ГРЕХОПАДЕНИЕ -I

ГРЕХОПАДЕНИЕТО НА ПЪРВИТЕ ХОРА И ОТРАЖЕНИЕТО МУ ВЪРХУ БОЖИЯ ОБРАЗ В ЧОВЕКА

От дълбока древност човечеството търси отговор на въпросите за съществуването на вселената, живота, човека. Още Сократ премества фокуса на вниманието от космоса и елементите на градежа – вода, земя, въздух, огън и пр. към човека, като издига лозунга “Познай себе си!” записан някога над входа на Делфийския оракул. Отговор на въпроса за произхода на човека дава науката антропология. Библейската антропология, като част от богословската наука за човека, е свързана с библейското богословие на Стария и Новия завет. Тя изучава човека, отношението му с Бога и устремеността му към вечността.[1] Библейският доклад за сътворението ни дава информация за особения, специален статут на човека, различен от всичко друго, сътворено в нашия свят.

Сътворението

Когато отправим поглед към бистрия извор на знание, наречен Свещено писание, с изненада откриваме, че то не се занимава с въпроса за съществуването на Бог, нито се стреми да ни убеди в неговата реалност, а направо ни разказва как Той сътворява вселената, планетата, растенията, животните, човека. Бит. 1:1 В началото Бог направи небето и земята … 3 и Бог каза: Да бъде светлина и стана така. Всичко става по Негова заповед: Пс.33:6 Чрез словото на Господа станаха небесата, И чрез дишането на устата Му цялото им множество. 9 Защото Той каза, и стана; Той заповяда, и затвърди се.

Кратко, стегнато и съдържателно библейският доклад ни разкрива една грандиозна, величествена картина. В шестия творчески ден Бог създава човека по един различен, по-специален начин. Казва се, че човекът е сътворен по Божий образ (celem) даденост и подобие (demut) целеустременост и зададеност, а още, и отлика; и това го отличава от всички останали същества. Бит.1:26 И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята. 27 И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.

Поставен е в един дворец-градина наречена Еден, което ще рече наслада. Всичко сътворено по Божията оценка е твърде добро. Длъжността на човека е да владее този свят и да го пази. В първия разговор, проведен между Бог и Адам и Ева в Еденската градина веднага след сътворението, се засягат темите, които са най-актуални и обсъждани през всички времена. Това е въпросът за работата (да владеят, да стопанисват и пазят); въпросът за сексуалността и брака (плодете се и се множете, напълнете земята и я обладайте); и въпросът за храненето (всяка семеносна трева и всяко плодоносно дърво, те ще ви бъдат за храна). Бит. 1:28 И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята. 29 И Бог рече: Вижте, давам ви всяка семеносна трева, която е по лицето на цялата земя и всяко дърво, което има в себе си плод на семеносно дърво; те ще ви бъдат за храна. Това са и най-интересните, и най-обсъжданите въпроси за човека през всички времена, и днес. Поръката за пазене говори за съществуваща вече заплаха във вселената. Бит. 2:15 И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.

От Библията става ясно, че злото е с извънземен произход. Зародило се някъде във вселената, то прониква в нашия свят и го поразява. Първите хора - Адам и Ева, не изпълнили задължението си и не опазили повереното им.

Естеството на човека

Човекът е сътворен от земна пръст и от жизненото дихание на небесния Бог и по този начин става средоточие, свързващ елемент на небесното и земното, на видимото и невидимото, на духа и материята, на безкрайното и крайното. Съществуват основно два възгледа за естеството на човека:

1. Трихотомичен възглед за човека.

Човекът е трисъставен. Образуван е от земните елементи (пръстта) и духа (или жизненото дихание на Бога) и в резултат на тяхното взаимодействие човекът оживява или става жива душа. Този възглед се базира на следните библейски текстове: Бит. 2:7 И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа. 1 Сол. 5:23 А сам Бог на мира да ви освети напълно; и дано се запазят непокътнати духът, душата и тялото ви без порок, до пришествието на нашия Господ Исус Христос.

Имаме тяло от пръст + жизнено дихание от Бога = жива душа. Може да се направи аналогия с осветлението: крушка + електрически ток = светлина (в нашия случай – живот).

Според адвентната теология, душата не е безсмъртна, а смъртна и няма задгробен живот до възкресението.

Езекил 18:20 Душата, която греши, тя ще умре; Смъртта е обратният процес на Сътворението. Тя е безсъзнателно състояние и е сравнена със сън. Съзнателният живот ще продължи отново на Възкресението. Екл. 9: 4 Защото за онзи, който се съобщава с всички живи, има надежда; Понеже живо куче струва повече от мъртъв лъв. 5 Защото живите поне знаят, че ще умрат; Но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, Понеже споменът за тях е забравен; 6 Още и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени, Нито ще имат вече някога дял в нещо що става под слънцето.

Екл. 12: 7 И се върне пръстта в земята както е била, И духът се върне при Бога, Който го е дал.

Пс.146: 4 Излиза ли духът му, той се връща в земята си; В тоя същий ден загиват намеренията му.

Йов 14: 10 Но човек умира и прехожда; Да! човек издъхва, и де го? 11 Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва, 12 Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат те няма да се събудят, И няма да станат от съня си. 14 Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми. 15 Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.

2. Дихотомичен възглед.

Човешката природа е двусъставна. Този възглед е застъпен повече в православното и католическото богословие. Според него човекът е съставен от душа и тяло; материален, видим земен елемент и нематериален, небесен, от Бога. При този възглед се приема, че понятието душа (евр. nephech; гр. psihi) и дух (евр. ruah; гр. pneuma) са взаимозаменяеми, както и понятията тяло и плът (basar – sarks – soma). Душата е безсмъртна и след смъртта се връща при Бога, който я е създал. При възкресението отново ще се съедини с прославеното тяло.

Лука 16:22 Умря сиромахът; и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и бе погребан. 23 И в пъкъла, като беше на мъки и повдигна очи, видя отдалеч Авраама и Лазара в неговите обятия. 24 И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък. 25 Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.

Откр. 20:4 И видях престоли; и на тия, които бяха насядали на тях бе дадено да съдят; видях и душите на ония, които бяха обезглавени поради свидетелствуването си за Исуса, и поради Божието слово, и на ония, които не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си; и те оживяха и царуваха с Христа хиляда години.

Душата е неунищожима, нематериална и безсмъртна.

Откр.6:9 И когато отвори петия печат, видях под олтара душите на ония, които са били заклани за Божието слово и за свидетелството, което опазиха. (Виж също Юда 9 и др.)

Матей 10:28 Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но по-скоро бойте се от оногова, който може и душа и тяло да погуби в пъкъла.

Жан Калвин също е привърженик на този възглед, както и други протестантски представители. Той заявява: “Нещо повече, не може да има спор, че човекът се състои от тяло и душа; като под душа се има предвид безсмъртно, но създадено естество, което е неговата по-благородна част. Понякога тя е наречена Дух.”[2]

Екл. 12:7 И се върне пръстта в земята както е била, И духът се върне при Бога, Който го е дал.

Лука 23:46 И Исус извика със силен глас и рече: Отче в Твоите ръце предавам духа Си. И това като рече, издъхна.

Д.А.7:59 И хвърляха камъни върху Стефана, който призоваваше Христа, казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми.

Божият образ в човека. Imago Dei.

“Сътворeнието на човека по Божий образ е откровение на Бога чрез творението.”[3]

Бит.1:26 И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята. 27 И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде. 28 И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята

В древността слагали статуи с образа на владетеля по цялата територия на неговите владения и на тези статуи отдавали почит. Те символизирали властта на владетеля над областта. Човекът, именно бидейки Божи образ, e натоварен с функциите на владетел и добър управител в царството на Бога. За разлика от цялото друго творение, единствено той е носител на образа (евр.celem – външната форма) и подобието (евр. demut – вътрешен облик) на своя Създател и е увенчан със слава и чест, а това го прави уникален. За да се избегне антропоморфното представяне на Бога се приема, че Божият образ е най-вече в човешкия дух, в личността на човека. Но образът се съзира и в целия човек като психосоматично единство. Той се съдържа в човешката душа, но се отразява и в неговото тяло. Според Жан Калвин думите образ и подобие са взаимозаменяеми и означават едно и също нещо, като взаимно се допълват. Според други автори подобието е добавено, за да се подчертае и различието между Бога и творението. “Функцията на demut е ограничаваща – да не се помисли за пълно отъждествяване на човека с Бога.”[4] Също така, подобието е и зададеност, поръка за богоуподобяване, и потенция за това.

Атанасий Велики счита, че образът на Бога се намира в ума на човека. Амвросий Медиолански го открива в душата. Блаженият Августин, предвид троичността на Бога, вижда образа в човешкото съзнание, разум, любов. Ефрем Сириец и Григорий Нисийски – в свободата на човека. Ириней Лионски и Григорий Палама считат, че образ на Бога е не само в душата, но и в тялото на човека. Според Александрийската богословска школа образът на Бога се намира в духа на човека, а Антиохийско-сирийското богословие вижда образа и в тялото на човека. Василий Велики го вижда в общението на човека с Бога. Някой го откриват във владетелските му способности и качества, а други в неговите творчески сили и възможности. В Лука 20:24 се противопоставят външният облик и изразност с вътрешното състояние и поведение на човека. Професор Д. Киров казва: “Като сумира светоотческото богословие по разглеждания въпрос, св. Йоан Дамаскин определя Божия образ у човека като ум и свобода. Следователно Божият образ не е в тялото, нито само в душата, а в духа. Той се съдържа в най-висшето състояние, във върховното постижение на човешкото разумно същество; човекът е духовна личност и в това е подобен на Бога. В този смисъл основният въпрос на християнската антропология е този за човешката личност, разбирана в единството и пълнотата и като единство от тяло и душа, разум и свободна воля, сърце и съвест.”[5]

Човекът е сътворен като мъж и жена. Можем да приемем, че и двамата в еднаква степен са носители на Божия образ; а според Бит. 5:3 той се предава и на тяхното потомство, на всеки човек без изключение.

Адам живя сто и тридесет години, и роди син по свое подобие по своя образ и наименува го Сит.

Макар че поради греха образът на Бога в човека е потъмнял и повреден, то той не е унищожен напълно и винаги може да се възстанови, и отново да блесне с небесната си красота. “Ценността на човека се изразява в това, което той трябва (и може) да бъде, а не в това, което е.”[6]

От казаното дотук можем да обобщим, че образът на Бога в човека присъства в духовната, но се отразява и във физическата природа на човека, като духът доминира над телесното естество. Също така се открояват две становища:

1.Образът, по който е сътворен човекът, е Бог Троица – Августин и последователите му;

2.Образът, по който е сътворен човекът, е второто лице на Божеството – Иисус Христос – Атанасий Велики, Антоний Велики, Юстин Философ, Ориген и др.

Известно е, че Новият Завет обяснява Стария и много от възникналите въпроси в Стария Завет намират своя логичен завършек и обяснение в Новия. Така става и с образа на Бога, светещ с цялата си красота и сила в личността на Иисус. Христос е истинският, верният образ на Бога.

В Колосяни 1:15;2:9 се казва: 15 в Него, Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание; 9 Защото в Него обитава телесно всичката пълнота на Божеството;

Евреи 1:2 в края на тия дни говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото и направи световете, 3 Който, бидейки сияние на Неговата слава, и отпечатък на Неговото същество, и държейки всичко чрез Своето могъщо слово, след като извърши [чрез Себе Си] очищение на греховете, седна отдясно на Величието на високо,

Можем да заключим, че: “Божият образ е Предвечното Слово на Бога, а човекът е образ на Словото. Следователно Словото е идентично с образа на Бога, според който е сътворен човекът.”[7] И ние го виждаме това Божие Слово да се въплъщава и да идва да живее между нас в лицето на Иисус Христос.

Йоан 1:1 В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. 10 Той бе в света; и светът чрез Него стана; но светът Го не позна. 14 И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.

Антоний Велики казва: “Тъй че искам да имате ясно познание: Иисус Христос, нашият Господ, е истинското Слово на Отца, чрез когото всички духовни природи бяха създадени по образа на Образа, Който е Той Самият, понеже е Глава на цялото творение и на Тялото, което е Църквата.”[8]

В писмото си до Наталия Фонвизина Достоевски пише:

“Да вярваш, че няма нищо по-прекрасно, по-дълбоко, по-симпатично, по-разумно, по-мъжествено и по-съвършено от Христос. И не само няма, казвам си аз с ревнива любов, но и не може да има. Нещо повече, ако някой би ми доказал, че Христос е извън истината и истината наистина се окажеше извън Христос, аз все пак бих предпочел да остана с Христос, отколкото с истината.”[9]

Милчо Найденски

____________________________

1 Проф. Димитър Киров ТРИТЕ АСПЕКТА НА ЕТИКАТА 1. АНТРОПОЛОГИЯ

2 Жан Калвин ИНСТИТУТИ НА ХРИСТИЯНСКАТА РЕЛИГИЯ, Издателска къща CMN, кн.1 гл.15, стр. 207

3 Проф. Димитър Киров, ИЗМЕРЕНИЯТА НА ЧОВЕКА, Издателство „София – С.А.“, 2005 г.

4 Проф. протопрезвитер д-р Николай Шиваров, ТРАДИЦИЯ И СЪВРЕМЕННИ МЕТОДИ. ОБРАЗЪТ БОЖИ В ЧОВЕКА - БАЛКАНСКА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ 2002

5 Проф. Димитър Киров ВЪВЕДЕНИЕ В ХРИСТИЯНСКАТА АНТРОПОЛОГИЯ за богообразността на човека, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1996 г. стр. 146

6 Проф. Димитър Киров, ИЗМЕРЕНИЯТА НА ЧОВЕКА, Издателство „София – С.А.“ ,2005 г. стр. 101

7 Проф. Димитър Киров ВЪВЕДЕНИЕ В ХРИСТИЯНСКАТА АНТРОПОЛОГИЯ за богообразността на човека, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1996 г. стр. 117

8 Антоний Велики, Любовта прогонва страха, Превел от френски - свещеник Антон Вълчанов, художник Петър Добрев. Издателство Захарий Стоянов, София, 2004 г. стр. 68

9 Събрани съчинения Т.12

Milcho Naydenski

16 яну в 23:15