януари 25, 2020
А за оня ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец.[1] (Пс.119:105)Нун. Твоето слово е светилник на нозете ми и виделина на пътеката ми.
Апокалипсис е термин, който предизвиква страх от идващото бъдеще и много отрицателни асоциации, свързани с бедствия, войни и катастрофи, предшестващи края на света. Защо всъщност това е неправилно? Защото истинското значение на тази дума е съвсем друго. Апокалипсис (от гр.) има значение на откривам, разкривам нещо скрито, махам покривалото или отдръпвам завесата, за да се види покритото или скритото зад тях. С тази дума е назована последната книга на Библията, преведена като Откровение. Тя наистина говори за последните събития от човешката история, но на един тайствено-алегоричен език, който е труден за разбиране. Също така тя не съобщава само лоши вести, но има и много добри новини; като например тържеството на възкресението, победата над смъртта и животът на новото творение без грях, беди и болести.
Какво казва Библията за идването на края на света?
(Мат. 24:36) А за оня ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец. Това са думите на Иисус, с които отговаря на въпроса на своите ученици за настъпването на свършека, а по този начин и на всички нас. Те са достатъчно ясни, повторени няколко пъти в синоптичните евангелия и допълнени в (Д.Ап. 1:7) Той им рече: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт. „Тези времена, над които Творецът е суверен, ограничават обаче човека и са негова съдба.”[2] През всички векове хората са се опитвали да си отговорят на този въпрос. Още вавилонският цар Навуходоносор (7-6 в. пр.Хр.) е размишлявал какво ще стане с Вавилон след неговата смърт. Бог му дава отговор с пророчески сън, който пророк Даниил му разтълкувал. Исая, Езекил, Даниил, Малахия, Захария, Йоил и останалите пророци са имали видения, свързани с второто пришествие, деня на съда и възкресението на мъртвите, новото небе и земя, които ще са реалност след това. Също и апостолите в Новия Завет съобщават много неща, свързани с финала на човешката история в този й вид, в който я познаваме, наблюдаваме, изучаваме, преживяваме. Поради голямата си важност този въпрос предизвиква голям интерес, а също и е повод за изключително много спекулации, като започнем от миналото и стигнем до днес. Периодично се появяват хора с водачески и пророчески претенции да съобщят кога и как ще стане (дойде) свършека. Често четем за подобни неща в новините. Подобен е и този случай с календара на маите, който не заслужава присвоеното му внимание, затова ще го отминем без коментар.
По-голям интерес представляват опитите за изследване на Библейска основа, защото имат сякаш повече тежест и изглеждат по-добронамерени. Човек винаги се стреми да научи нещо повече, особено, ако е забранено или скрито познание. Нека за момент си спомним само за Адам и Ева. В такъв аспект можем да си обясним и тези опити; но те говорят и за нещо друго – за липсата на вяра, упование, доверие в Бога.
Дати за края на света са обявявани при небесни явления от типа на комети, при големи природни бедствия, около настъпването на интересни съчетания на години, при края на всяко хилядолетие и прочие. По този въпрос е общоизвестен фактът, че Иисус е роден няколко[3] години по-рано от общоприетата дата; нещо, което коментира и папа Бенедикт XVI в наскоро издадената му книга, която разказва за раждането и детството на Иисус. Поради тази причина можем да направим верния извод, че годините, в които живеем, би трябвало да се преизчислят, т.е. сега не сме действителната 2020. Преизчисляването вероятно няма да се направи, защото ще предизвика невъобразими затруднения. Достатъчно е да се знае това.
Един от най-впечатляващите случаи за посочване на дата за край на света е направен през ХІХ век от Уилям Милър. Той добросъвестно изследвал най-дългия пророчески период, посочен в Библията за очистване на светилището (Дан. 8:14 [BUL-1940-RE]) И каза ми: До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти. Приел за начална дата 457 г. пр. Хр. Посочената дата от пророк Данаил е във връзка с идването на Княза Месия. (Дан. 9:25 [BUL-1940-RE]) Знай, прочее, и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради изново Ерусалим до княза Месия ще бъдат седем седмици; и за шестдесет и две седмици ще се съгради изново, с улици и окоп, макар в размирни времена. Тази заповед е издадена през 457 г. пр. Хр. от владетеля на персийската империя по това време Артаксеркс Лонгиман. а двете хиляди и триста денонощия или вечери и утрини за 2300 действителни години в пророчески аспект.[4] Под „очистване на светилището” той приел, че това е събитието „второ пришествие” и очистване на Земята. Като пресметнал: 2300 – 457, получил 1843. След допълнителни уточнения посочил като крайна дата пролетта на 1844 г. Обявил важната вест на света и много вярващи я приели с вяра, като започнали ревностно да се готвят за предстоящото събитие. Христос не дошъл. Отново започнали изследвания и доуточняване на подробности около точната дата и месец на издаване на заповедта и завръщането на юдеите от вавилонски плен. В резултат датата била коригирана – краят ще настъпи през есента. Посочената дата била 22.10.1844 г. Хората отново се готвели да посрещнат Христос, но Той отново не дошъл. Разочарованието било голямо.
За мен лично интерес предизвиква становището на Исак Нютон. Приемаме и знаем, че той в качеството си на учен и дълбоко вярващ човек добронамерено и задълбочено е изследвал библейските пророчества – по-специално книгата на пророк Даниил и Откровението на св. Йоан Богослов. Според неговите заключения, краят ще настъпи през 2060 г. Тогава можем ли да приемем 2060 г. като по-вероятна дата за край на света. Мисля, че не. Причината е една единствена – всяко изчисление и посочване на каквито и да са дати, времена и години противоречи на ясни библейски твърдения, и то изказани от Иисус. Самото заявяване на подобна позиция е погрешно и ни поставя в противоречие с Библията.
Разбира се, има посочени белези, по които да се ориентираме за близостта на Христовото пришествие. Ще повторим някои от тях:
1). Ще има лъжепомазаници и лъжехристи. Фалшиви водачи, загрижени повече за собствената си слава и обогатяване. Имало ги е по всяко време, както в библейските времена, така и сега. Ще се чува за войни, природни катаклизми, глад и болести.[5]
2). Ще бъде както в Ноевите дни. Акцентът в живота на хората ще бъде върху успехите и насладите в този свят и в този живот.[6]
3). Ще има присмиватели и подиграватели.[7]
4). (Мат. 24:14) И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът.
5). Ще бъде толкова внезапно, че ще изненада даже тези, които го очакват.
6). Краят на света няма да настъпи от войни, болести, глад или катаклизми. Те ще съществуват до края на света, както винаги са съществували и до сега. Но краят ще бъде сложен от Онзи, Който е поставил и началото – Господ Иисус Христос.
Преобладаващото мнение за края е това, че историята се развива във времето като филмова лента, кадър след кадър. Когато дойде последният кадър и той също завърши, тогава ще бъдем в края на времето на този свят, и ще видим пришествието на Бог. Много вероятно е да е така. Но може би пришествието няма да дойде само в края на последния кадър, а някак си и отстрани на кадрите на лентата на живота, защото то ще бъде едновременно за всички хора, живяли във всички времена. Не бива да пренебрегваме и индивидуалната есхатология,8 докато наблягаме на общата, защото в известен смисъл край на света настъпва и за всеки човек индивидуално с момента на неговата кончина, или според православната терминология - успение. Така си обясняваме загадъчните, но и категорични думи на Иисус: (Мат. 24:34) Истина ви казвам: Това поколение няма да премине, докле не се сбъдне всичко това. Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат. Спомням си един отговор на папа Бенедикт XVI на зададен му въпрос, свързан с евтаназията при мъчително страдащи и неизлечимо болни хора. Той отговори: „Нека бъде тъй, когато Бог реши.” Всъщност това е доверието и упованието в Бога.
Какъв е православният възглед по този въпрос? Той набляга не толкова на катаклизмите, катастрофичността в предстоящата гибел на света; не толкова на мъките и страховитата агония, колкото на предстоящото обновление на цялото творение и радостта от това. Защото това, което е повод за страх и ужас за едни хора, се оказва повод за радост и веселие за други. От християнска гледна точка краят на света е свързан с началото на новото творение, което ще бъде без грях, без срам, страх, смърт и болести; а това е повод за радостно очакване. Никео-Цариградският символ на вярата завършва с този текст: «11. Чакаме възкресението на мъртвите, 12 И живот в бъдещия век. Амин.» Какво по-хубаво от това!?
Познавайки светостта, дълготърпението и милостта на Бога на любовта, можем да кажем със сигурност, че Той е запазил най-доброто за накрая, независимо какви ще бъдат настоящите реалности в този свят и в този живот. В този смисъл нашето финално изречение ще бъде в християнския православен дух – Най-доброто предстои! Нека завършим с думите на свети пророк Малахия:
А на вас, които се боите от името Ми, Ще изгрее Слънцето на правдата С изцеление в крилата си; И ще излезете и се разиграете като телци из обора.(Мал. 4:2)
Благоевград, Милчо Найденски
_______________________
1 Думи на Иисус
2 Проф. прот. д-р Николай Шиваров, СТАРОЗАВЕТНА ЕСХАТОЛОГИЯ – ПОЯВА, РАЗВИТИЕ И ЗНАЧЕНИЕ (Православно библеистично изследване), ГОДИШНИК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ.КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”, БОГОСЛОВСКИ ФАКУЛТЕТ Том 3, 1996, Нова серия.
Виж също Деяния Апостолски 17:16-34
3 Най-вероятно в края на четвърта или пета г. пр. общоприетата дата.
4 (Ез. 4:6) И като навършиш тия, тогава легни на дясната си страна и носи беззаконието на Юдовия дом четиридесет дни; по един ден ти определих за всяка година.
5 Мат. 24
6 Пак там
7 2Петр 3:3; Юда 1:18
8 Есхатология - (от гр.) наука за последните неща, учение за края на света и завършване на историческия процес.
Какво казва Библията за идването на края на света?
(Мат. 24:36) А за оня ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец. Това са думите на Иисус, с които отговаря на въпроса на своите ученици за настъпването на свършека, а по този начин и на всички нас. Те са достатъчно ясни, повторени няколко пъти в синоптичните евангелия и допълнени в (Д.Ап. 1:7) Той им рече: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт. „Тези времена, над които Творецът е суверен, ограничават обаче човека и са негова съдба.”[2] През всички векове хората са се опитвали да си отговорят на този въпрос. Още вавилонският цар Навуходоносор (7-6 в. пр.Хр.) е размишлявал какво ще стане с Вавилон след неговата смърт. Бог му дава отговор с пророчески сън, който пророк Даниил му разтълкувал. Исая, Езекил, Даниил, Малахия, Захария, Йоил и останалите пророци са имали видения, свързани с второто пришествие, деня на съда и възкресението на мъртвите, новото небе и земя, които ще са реалност след това. Също и апостолите в Новия Завет съобщават много неща, свързани с финала на човешката история в този й вид, в който я познаваме, наблюдаваме, изучаваме, преживяваме. Поради голямата си важност този въпрос предизвиква голям интерес, а също и е повод за изключително много спекулации, като започнем от миналото и стигнем до днес. Периодично се появяват хора с водачески и пророчески претенции да съобщят кога и как ще стане (дойде) свършека. Често четем за подобни неща в новините. Подобен е и този случай с календара на маите, който не заслужава присвоеното му внимание, затова ще го отминем без коментар.
По-голям интерес представляват опитите за изследване на Библейска основа, защото имат сякаш повече тежест и изглеждат по-добронамерени. Човек винаги се стреми да научи нещо повече, особено, ако е забранено или скрито познание. Нека за момент си спомним само за Адам и Ева. В такъв аспект можем да си обясним и тези опити; но те говорят и за нещо друго – за липсата на вяра, упование, доверие в Бога.
Дати за края на света са обявявани при небесни явления от типа на комети, при големи природни бедствия, около настъпването на интересни съчетания на години, при края на всяко хилядолетие и прочие. По този въпрос е общоизвестен фактът, че Иисус е роден няколко[3] години по-рано от общоприетата дата; нещо, което коментира и папа Бенедикт XVI в наскоро издадената му книга, която разказва за раждането и детството на Иисус. Поради тази причина можем да направим верния извод, че годините, в които живеем, би трябвало да се преизчислят, т.е. сега не сме действителната 2020. Преизчисляването вероятно няма да се направи, защото ще предизвика невъобразими затруднения. Достатъчно е да се знае това.
Един от най-впечатляващите случаи за посочване на дата за край на света е направен през ХІХ век от Уилям Милър. Той добросъвестно изследвал най-дългия пророчески период, посочен в Библията за очистване на светилището (Дан. 8:14 [BUL-1940-RE]) И каза ми: До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти. Приел за начална дата 457 г. пр. Хр. Посочената дата от пророк Данаил е във връзка с идването на Княза Месия. (Дан. 9:25 [BUL-1940-RE]) Знай, прочее, и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради изново Ерусалим до княза Месия ще бъдат седем седмици; и за шестдесет и две седмици ще се съгради изново, с улици и окоп, макар в размирни времена. Тази заповед е издадена през 457 г. пр. Хр. от владетеля на персийската империя по това време Артаксеркс Лонгиман. а двете хиляди и триста денонощия или вечери и утрини за 2300 действителни години в пророчески аспект.[4] Под „очистване на светилището” той приел, че това е събитието „второ пришествие” и очистване на Земята. Като пресметнал: 2300 – 457, получил 1843. След допълнителни уточнения посочил като крайна дата пролетта на 1844 г. Обявил важната вест на света и много вярващи я приели с вяра, като започнали ревностно да се готвят за предстоящото събитие. Христос не дошъл. Отново започнали изследвания и доуточняване на подробности около точната дата и месец на издаване на заповедта и завръщането на юдеите от вавилонски плен. В резултат датата била коригирана – краят ще настъпи през есента. Посочената дата била 22.10.1844 г. Хората отново се готвели да посрещнат Христос, но Той отново не дошъл. Разочарованието било голямо.
За мен лично интерес предизвиква становището на Исак Нютон. Приемаме и знаем, че той в качеството си на учен и дълбоко вярващ човек добронамерено и задълбочено е изследвал библейските пророчества – по-специално книгата на пророк Даниил и Откровението на св. Йоан Богослов. Според неговите заключения, краят ще настъпи през 2060 г. Тогава можем ли да приемем 2060 г. като по-вероятна дата за край на света. Мисля, че не. Причината е една единствена – всяко изчисление и посочване на каквито и да са дати, времена и години противоречи на ясни библейски твърдения, и то изказани от Иисус. Самото заявяване на подобна позиция е погрешно и ни поставя в противоречие с Библията.
Разбира се, има посочени белези, по които да се ориентираме за близостта на Христовото пришествие. Ще повторим някои от тях:
1). Ще има лъжепомазаници и лъжехристи. Фалшиви водачи, загрижени повече за собствената си слава и обогатяване. Имало ги е по всяко време, както в библейските времена, така и сега. Ще се чува за войни, природни катаклизми, глад и болести.[5]
2). Ще бъде както в Ноевите дни. Акцентът в живота на хората ще бъде върху успехите и насладите в този свят и в този живот.[6]
3). Ще има присмиватели и подиграватели.[7]
4). (Мат. 24:14) И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът.
5). Ще бъде толкова внезапно, че ще изненада даже тези, които го очакват.
6). Краят на света няма да настъпи от войни, болести, глад или катаклизми. Те ще съществуват до края на света, както винаги са съществували и до сега. Но краят ще бъде сложен от Онзи, Който е поставил и началото – Господ Иисус Христос.
Преобладаващото мнение за края е това, че историята се развива във времето като филмова лента, кадър след кадър. Когато дойде последният кадър и той също завърши, тогава ще бъдем в края на времето на този свят, и ще видим пришествието на Бог. Много вероятно е да е така. Но може би пришествието няма да дойде само в края на последния кадър, а някак си и отстрани на кадрите на лентата на живота, защото то ще бъде едновременно за всички хора, живяли във всички времена. Не бива да пренебрегваме и индивидуалната есхатология,8 докато наблягаме на общата, защото в известен смисъл край на света настъпва и за всеки човек индивидуално с момента на неговата кончина, или според православната терминология - успение. Така си обясняваме загадъчните, но и категорични думи на Иисус: (Мат. 24:34) Истина ви казвам: Това поколение няма да премине, докле не се сбъдне всичко това. Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат. Спомням си един отговор на папа Бенедикт XVI на зададен му въпрос, свързан с евтаназията при мъчително страдащи и неизлечимо болни хора. Той отговори: „Нека бъде тъй, когато Бог реши.” Всъщност това е доверието и упованието в Бога.
Какъв е православният възглед по този въпрос? Той набляга не толкова на катаклизмите, катастрофичността в предстоящата гибел на света; не толкова на мъките и страховитата агония, колкото на предстоящото обновление на цялото творение и радостта от това. Защото това, което е повод за страх и ужас за едни хора, се оказва повод за радост и веселие за други. От християнска гледна точка краят на света е свързан с началото на новото творение, което ще бъде без грях, без срам, страх, смърт и болести; а това е повод за радостно очакване. Никео-Цариградският символ на вярата завършва с този текст: «11. Чакаме възкресението на мъртвите, 12 И живот в бъдещия век. Амин.» Какво по-хубаво от това!?
Познавайки светостта, дълготърпението и милостта на Бога на любовта, можем да кажем със сигурност, че Той е запазил най-доброто за накрая, независимо какви ще бъдат настоящите реалности в този свят и в този живот. В този смисъл нашето финално изречение ще бъде в християнския православен дух – Най-доброто предстои! Нека завършим с думите на свети пророк Малахия:
А на вас, които се боите от името Ми, Ще изгрее Слънцето на правдата С изцеление в крилата си; И ще излезете и се разиграете като телци из обора.(Мал. 4:2)
Благоевград, Милчо Найденски
_______________________
1 Думи на Иисус
2 Проф. прот. д-р Николай Шиваров, СТАРОЗАВЕТНА ЕСХАТОЛОГИЯ – ПОЯВА, РАЗВИТИЕ И ЗНАЧЕНИЕ (Православно библеистично изследване), ГОДИШНИК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ.КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”, БОГОСЛОВСКИ ФАКУЛТЕТ Том 3, 1996, Нова серия.
Виж също Деяния Апостолски 17:16-34
3 Най-вероятно в края на четвърта или пета г. пр. общоприетата дата.
4 (Ез. 4:6) И като навършиш тия, тогава легни на дясната си страна и носи беззаконието на Юдовия дом четиридесет дни; по един ден ти определих за всяка година.
5 Мат. 24
6 Пак там
7 2Петр 3:3; Юда 1:18
8 Есхатология - (от гр.) наука за последните неща, учение за края на света и завършване на историческия процес.
- Получаване на връзка
- X
- Имейл
- Други приложения
Коментари
Публикуване на коментар