ГРЕХОПАДЕНИЕ -III

ГРЕХОПАДЕНИЕТО НА ПЪРВИТЕ ХОРА И ОТРАЖЕНИЕТО МУ ВЪРХУ БОЖИЯ ОБРАЗ В ЧОВЕКА

Последствията от греха.

От римокатолическа гледна точка, след Грехопадението Божият образ в човека се е запазил почти незасегнат. Човешката природа не била съвършена и преди това. Според протестантското виждане, зародило се по времето на Реформацията, при Грехопадението се нанесли разрушителни промени. Волята на човека била поробена и той станал съвършено безпомощен, без съпротивителни сили, и Лутер го сравнява със солен стълб, като Лотовата жена. Според Православното учение Божият образ останал незасегнат, но потъмнял, запазвайки възможност за възстановяване на първоначалния си блясък. Доброто в човека не било напълно унищожено, но било сериозно повредено. Православното становище заема средно положение между двете крайни: протестантското – всичко е повредено, няма нищо незасегнато; и римокатолическото – повредите са слаби, в смисъл, че човекът е запазил своите качества и сили.[1]

Адам и Ева, и змията са проклети в обратен ред, по веригата на греха, като змията е проклета пряко. Адам и Ева не стават по­умни и не стават като Бога да познават добро и лошо. Бог не познава греха в смисъл на действие – според както се използва този израз в Библията: (Битие 4:1) И Адам позна жена си Ева; и тя зачна и роди Каина; и каза: С помощта на Господа придобих човек. Той познава греха и злото само интелектуално, както е било и с Адам и Ева до момента на погрешния им избор. Както вече споменахме, в израза от (Бит 3:22) И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; се крие горчива ирония. Бог казва само какво си мисли човекът, че е станало, а не какво е станало в действителност. Във всеки случай Бог взема мерки да не могат Адам и Ева да ядат от дървото на живота и да станат безсмъртни и грешни. Според св. Григорий Богослов, Бог допуска да съществува смъртта, за да не бъде грехът безсмъртен. (Бит 3:9) Но Господ Бог повика човека и му рече: Где си? … Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?

1. Господ се държи така, като че ли едва сега научава или ще научи за трагедията. Това се нарича антропопатизъм и означава, че на него се приписват човешки качества и поведение.
2. Този въпрос включва много повече, отколкото Адам се е сещал, но интуитивно усещал и затова се е скрил. В този въпрос се съдържат братоубийството, извършено от Каин, Потопът, Голгота, геноциди и кланета, двете световни и всички други войни, атомните бомби в Хирошима и Нагазаки, холокоста, 11 септември, танкове, подводници, самолети, различните болести, епидемии, атеизмът и нацизмът, лудостта…

Господ е знаел всичко това.

Загубена святост и светлина. Голота.

Общуването с Бога води до святост – нравствена и физическа. Това се вижда много ясно при срещата на Мойсей с Бога: (Изх. 34:29) И като слизаше Моисей от Синайската планина, държащ двете плочи на откровението в ръката си, при слизането си от планината Моисей не знаеше, че кожата на лицето му блестеше понеже бе говорил с Бога. 30 Но Аарон и всичките израилтяни, като видяха Моисея, че, ето, кожата на лицето му блестеше, бояха се да се приближат при него. 33 И когато Моисей свърши говоренето си с тях, тури на лицето си покривало. 34 Но когато влизаше пред Господа да говори с него, Моисей вдигаше покривалото догде да излезе; тогава излизаше и говореше на израилтяните онова, което му беше заповядано. 35 И израилтяните виждаха лицето на Моисея, че кожата на лицето му блестеше; а Моисей пак туряше покривалото на лицето си, догде да влезе да говори с Господа.

Адам и Ева също са се срещали и общували с Бога; дори са били в по­голяма близост с Него от който и да било друг човек след тях (освен Иисус). Нещо повече, те били съвсем нови, чисти и святи. Нормално е да допуснем, че са били облечени с дреха от светлина по подобие на казаното за самия Бог: (Пс.104:2) Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;

Смокинови листа.

След грехопадението светостта изчезнала и те видели голотата си. Дори днес, след толкова упражнения в грях, човеците все още се срамуват да се показват голи. Някои по­упорити в греха са преодолели и това, но за Адам и Ева то било истинска катастрофа. И разбира се, побързали да се скрият. Опитали също, както и почти всеки грешник подир тях, да прикрият греха си колкото се може по­-добре – съшили си дрехи от смокинови листа. Фактът, че използваните листата са от смокиня, както и това, че в Новия завет Иисус прокле една смокиня, кара някои да заключат, че забраненото дърво било смокиня, но ние категорично не се съгласяваме с това. Тези дрехи се оказали неподходящи и недостатъчни, за да се явят с тях пред Бога. В преносен смисъл можем да приемем, че това е и първият човешки опит за спасение със собствени сили и средства. Резултатът, разбира се, е неуспешен.

Кожени дрехи

И Бог поел нещата в свои ръце, като им направил кожени дрехи, с които да покрият голотата си. Можем да предположим, че първото жертвоприношение e станало там, в Райската градина, може би при самото място на прегрешението, като първи урок за сериозността на греха и неговата заплата – смърт. (Римл. 3:23) ; и първо откровение за бъдещата заместническа смърт на Христос (Бит. 3:15). Разбира се, Бог би могъл да направи кожените дрехи на Адам и Ева просто от нищо, или от какъвто и да било друг материал, но може да се допусне съвсем основателно, предвид Авеловата жертва и въведената по­-късно жертвена система като предобраз и пророческо откровение за бъдещото спасение, че това е станало от кожата на убито животно. Те също имат предобразно значение на правдата Христова, с която се обличаме при кръщение, като “сватбарска дреха”, за да не ни запитат някога “Приятелю, ти как си влязъл тука”; пророк Исаия се провиква в 64:6 Защото всички станахме като човек нечист, И всичката ни правда е като омърсена дреха; Ние всички вехнем като лист, И нашите беззакония ни завличат както вятъра. Това са и нашите смокинови листа, собствените ни дела. Това е и Каиновата жертва в Бит 4 гл ., но Авеловата говори друго, както и въведената жертвена система, която неизменно сочи през вековете към идващия Изкупител, Божият Агнец, Който носи греха на света! (Йоан 1:29).

Професор Мони Алмалех дава по­-различен поглед и разбиране по въпроса за кожените дрехи:

„След кумранските находки, където бе открита запазена цялата книга на Исаия, не може да се мисли, че е възможна грешка на преписвачите. Играта на светлина и тъмнина очевидно тук се предава чрез буквите Алеф א и Айн ע , които са „главни“ действащи лица при изгонването на Адам и Ева от рая и замяната на светлинатаאבֿר (Ор) с кожаעבֿר (Ор), която да разделя човека от Бога.“[2]

Поразени отношения, ум, воля, нравственост.

След грехопадението жената за Адам вече не е “плът от плътта ми и кост от костта ми” . Виждаме, че вместо кавалерски и доблестно да поеме отговорността за греха и Евината вина, вместо да се опита да я защити и прикрие, както това прави по-­късно Христос, който е напълно невинен, или вместо с наведена глава да признае, да изповяда вината си и да потърси прошка, както в притчата за блудния син, Адам постъпва отново погрешно. Започва да се самооправдава и да търси начин да се освободи от вината си като от горещ кестен или парлив въглен, и да я прехвърли на друг ­ в случая на най­обичното му същество. Ева прави същото. Това продължават да правят техните потомци и днес. И в двата случая на прехвърляне на вината се стига до Бог. Можем да направим извода, че грехът има пряко и моментално действие, като най-­силна отрова. Той поразява нравствеността, изкривява възприятията.

Грехът разделя.

Човекът е социално същество и е сътворен за живот в общение с Бог и ближните:

(Бит.2:18) И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам;

Виждаме след Грехопадението вертикално разделение “човек – Бог” и хоризонтално “ближен – ближен”; поразена нравственост и воля; помрачен ум и познавателни способности. Забравили за Божието всезнание, Адам и Ева се опитали да се скрият от Бога. Изпитали нови, непознати досега усещания: срам и вина, страх и ужас, на мястото на предишното щастие и любов. Вместо смирено да изповядат вината си и да помолят за прошка, те започват да се самооправдават и взаимно обвиняват.

Смърт духовна и физическа; моментална и отложена:

(Рим. 3:23) Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога, (6:23) Защото заплатата на греха е смърт;

В една погребална песен, съставена от Йоан Дамаскин, се казва: “Плача и ридая, когато си помисля за смъртта и виждам лежаща в гроба създадената по Божи образ наша красота.”[3]

Защо умираме? Причината е, че всички сме грешни, в резултат на което се явява смъртта. По наследство от нашите първи родители получаваме едно повредено, предразположено към грях естество.

Обикновено се казва, че Адам и Ева са умрели духовно, но физически са продължили да живеят още. Наистина можем да кажем, че тяхната духовна, но и физическа природа били поразени. Все пак, защо е необходима смъртта? Защото Бог, освен че е върховно благо и добро, освен че Бог е любов, Той е също така и Съдия на цялата Вселена. Бог е справедлив и не може да остави ненаказан грях. Ако имаше някаква такава възможност, тогава нямаше нужда да умира Христос, нито Адам и Ева или пък Каин. Вече споменахме по-­горе мнението на Свети Григорий Нисийски по този въпрос, че Бог допуска да съществува смърт, за да не остане злото безсмъртно и грехът ненаказан.

Ако Бог наказваше незабавно, този свят не трябваше да съществува.

Много хора казват: Ако има Бог, защо Той допуска да се случват лоши неща? Ще отговоря с пример във връзка с извършена в една църква кражба на сребърни съдове, старинни икони и други църковни предмети за свещена употреба. Мюсюлманин попитал християнка, която му говорила за Христос: Ако Христос е Бог, защо не наказа крадците на църковно имущество? Защо не ги е убил на място при самата кражба в църквата през нощта. Тя го попитала дали има деца. Той отговорил, че има двама сина. ­ Тогава, ако те бяха крадците, щеше ли да искаш същото?, попитала тя. Човекът се позамислил и отговорил отрицателно. Този пример не изчерпва въпроса, но дава посоката. Всички хора са деца на Бога и са сътворени по Негов образ и подобие. Създадени са за добри дела. Но грехът е страшна болест.

(Рим. 7:14) Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха. 15 Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова което мразя, него върша. 16 Обаче, ако върша, това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър. 17 Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене. 18 Защото зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша. 19 Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша. 20 Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене. 21 И тъй, намирам тоя закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо. 22 Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон; 23 но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми. 24 Окаян аз човек! кой ще ме избави от тялото на тая смърт?

Бог прави всичко възможно, за да ни спаси. И дори в драстични случаи, когато Му се налага да наказва някой, то Той не се радва от това.

(Ез. 33:11) Речи им: Заклевам се в живота Си, казва Господ Иеова, не благоволя в смъртта на нечестивия, но да се върне нечестивият от пътя си и да живее. Върнете се, върнете се от лошите си пътища, защо да умрете, доме Израилев?

Ако Бог наказваше незабавно, този свят не трябваше да съществува, но в своята бащина милост Той предоставя много възможности за поправление чрез своята благодат (незаслужена милост) за грешния човешки род. Поради тази благодат Христос бе провесен на дървото, на което трябваше да умрат те – Адам и Ева, и всички ние с тях. Дървото на забраненото познание се бе превърнало в мъртъв дървен кръст, предназначен за проклета смърт.

(Гал. 3:13) Христос ни изкупи от проклетията на закона, като стана проклет за нас; защото е писано: "Проклет всеки, който виси на дърво";

А кръстът, чрез смъртта на Христа, се превърна в причина за вечен живот. От дърво за проклятие и позорна смърт се превърна в дърво на живот, изцерение и прослава. Всичко, до което Бог се докосне, се променя и освещава за добро.

Поразена природа.

От началото на книгата Битие разбираме, че съществува тайнствена връзка между живата и неживата природа. Не знам дали имаме достатъчно основание да я сравним с връзката на душата с тялото. Може би сравнението е силно, но дава посока за мислене. Става ясно, че в резултат на погрешните действия на Адам и Ева произтичат колосални изменения в заобикалящата ги среда. Най­-напред се появяват тръните и бодилите, плодовете на греха или ако решим да си послужим с Бодлер “Цветята на злото”. Нещата бързо регресират и се стига до Потопа. Този процес продължава и днес под понятието “Парников ефект”.

Евангелие от Мойсей.

Известно е че първите пет книги в Библията са написани от Мойсей и носят названието “Петокнижие”, а също и Закон (Тора). Първото благовестие за спасение и Спасител е записано от Мойсей в първата от петте книги, наречена Битие ( בְּרֵאשיִׁת ­ Начала). В Битие 3 гл. е записано и първото пророческо обещание за Спасител, който ще се роди от жената и ще порази Змията. (Бит. 3:15) Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.

Когато се родил Каин, Ева си помислила може би, че това е обещаният Спасител. Но когато той смазал главата на брат си Авел вместо на Змията, тя разбрала че не е той. Ще минат хилядолетия до раждането на Месията Христос. Грехът дотолкова е поразил и изродил човешката природа, че Иисус неволно възкликва: (Йоан 8:44) Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща.

Но образът на Бога в човека не е загубен. Бог е предвидил възстановяване, превързване на раната и оздравяване.

Imago Dei не е загубен в Христос.

(Колосяни 1:15) в Него, Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание; (2:9) Защото в Него обитава телесно всичката пълнота на Божеството;

Ето Агнецът божий, който носи греха на света; ето вторият Адам, който победи там, където първият се провали и ни възвърна загубеното. Неговото лице потъмня (Исаия 53), за да може нашето да просветне. Той понесе удара, който трябваше да падне върху нас и с неговите рани ние се изцерихме. Той се гърчи на дървото вместо първия Адам. Дървото на познанието се бе превърнало в изсъхнало и мъртво дърво с формата на кръст, като знак на позора, което носи мъчителна и бавна смърт. Този символ на позора, чрез Христовата смърт, получи силата да носи нов живот и спасение в Иисус.

Чрез книгата на пророк Исаия нашият Спасител казва:

(Исаия 45:22) Към Мене погледнете и спасени бъдете всички земни краища; Защото Аз съм Бог, и няма друг.

Нека завършим така нашето изследване, с отправен поглед към дървото, превърнало се в извор на живот за нас; към нашия Спасител на Голгота, целият в кърви облян.

(Римл. 6:23) а Божият дар е вечен живот в Христа Иисуса, нашия Господ.

11. 04. 2006 г. Благоевград Милчо Найденски

__________________________________

1 Доцент, д-­р архимандрит Серафим (Алексиев), Състоянието на човека до и след грехопадението от православно, римокатолическо и протестантско гледище, София 1999, Издава ЕТ”Снежана Иванова”

2 Мони Алмалех, Светлината в Сария Завет, Издателска къща „Кибеа“ 2010, с. 75

3 Проф. Димитър Киров ВЪВЕДЕНИЕ В ХРИСТИЯНСКАТА АНТРОПОЛОГИЯ за богообразността на човека, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1996 г. стр. 41