ОТКРОВЕНИЕ — 4

2. Свещеното писание

Б) Новозаветно откровение;

Пълнота на Откровението в Христос.

(Евр. 1:1) Бог Който при разни частични съобщения, и по много начини, е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците, 2 в края на тия дни говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото и направи световете, 3 Който, бидейки сияние на Неговата слава, и отпечатък на Неговото същество, и държейки всичко чрез Своето могъщо слово, след като извърши [чрез Себе Си] очищение на греховете, седна отдясно на Величието на високо.

Новият завет е съотнесен към Стария завет, както слънцето към луната. Ако в Стария Завет Бог призовава избрани хора за служба да предадат някакви вести и истини на хората (това са пророците), в Новия завет Бог идва да ни говори сам, и лично да ни разкрие истината за Себе си, за света и за греха, за нас самите, и да ни донесе спасение. Иисус не е “холограма” на Бога, не е привиден човек, а става истински човек като нас, но и запазва своята съвършена божественост. Грехът е пропаст, която разделя грешния човек от Светия Бог. Така както тъмнината не може да съществува в присъствието на светило, така и грехът не може да съществува в присъствието на Божията святост – затова и Бог казва на Мойсей – “Не може да ме види човек и да остане жив” . Хората биха се стопили като снежинки на огън. И Бог взема мерки да се доближи до нас по начин, по който няма да ни убие с присъствието си. И понеже за Бог няма нищо невъзможно, той става истински човек, като един от нас, преживявайки всичко, което и ние, с тази разлика, че запазва своята святост, без да извърши грях. В Евр. 10:20 се използва сравнението “Завесата на плътта, сиреч тялото” , зад което стои божествеността на Иисус. (Мал. 3:1) Ето, Аз изпращам вестителя Си, Който ще устрои пътя пред Мене; И Господ, Когото търсите, Неочаквано ще дойде в храма Си, Да! Ангелът на завета, когото вие желаете; Ето, иде, казва Господ на Силите,

Вестителят е Йоан Предтеча и Кръстител, а самият Господ е Иисус.

1. Той дойде да ни разкрие верния образ на Бога, неговия характер, неговата любов, неговия копнеж по нас, загубените му деца.
2. Той дойде да ни покаже пример на живот, който да следваме.
3. Той дойде да ни донесе спасение чрез страданията и смъртта си, понеже страда и бе осъден, мъчен и убит несправедливо; смъртта му може да се замени за живота на всеки виновен; и понеже Той е Словото, Създател на всичко, в това число на всеки човек, то неговата жертва е достатъчна разменна единица за всеки човек.
4. Той постави основите на една Богочовешка институция в нашия свят, на която и “портите на Ада няма да надделеят” . Това е Христовата църква; нейното раждане, развитие и победно тържество, само по себе си е едно свръхестествено откровение за мощта и побеждаващата сила на Бог. Родила се от “безумната” според някои вяра, че някакъв екзекутиран на позорния кръст човек е Бог, който уж след това възкръснал. Негови първи последователи били никому неизвестни до този момент рибари, почти всички загинали мъченически. Как тази църква, наречена Христова невяста – (П.П. 6:10) Коя е тая, която поглежда като зората, Красива като луната, чиста като слънцето, Страшна като войска със знамена? ­ гонена с огън и меч, успява да победи за около 3 века непобедимата Римска империя. Дотам, щото даже нейните императори да пожелаят да се поклонят на “Разпнатия” и да се отрекат от всяка друга религия; и дори да наложат християнството за официална религия в империята си? Този въпрос има само един отговор. Това е свръхестествено. Това може да стане само ако Христос е наистина Бог! Как след всичко това има хора, които все още си задават въпроса “Има ли Бог?” Или учени, които изпращат послания в търсене на извънземен разум.

Откровението на Бога продължава и днес. Бог продължава да говори на човеците по всички възможни начини: чрез природата, словото, църквата, личните свидетелства, чудесата и какво ли още не, но човеците продължават да са слепи и глухи за своя Бог, защото така са избрали.

(Лука 12:16 [BUL­1940­RE]) И каза им притча, като рече: Нивите на един богаташ родиха много плод. 17 И той размишляваше в себе си, думайки: Какво да правя? защото нямам где да събера плодовете си. 18 И рече: Ето какво ще направя: ще съборя житниците си и ще построя по-­големи, и там ще събера всичките си жита и благата си. 19 И ще река на душата си: Душо, имаш много блага натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се. 20 А Бог му рече: Глупецо! тая нощ ще ти изискат душата; а това което си приготвил, чие ще бъде? 21 Така [става] с този, който събира имот за себе си, и не богатее в Бога.

Вярата в Бога не е въпрос на доказателства – има такива повече от достатъчно. Тя е въпрос на избор и на желание. Затова и човеците няма да имат извинение един ден; защото от страна на Бога е направено повече от достатъчно, но не е така и от наша страна. Нека повторим отново цитата от „Мисли“ на Блез Паскал: «Бог, желаейки да се открие на хората, които Го търсят с цялото си сърце и да остане скрит за онези, които бягат от Него с цялото си сърце, дава достатъчно знаци за Себе Си, видими за тези, които Го търсят, и невидими за онези, които не Го търсят. Но има достатъчно светлина за хората, копнеещи да видят и достатъчно мрак за хората, склонни да отричат.»

Спомням си следната история: Един младеж отишъл при равина и му казал, че е атеист и не вярва в никакъв Бог. Равинът го запитал любезно дали е чел Тора. Младежът отговорил отрицателно. И на въпроса дали е чел пророците или писанията, отговорът отново бил отрицателен. Тогава равинът заключил; – Уважаеми господине, Вие не сте атеист, Вие просто сте невежа!

Ще завършим с притчата за богаташа и Лазар.

(Лука 16:19) Имаше някой си богаташ който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво. 20 Имаше и един сиромах, на име Лазар, покрит със струпеи, когото туряха да лежи пред портата му, 21 като желаеше да се нахрани от падналото от трапезата на богаташа; и кучетата дохождаха и лижеха раните му. 22 Умря сиромахът; и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и бе погребан. 23 И в пъкъла, като беше на мъки и повдигна очи, видя отдалеч Авраама и Лазара в неговите обятия. 24 И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък. 25 Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш. 26 И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така, че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас. 27 А той рече: Като е тъй, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом; 28 защото имам петима братя, за да им засвидетелствува, да не би да дойдат и те на това мъчително място. 29 Но Авраам каза: Имат Моисея и пророците; нека слушат тях. 30 А той рече: Не отче Аврааме; но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят. 31 И той му каза: Ако не слушат Моисея и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.

Иисус, след като разказа притчата, я изпълни и на дело. Възкреси един умрял от четири дни на име Лазар за да докаже истинността на притчата си. И наистина, след като Лазар възкръсна от мъртвите, юдеите, вместо този път да повярват в Христос, търсеха случай да го убият. И намериха такъв по­-късно, на Голгота. Изпълниха намерението си, като убиха начинателя на живота; този, който бе дошъл да ги спаси. Но много скоро разбраха, че това е невъзможно. Смъртта няма власт над княза на живота. Гробът Му и досега е празен.

Често съм чувал да казват, че от оня свят никой не се е върнал, за да разкаже. Чувал съм също да казват с ирония, че от умрял писмо не може да има и затова хората да не се надяват на нищо такова. Но аз познавам един, Който се върна от онзи свят и ни остави и писмо. Казва се Иисус Христос, което ще рече Спасител Помазаник.

(Откровение 1:5) и от Иисуса Христа, който е верният свидетел, първородният от мъртвите и началникът на земните царе. На този, Който ни люби, и ни е развързал от греховете ни чрез кръвта Си, 8 бях мъртъв, и, ето, живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада.

Той е обещал на всеки, който му се довери, да бъде от тези, чийто гробове един ден също ще бъдат празни, защото ще възкръснат за живот вечен. А за Господ не е възможно да лъже. Остава да вярваме. В противен случай извършваме грях:

(Йоан 16:8) И Той, когато дойде, ще обвини света за грях, за правда и за съдба; 9 за грях, защото не вярват в Мене; 10 за правда, защото отивам при Отца, и няма вече да Ме виждате; 11 а за съдба, защото князът на тоя свят е осъден.

(1Петрово 1:10) Който вярва в Божия Син, има това свидетелство в себе си; който не вярва Бога, направил Го е лъжец, защото не е повярвал свидетелството, което Бог е свидетелствувал за Сина Си. 11 И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот, и че тоя живот е в Сина Му. 12 Който има Сина, има тоя живот; който няма Божия Син, няма тоя живот.

10. 06. 2006 год.

Благоевград, Милчо Найденски

Milcho Naydenski