Даниил (арам.) моят съдия е Бог
Пророкът сякаш още със самото си име възвестява и едно от централните събития в човешката история, така наречения ден на съд за всичките човеци (Даниил арам. моят съдя е Бог; דָּניִאֵל – името включва Божието присъствие и съд). В контекста на Стария Завет понятието съд, съдии е натоварено с позитивен смисъл. Бог е Съдията над цялата земя – строг и справедлив, но и много милостив, изобилващ с милост и вярност. Той е безкомпромисен към греха, но полага много усилия, за да промени и спаси грешника (Йез. 18:20-24) 20 Душата, която греши, тя ще умре; синът няма да понесе [наказанието на] бащиното беззаконие, нито ще понесе бащата [наказанието на] синовото беззаконие; правдата на праведния ще бъде за него, и беззаконието на беззаконника ще бъде за него. 21 Но ако беззаконникът се обърне от всичките грехове, които е сторил, пази всичките Ми повеления и постъпва законно и право, непременно той ще живее, няма да умре. 22 Никое от престъпленията, които е извършил, няма да се помни против него; чрез правдата, която е сторил, ще живее. 23 Благоволя ли Аз в смъртта на нечестивия? казва Господ Иеова, а не по-добре да се обърне от пътя си и да живее? 24 Когато, обаче, праведният се отвърне от правдата си и стори неправда, като извърши всичките мерзости, които нечестивият върши, [тогава] ще живее ли? Ни едно от праведните дела, които е сторил, няма да се помни; за престъплението, което е извършил, и за греха, който е сторил, за тях ще умре.
Бог се застъпва, даже се жертва, за да спаси и оправдае, за да възроди за нов живот своя народ. Цар Давид се моли често, когато е сгрешил “ Съди ме Господи ” очакващ оправдание и спасение, а не осъждане и погибел (Пс. 26:1; 35:24; 43:1; 54:1 /по славянски Пс. 25,35,43,54/ Исаия 50:8,9). Наистина надеждата ни за спасение на целия човешки род трябва да бъде в Господ. В еврейската история избавителите и спасителите от робство са наричани съдии . В съдилищата съдията изпълнявал функцията и на защитник, защото основен принцип в правото гласи, че всеки е невинен до доказване на противното. Една такава картина имаме описана в книгата на пророк Захария 3та глава.(Зах. 3:1) И [Господ] ми показа великия свещеник Исуса стоящ пред ангела Господен; и Сатана стоеше отдясно му за да му се възпротиви. 2 И Господ рече на Сатана: Господ да те смъмри, Сатано; да! да те смъмри Господ, Който избра Ерусалим. Не е ли този една главня изтръгната из огън? 3 А Исус бе в нацапани дрехи като стоеше пред ангела. 4 И [ангелът] проговаряйки рече на стоящите пред него, като думаше: Съблечете от него нацапаните дрехи. А нему рече: Ето, отнех от тебе беззаконието ти, и ще те облека в богати одежди. 5 Тогава рекох: Нека турят хубава митра на главата му. И тъй, туриха хубава митра на главата му, и го облякоха с дрехи, докато ангелът Господен стоеше близо.
Книгата на свети пророк Даниил се дели на две части: историческа 1-6 гл. и апокалиптична 7-12 гл., като двата жанра взаимно се проникват и допълват. Освен това, както вече споменахме, тя кореспондира изключително добре с книгите на пророците Йезекиил, Захария и Малахия в Стария Завет, както и с Откровението в Новия Завет на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, където много от събитията се повтарят, потвърждават или допълват и намират своето окончателно изпълнение, и естествен завършек. Интерес представлява разкритата ангелология с поименно описание на някои от небесните пратеници, както и част от техните дейности и задачи. Повдигнатата завеса в духовен план ни показва напрегнатата и невидима битка, която се води за спасението на нашия свят, на човешкия род и на всеки от нас. Всъщност думата апокалипсис (αποκαλυψισ ) означава точно това: повдигане, отдръпване на завесата и откриване на нещо невидимо и скрито или откровение, видение. В случая разказ за бъдещето до края на този свят и даже след това.
Безспорно най-голям интерес представлява месианската насоченост на книгата с поразително точните пророчества за идващия Месия. Описани са както неговото въплъщение и спасителната му изкупителна мисия в нашия свят, така и второто му пришествие, свързано с възкресението на мъртвите и вечността. Месията е описан като главно действащо лице при небесния съд; използвано е любимото Му по-късно название “Човешки син” (бене адам בְּניֵ אָ ָדם ). Говори се за Неговата власт и господство над всичко. Посочено е с удивителна точност и времето на неговата месианска дейност (последната седмица от пророчеството за 70 седмици в 9та гл.), както и това, че ще бъде повален (Нифал), посечен т. е. умъртвен в половината на седмицата, и за момент сякаш няма да има кой да му принадлежи. На еврейски понятието правя, сключвам завет (берит — ברְִּיתּ Бит. 15:18; Ерем. 34:13) се предава с термина режа завет (כָ ַרּתִּּֽי בְ ִרית ), защото сключването на завета е свързано с умъртвяване и разрязване на жертвеното животно, най-често агне.[1]
Даниил 7ма гл. е централна в цялата книга
Може би няма да сгрешим, ако я наречем централна (заедно 9-та, Исая 53, Йоан 1, Д. Ап. 17:16-34, Евр.1) и в цялата Библия. “По време тази глава предхожда гл.5 и обхваща последната година от царуването на Валтасар, както и глава 6, описваща първата година от възкачването на Дарий на престола.” [2] Тя е апокалиптична и има месианска и есхатологична насоченост. След като прави преглед на развитието на световната история чрез символични образи на различни животни и други картини и видения, тя насочва своя поглед към великия ден на съд, който така често се споменава във Ветхия и Новия завет. Седма глава до голяма степен повтаря и допълва пророчеството от втора глава и за да я разберем подобре, ще направим паралел между двете. Еднаквото е, че се тълкуват съновидения, а различното, че първото видение е дадено на Навуходоносор и Даниил го тълкува, а второто видение е дадено на самия Даниил, а друг му го тълкува. Виденията в двете глави по различен начин повтарят едни и същи събития. Във втора глава е описан забележителният пророчески сън на цар Навуходоносор и събитията около припомнянето и тълкуването на съня. Видението представлява една човешка статуя, съставена от различни метали, която е и своеобразна скала на развитието на човешката история. Главата, която е от чисто злато, представлява Вавилонското царство. Раменете и ръцете от сребро са Мидо-Персия, която завладява Вавилон, Лидия, Египет. Следва корем и бедра от мед – Гръцкото царство. Железните крака сочат към появата на желязната Римска империя. А стъпалата на нозете, които са отчасти от желязо, отчасти от глина, са държавите, които я наследяват. Камъкът не с ръка отсечен, който става голяма планина и обхваща целия свят, е Девата с Христа и основаната от Него църква на земята, според православното становището, а други виждат в това събитие второто пришествие на Христос. Важно е да отбележим, че според посочената скала човешката история цивилизационно се развива регресивно, обратно на еволюционните теории за усъвършенстване, подобрение и прогрес. Започвайки от главата и от златото, постепенно се стига до краката и глината.
В следващата трета глава на книгата цар Навуходоносор, макар да се е поклонил на Данииловия Бог, демонстрира и несъгласие с Него. Прави статуя като тази от съня си, но цялата от злато, с което иска да изрази несъгласието си да бъде само глава. Той не приема идването след него на други царства, при това подолни по блясък. Иска от главата до петите и от началото до края да е само Вавилон. Но уви, става не това, което Навуходоносор иска и дръзко заявява, но това, което Небесният Бог е предсказал. Според друго мнение статуята е на вавилонски бог, на когото всички трябвало да се покланят.
Коментари
Публикуване на коментар