Въведение.
И двата Завета гледат към Христос:
Старият – като на своя надежда,
Новият – като на свой образец,
И двата – като на свое средоточие. Б. Паскал [1]
Книгата на свети пророк Даниил е старозаветна есхатологична и апокалиптична книга, която разглежда човешката история до самия завършек на този свят, предстоящият съд и възстановяването на Божието царство, власт и управление в бъдещето, което не ще има край. По това тя прилича на книгата Откровение, която е подходящ завършек не само на Новия завет, но и на цялата Библия. Много от пророчествата на Даниил виждаме да се повтарят или продължават в Откровение, било пророчески периоди или видения на зверове, рога, които на специфичния алегоричен пророчески език означават различните империи и царства на земята. В нея не само се съдържат пророчества, но те се и обясняват по определен начин, който би могъл да се приложи лесно и към други пророчески книги като Захария, Малахия или Откровение например, за да бъдат по-лесно и правилно разбрани и за да бъдат отключени техните тайни. Поради тази причина, тя е наричана от някои изследователи „ключ“ за разбиране и на цялата Библия.
Разделеното царство.
След смъртта на Соломон Израилевото царство се разделя на две: Юда със столица Йерусалим и Израел със столица Самария. Отслабени от разделението и враждуващи помежду си, двете царства стават лесна плячка за появяващите се една след друга могъщи световни империи. Първо пада северното царство Израил. Столицата му Самария е превзета през 722 г. от сина на Саламанасар – Саргон II, царят на Асирия. По-късно Асирия е разгромена от обединените сили на халдейци, мидийци и скити. Нейната столицата, Ниневия, е превзета и разрушена (както е според пророческото слово на пророците Софония и Наум, което се изпълнява точно дори в детайлите и подробностите) през 612 г. пр. Хр. Идва времето на Навуходоносор и Нововавилонското царство. След победата му в битката при Кархемиш срещу обединените сили на остатъчната асирийска армия и силите на египетския фараон Нехао, които той буквално разгромява, Вавилон се превръща в единствената сила, която постепенно завладява и подчинява останалите по-малки държави в региона. Завладява и Юдея, като разрушава Йерусалим и храма, и отнася храмовите съкровища във Вавилон, заедно с много пленници. Това се случва през 586 г. пр. Хр. По-късно Йосиф Флавий отбелязва, че Йерусалим е превзет в един и същи ден на годината през 586 г. пр. Хр. от Навуходоносор (Набукаднесар) и от Тит Флавий в 70 г. след Хр. Навуходоносор вземал в плен благородни, интелигентни и красиви младежи от покорените народи, които след съответно обучение във Вавилон използвал за нуждите на разрастващата се империя. Такъв бил случаят с Даниил и неговите другари Седрах, Мисах и Авденаго, пророк Йезикил и много други. Според Йосиф Флавий, Даниил и неговите другари били надарени младежи от благородно потекло, роднини на цар Седекия, който завършил царуването и живота си толкова трагично. [2]
Започнало е времето на наказание за юдейския народ, заведен в плен във Вавилон. Пророк Йеремия е предсказал, че този период, в който се заражда феноменът Юдаизъм, ще продължи 70 години. Той се характеризира със специфични особености:
1.Синагогата.
Пулсиращото сърце на еврейския народ, Соломоновият храм е разрушен. Нуждата от общуване за запазване на вярата и етническата принадлежност довеждат до раждане на Синагогата като събрание за поклонение на Бога, за насърчение и за духовна, и социална взаимопомощ. При тези събрания се изучавал Мойсеевият Закон (Тора), Пророците (Невиим), Писанията (Кетувим). Хората отправяли молитви към Яхве, споделяли своите проблеми, страхове и надежди, оказвали си взаимопомощ според нуждите и възможностите си.
2. Формализмът.
Някой от пленените юдеи приели нови обичаи и религия. Но други станали още по-ревностни към запазване на родните. Те се стремели да показват външни белези, чрез които ясно да изразяват своята вяра и вярност пред сънародниците си. Правели се родословни списъци, за да се покаже запазената чистота в рода чрез точно изпълнение на разпоредбите в Тора да няма смесени бракове. Ритуалните умивания, пазенето на съботната почивка и др. били на почит и на показ.
3. Книжници. (Соферим סֹפְרִֽים ).
Те били наречени софериим от думите за писар (סֹופְ ִרים) и сафар (סָפַר ) броя, казвам, разказвам. Думата книжник (софер סֹפֵֵרֶ ) е близка по звучене с думата за книга (сефер ספר ). В плен езикът бързо се променял. Даже писменият шрифт се променил. Преминало се от повлияния от финикийски език „Кетав Иврит“ или наречен още „Кетав Даац“ към „Кетав Ашури“ или "Кетав Меруба" (квадратен шрифт, използван и до днес) повлиян от арамейския език, който се бил наложил като световен език по това време. Появила се нуждата от високо образовани люде, които да познават добре свещения език „Лешон Хакодеш“ (език на светостта) на дедите си и да могат да прочитат и тълкуват съответно Свещените писания. Задачата им била да поддържат пламъка на знанието запален и светилникът на вярата да не угасва.
4. Канон.
За да се отсеят действително свещените текстове и книги от ново-претендиращи за такива, се появила нуждата от тяхното авторитетно класифициране, което довело до постепенното оформяне на канона на Стария Завет, който да определи кои точно са боговдъхновените писания и да раздели святото от несвятото. Този процес бил завършен след плена. Разбира се, той бил по-късно дооформян.
В такава атмосфера са призовани да служат пророците Йеремия в Йерусалим, Йезекиил и Даниил във Вавилон. Йезекиил имал за задача да предава вести от Бога сред сънародниците си в плен и да поддържа надеждата им жива, а Даниил е призован на пророческа служба сред управляващата аристокрация в царските палати.
В такава обстановка се ражда и книгата на свети пророк Даниил. Тя е особена с това, че започва повествованието си на еврейски и след 2:4б продължава на имперски арамейски, който бил официалният език тогава. От 8-ма глава отново продължава и завършва на еврейски. Друга особеност е това, че книгата не е включена сред пророческите книги (Невиим) в еврейския масоретски текст, както е в християнската библия, а в раздела писания (Кетувим), макар че по времето на Йосиф Флавий е приемана за пророческа.
(Следва)
Милчо Найденски
_______________________
1 Протойерей Александър Мен. ВЕСТИТЕЛИ НА БОЖИЕТО ЦАРСТВО. Издателство “Омофор” София, 2006
2 Йосиф Флавий. Иудейские древности, книга 10, гл.10 (т. 2 с. 30), Минск “Беларус” 1994
Коментари
Публикуване на коментар