. И тук има различни становища:

1. “Според някои това е Римската империя, състояща се от 10 царства – Италия, Франция, Испания, Германия, Британия, Сарматия, Панония, Азия, Гърция и Египет. А малкият рог, подал се при падането на три от големите рога (стих 8), според тях е Османската империя, издигнала се върху земите на Азия, Гърция и Египет. Според други учени този четвърти звяр символизира Сирия, родът на Селевкидите, изключително жестоки спрямо евреите, както пише Йосиф Флавий в ‘Историята на юдейската война’. Войските им били тези големи железни зъби, с които сломяваше и пояждаше Божия народ и стъпкваше останалото от евреите. Според тези изследователи десетте рога символизират десетте царе, управлявали последователно в Сирия; тогава малкият рог е Антиох Епифан, последният от десетимата царе, който наследява и юдейските земи, завоювани от предходните царе. Той бил изключително изобретателен и за това се казва, че имал като човешки очи .”[8]
2. “Тълкувайки това място, бл. Йероним казва: ‘ние сме длъжни да кажем онова, което са (ни) предали всички църковни писатели – че при края на света, когато бъде разрушено римското царство, ще има десет царе, които ще разделят помежду си римския свят; и ще въстане единствения цар, (който ще бъде) неголям (и) който ще победи трима от десетте царе.’ Това обяснение на цитираните пасажи за малкия рог – бъдещия Антихрист – други св. Отци (св. Йоан Златоуст, св. Ефрем Сириец, бл. Теодорит и св. Иполит Римски) подкрепят със сходни мисли в Новия Завет (2 Сол. 2:3­4; Мат. 24:22; сравни с Апок. 13:5­7).”[9]

(Следва)

Милчо Найденски

___________________________________

1 Глийсън Л. Арчър. Въведение в Стария Завет. Ревизирана и разширена. 1999. Ловеч 5500, ПК41, Национален офис ХИИО. с. 346

2 Проф. д­р. Славчо Вълчанов. Тълкуване на книгата на пророк Данаил. Синодално издателство, София – 1975 г. с. 71

3 Жак Дукан. СТЕНАНИЕТО НА ЗЕМЯТА. Изследване на книгата на пророк Данаил. Издателство НОВ ЖИВОТ, с. 128, 129.

И днес има подобни практики, като китайския календар например — годините се илюстрират с различни полу-реални животни.

4 Тук подчертавам, че не приемам теорията за съвместното авторство на някой си “второ Исая” от времето на плена. Считам че свети пророк Исаия е автор на цялата едноименна пророческа книга и че тя е написана по негово време. В противен случай някой от пророчествата не биха били пророчества, а тогава ще има проблем с достоверността на Библията, както и с някои цитати в Новия Завет (Йоан 12:38, 41, които цитират Исаия 53:1; 6:1­9), които се отнасят и до „ранния“ и „късния“ Исаия, като за един и същи пророк Стиловите различия лесно се обясняват и с различни периоди на преживяване и отразяване на действителността. Това се забелязва и при други автори.

5 Жак Дукан. СТЕНАНИЕТО НА ЗЕМЯТА. Изследване на книгата на пророк Данаил. Издателство НОВ ЖИВОТ, с. 131.

6 Проф. д­р. Славчо Вълчанов. Тълкуване на книгата на пророк Данаил. Синодално издателство, София – 1975 г. с. 72

7 Жак Дукан. СТЕНАНИЕТО НА ЗЕМЯТА. Изследване на книгата на пророк Данаил. Издателство НОВ ЖИВОТ, с. 131.

8 Матю Хенри. Коментар на Библията, том 1, Стар Завет. 2000 Съюз на евангелските баптистки църкви в България. с. 1415

9 Проф. д­р. Славчо Вълчанов. Тълкуване на книгата на пророк Данаил. Синодално издателство, София – 1975 г. с. 73,74