СЪТВОРЕНИЕ — 6

Ден шести

(Битие 1:24) и рече Бог: да произведе земята живи души според рода им, добитък и гадини, и земни зверове според рода им. Тъй и стана. 25. И създаде Бог земните зверове според рода им, и добитъка според рода му, и всички земни гадове според рода им. И видя Бог, че това е добро.

Кратко, стегнато и съдържателно библейският доклад ни разкрива една грандиозна, величествена картина. В шестия творчески ден Бог създава сухоземните обитатели. Всички видове животни, цялото им неизброимо множество, от най­-малките и почти невидими пълзящи, до огромните и вече отдавна изчезнали мастодонти и динозаври, известни ни единствено по намерените вкаменени останки на техните скелети. За креационния модел на възникването на света чрез сътворение, въпросът “Кое е първо, яйцето или кокошката?” не съществува, поради простата причина, че са сътворени първо животинските видове в зрял вид и с възможности, а даже и с поръка за възпроизводство, размножаване и “обладаване” на земята, което продължава да се изпълнява и до днес. Подчертано е, че животинските видове са сътворени “според рода си”. И този текст пресича изначално някои еволюционни идеи, които говорят за усъвършенстване и преминаване на едни животински видове към други, от по­-низши към по-­висши и от по­прости към по­сложни форми на живот, докато се стигне до маймуните и едва благодарение на тях и до човека. Животинските видове са създадени според рода си и не се случва преминаване на тази граница. Промени в една или друга посока се наблюдават, но вътре в родовата рамка. Те най-­често са регресивни и добре съответстват на втория принцип на термодинамиката ­ за преминаване от първоначално подредено състояние към всеобщ разпад и хаос, с нарастване на ентропията¹.

Креационната теория добре съответства на този принцип, докато еволюционната му се противопоставя. Палеонтологическите находки също успешно подкрепят креационния модел. Намерените находки показват животински видове с гигантски размери, живели някога на земята. Например известните динозаври или гигантските змии. Сегашните животински видове сякаш са умалени копия на съществувалите някога гиганти. Същото можем да кажем и за хората, дори не само за външността им (споменават се исполини на земята) и за интелектуалния им потенциал, а даже и за продължителността им на живот. По първоначален замисъл и сътворение не е трябвало да съществуват грях, болести и смърт. Но дори след грехопадението животът на първите хора продължавал стотици години. В Битие 5 гл. са описани първите родословия и продължителността на човешкия живот тогава. Адам е живял 930 години, Сит 912 г., Яред 962 г, … Матусала 969 г. и т.н. След потопа продължителността на човешкия живот постепенно намалява, докато достига 120 г. но и тази граница е премината. В (Молитва Божия раб Мойсея) се казва че (Пс. 90:10) Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години; Но и най­добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме. В някои страни средната продължителност на живота е още по-­ниска.

Creacio secunda Само Бог е самобитен. При човека има второ творчество. (Битие 1:26.) И след това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие; и да господарува над морските риби, над небесните птици, ( и над зверовете) и над добитъка, и над цялата земя и над всички гадини, които пълзят по земята. 27. И сътвори Бог човека по Свой образ; по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори.

Сътворението на човека е по един различен, по­-специален начин. Ако животните просто са повикани в съществуване от земята по видовете си по искане на Бог, при сътворяването на човека се подхожда по-­различно, сякаш по­отблизо и с повече внимание, и интимност, ако може така да се каже. До този момент Бог само се разпорежда, издава заповеди, извиква в съществуване, но тук сякаш се съветва. Казва се, че човекът е сътворен по Божи образ и подобие, и това го отличава от всички останали същества. Сътворен е от земна пръст и от жизненото дихание, вдъхнато му от небесния Бог, и по този начин става средоточие, свързващ елемент на небесното и земното, на видимото и невидимото, на духа и материята. Човекът, именно бидейки Божи образ, e натоварен с функциите на владетел и добър управител в царството на Бога. За разлика от цялото друго творение, единствено той е носител на образа (евр. צֶלֶם celem – външната форма) и подобието (евр. דְּמוּת demut – вътрешен облик) на своя Създател и е увенчан със слава и чест, а това го прави уникален. За да се избегне антропоморфното представяне на Бога се приема, че Божият образ е най-­вече в човешкия дух, в личността на човека. Но образът се съзира и в целия човек като психосоматично единство. Той се съдържа в човешката душа, но се отразява и в неговото тяло. Според Жан Калвин думите образ и подобие са взаимозаменяеми и означават едно и също нещо, като взаимно се допълват.² Според други автори подобието е добавено, за да се подчертае и различието между Бога и творението. Професор Николай Шиваров казва: “Функцията на demut е ограничаваща – да не се помисли за пълно отъждествяване на човека с Бога.”³ Също така подобието е и зададеност, поръка за богоуподобяване и потенция за това. Открояват се две становища: 1). Образът, по който е сътворен човекът, е Бог Троица – Августин и последователите му; 2). Образът, по който е сътворен човекът, е второто лице на Божеството, Христос: Атанасий Велики, Антоний Велики, Юстин Философ, Ориген и др. Известно е, че Новият Завет обяснява Стария и много от възникналите въпроси в Стария Завет намират своя логичен завършек и обяснение в Новия. Така става и с образа на Бога, светещ с цялата си красота и сила в личността на Иисус. Христос е истинският, верният образ на Бога. В (Колосяни 1:15) се казва: Той е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание; (2:9) В Него телесно обитава всичката пълнота на Божеството; (Евреи 1:2) в в края на тези дни говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото и направи световете. 3 Който, бидейки сияние на Неговата слава, и образ на Неговата същество, и държейки всичко чрез Своето могъщо слово, след като извърши (чрез Себе Си) очистение на греховете, седна отдясно на Величието на високо. И ние го виждаме това Божие Слово да се въплъщава и да идва да живее между нас в лицето на Иисус Христос (Йоан 1:14). Антоний Велики казва: “Тъй че искам да имате ясно познание: Иисус Христос, нашият Господ, е истинското Слово на Отца, чрез когото всички духовни природи бяха създадени по образа на Образа, Който е Той Самият, понеже е Глава на цялото творение и на Тялото, което е Църквата.”⁴

Човекът е сътворен последен, като венец на цялото творение. Поставен е в един дворец­градина, наречена Еден, което ще рече наслада. Всичко, сътворено по Божията оценка, е твърде добро. Длъжността на човека е да владее този свят и да го пази (Бит. 2:15). Поръката за пазене говори за съществуваща вече заплаха във вселената. От този текст става ясно , че злото е с извънземен произход. Зародило се някъде във вселената, то прониква в нашия свят и го поразява. Първите хора ­ Адам и Ева, не изпълнили задължението си и не опазили повереното им.

В първия разговор, проведен между Бог и Адам и Ева в Едемската градина веднага след сътворението, се засягат темите, които са най-­актуални и обсъждани през всички времена. Това е въпросът за работата (да владеят, да стопанисват и пазят); въпросът за сексуалността и брака (плодете се и се множете, напълнете земята и я обладайте); и въпросът за храненето (всяка семеносна трева и всяко плодоносно дърво, те ще ви бъдат за храна).

(Бит. 1:28.) И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я и господарувайте над морските риби (и над зверовете), над небесните птици (и над всякакъв добитък, над цялата земя) и над всякакви животни, които пълзят по земята. 29. И рече Бог: ето: давам ви всякаква трева, що дава семе, каквато има по цялата земя, и всякакво дърво, чийто плод е дървесен и дава семе – това ще ви бъде за храна;

Това са и най-­интересните, и най­-обсъжданите въпроси и днес.

(Бит. 1:31) И Бог видя всичко, което създаде; и, ето, беше твърде добро. И стана вечер, и стана утро, ден шести.

След всяко сътворено нещо Бог прави сякаш преглед и дава оценка. Тя винаги е добра. В края на шестия творчески ден има отново преглед на всичко направено и оценката е “твърде добро”. Вече обяснихме ползването на човешки понятия, за да ни бъде предадено достъпно случилото се при сътворението. В този смисъл ще подчертаем, че оценката на сътворения свят, (светлината, материята, времето, растенията, животните, човека) не е човешка оценка. Тя е направена от Бог. Той сам свидетелства за съвършенството на сътворения свят и живот на него. В този смисъл не можем да приемем някои по­-късни религиозни идеи на гностическа основа, че материята и материалното е зло, а духът и духовното е добро. Защото е добре известно от библейската история, че има и духовно зло, в смисъл на зли духове, демони и бесове, които за съжаление могат да обитават и в човека, а също така и лоши мисли и желания.

Милчо Найденски

________________________

1 Eнтропия – употребената енергия която се натрупва без да може да бъде употребявана отново.
2 Жан Калвин. ИНСТИТУТИ НА ХРИСТИЯНСКАТА РЕЛИГИЯ кн.1, СМN 2001
3 Проф. протопрезвитер д­р Николай Шиваров. ТРАДИЦИЯ И СЪВРЕМЕННИ МЕТОДИ. ОБРАЗЪТ БОЖИ В ЧОВЕКА ­ БАЛКАНСКА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ 2002
4 Антоний Велики. ЛЮБОВТА ПРОГОНВА СТРАХА. Издателство “Захари Стоянов” София, 2004 г., стр. 68.