ОТКРОВЕНИЕ — 3

II Специално откровение.

Общото откровение се оказва недостатъчно. Затова Бог дава и друго, по-­специално откровение.

1. Свещеното предание

Бог призовава хора за специална служба да предадат на човеците неговите послания, които имат предупредително значение и трябва да послужат за реформа и спасение. Такива са старозаветните пророци. Исаия, Еремия, Езекиил, Даниил, Осия, Амос, Йона, Йоил, Наум, Авакум, Агей, Захария, Малахия… Повечето от тях описват и начина на призоваването си.

(Исаия 6:8) После чух гласа на Господа, който казваше: Кого да пратя? и кой ще отиде за Нас? Тогава рекох: Ето ме, изпрати мене. 9 И рече:­ Иди кажи на тия люде: С уши непрестанно ще чуете, но няма да схванете, И с очи непрестанно ще видите, но няма да разберете.

(Амос 7:14) Тогава Амос рече в отговор на Амасия: Не бях аз пророк, нито син на пророк, но бях говедар и берях черници; 15 а Господ ме взе от стадото, и Господ ми рече: Иди пророкувай на людете Ми Израиля.

(Еремия 1:4) Прочее, Господното слово дойде към мене и рече: 5 Преди да ти дам образ в корема познах те, и преди да излезеш из утробата осветих те. Поставих те за пророк на народите.

Някои от вестите, които Бог предава на хората, са с местно и локално значение, но други имат непреходно значение и се отнасят за всички хора през всички времена. Тогава Бог дава и поръчката “Каквото виждаш, запиши на книга!” – за да се съхрани вестта. В началото е било достатъчно само светото предание, но с напредване на времето се появила нуждата от записване на тези скъпоценни вести, изпратени от Бога.

(Ис. 30:8) Сега иди, напиши това пред тях на дъсчица, И забележи го в книга, Та да остане за бъдещото време за свидетелство до века,

(Ер. 30:1) Словото, което дойде към Еремия от Господа и рече: 2 Така говори Господ Израилевият Бог, казвайки: Напиши в книга всичките думи, които ти говорих.

(Ав. 2:2) Господ в отговор ми рече: Напиши видението и изложи го ясно на дъсчици, За да може да се чете бърже.

Така се раждат светите писания, създадени от свети човеци, движими от Светия Дух.

(2Пет. 1:21) защото никога не е идвало пророчество от човешка воля, но [светите] човеци са говорили от Бога; движими от Светия Дух; 3:2 за да помните думите, изговорени по-­напред от светите пророци и заповедта на Господа Спасителя, [дадена] чрез [изпратените] вам апостоли.

2. Свещеното писание

(II Тим. 3:16) Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; 17 за да бъде Божият човек усъвършенствуван, съвършено приготвен за всяко добро дело.

Бог не диктува какво да се запише, а оставя свобода в това отношение на пророка. Бог дава видението и поръчката да се предаде на хората, а пророкът се стреми да направи това по най­-добрия начин, но се появяват проблеми: например, трябва да се предадат видени реалности не от този свят. Пророците си служат със сравнения, но това е недостатъчно. Така например Бог не може да бъде сравнен с нищо друго във вселената – той превъзхожда всичко сътворено. Ето защо Езекиил се затруднява да го опише с човешки и земни понятия, защото това, което е видял, не може да се сравни с нищо. Затова той казва “На глед като волска нога, като лъскав метал, като огнен плам”, когато описва колесницата на Бога Меркава в 1 и 10 та глави.

При такива срещи и откровения с “ извънземна ” реалност често пророците не могат да устоят и е нужна Божията намеса за това. Даниил пада като мъртъв и не остава дишане в него, Исаия чувства, че загива, Йоан пада като мъртъв...

А) Старозаветното откровение (Закон, Пророци, Писания; евр. TaNaH – Тора, Невиим, Кетувим). То има за цел да даде повече информация за Бог – създателят на света и всичко съществуващо, за погрешния избор на Адам и Ева, но най-­вече за това, че Бог не ни е оставил и забравил, и е обещал да ни спаси.

Условно можем да разделим вестите в Стария завет като:

1. Историческо повествование – вярната история на човешкия род, потвърдена и научно с археологически находки.
2. Нравствено поучение – която част ни казва, че проблемът на човешкия род не е от технически или друг характер, а преди всичко от нравствен. Бог записва собственоръчно десетте заповеди на планината Хорив (или Синайската планина; на арабски джебел Муса или планината на Мойсей) върху каменни плочи, които обещава в Новия Завет да запише във вътрешностите и сърцата на хората. Евреи 8 и 10 гл.
3. Пророческа част – именно тя по неоспорим начин доказва свръхестествения произход на Свещеното Писание. В Н.З. можем да проследим удивително точното изпълнение на старозаветните пророчества, отнасящи се до Христос: В Исаия 7:14 се казва, че ще се роди от девица (алма); в Михей 5:2, че ще се роди във Витлеем Юдейски; Давид в Пс.22 казва, че ще му бъдат прободени ръцете и нозете и за облеклото му ще хвърлят жребие, и това е пророкувано около хиляда години преди да се е случило. Има пророчества за бъдещето на света и за финала на земната история, който няма да настъпи поради войни или епидемии, или природни катаклизми, а Онзи, който е в началото, ще постави и края. Той сам се е нарекъл Алфа и Омега в Откровението на Йоан.