СЪТВОРЕНИЕ — 2

Ден втори

(Битие 1:6) И Бог каза: Да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода. (Тъй и стана) 7 И създаде Бог твърдта, и отдели водата, що беше под твърдта, от водата над твърдта, тъй и стана. 8 Твърдта Бог нарече Небе. (И видя Бог че това е добро.) Биде вечер, биде утро - ден втори.

И Бог каза

Божието слово е отново в действие. Според някои богослови, коментатори на сътворението, изреченото от Бога слово моментално се изпълнява, реализира, материализира: (Пс. 33:6) Чрез словото на Господа станаха небесата, И чрез дишането на устата Му цялото им множество. 7 Той събра като куп морските води, Тури бездните в съкровищници. 8 Нека се бои от Господа цялата земя; Нека благоговеят с боязън пред Него всичките жители на вселената. 9 Защото Той каза, и стана; Той заповяда, и затвърди се.

Но според отците кападокийци това не е съвсем точно. Според тях на Бог не Му се е налагало да говори в смисъл да изрича думи, за да сътворява. „При сътворяването на света за Бога не е било необходимо да си служи с каквито и да било думи. Неговата всемогъща воля, по мнението на отците кападокийци, била напълно достатъчна да приведе веднага от небитие в битие съществуващата днес реалност (...) св. Григорий Нисийски онагледява мисълта си с примера за огъня и светлината. ‘както при възпламеняването на огъня едновременно се явява светлината, която произлиза от огъня и заедно с него сияе, така и действието на Божието желание е само осъществяване на произлязлото и не заема второ поредно място след желанието.’ ... Точно така и св. Василий Велики обяснява думите на Свещеното Писание, на които Евномий се позовава. ’Когато приписваме на Бога глас, думи или заповеди, тогава под Божие слово не разбираме звука, издаван от словесните органи и въздуха, приведен в трептение посредством езика, но за по-голяма яснота на учащите се искаме под вид на заповеди да изразим самото движение на волята’... Употребяваните в Свещеното Писание Божии думи продължават да си остават думи човешки даже и тогава, когато по силата на Божието домостроителство с цел нашето спасение те се произнасят от Бога”.¹

Да има твърд посред водата

Еврейската дума Rakia רָקִיעַ е преведена като „твърд” или „простор” в различните издания на Библията у нас. В ивритско-българския речник на Мони Алмалех е преведена като „небосвод, небеса”.² В La Bible de Jérusalem е преведено firmament, m. което е поетичен термин с название „небесен свод”, „небосвод.”³ В Hebrew-English Bible е използвана думата firmament⁴, преведена в речниците отново като „твърд”. “Толковая Библия Лопухина” обяснява думата „тверд” – „распростертие” със значение от простирам – разпростряно и „покръйшка” – покривало, капак, похлупак. В Коментар на Библията от Матю Хенри отново срещаме „простор” с направено сравнение с „опънато платно” или „спусната завеса”⁵ Праведникът Йов, живял по всяка вероятност във времето на патриарсите, но след Авраам, сравнява простора или твърдта с леяно огледало. (Йов 37: 18) Ти ли с Него разпъна небесата, яки като изляно огледало?⁶ А пророк Исаия сравнява небето отново със завеса и със шатър за живеене. (Исаия 40:22) Той е Оня, Който седи над кръга на земята, и живеещите по нея са като скакалци пред Него; Той е разпрострял небесата като тънко платно, И ги е разпънал като шатър за живеене. Разбира се този „шатър” покрива Земята и я прави годна за живеене. Добре е да отбележим, че Библията говори за това, че земята е кръгла още през VIII в. пр. Христа. Докато повсеместната представа сред древните езически народи, а и в по-ново време чак до Средновековието била, че земята е плоска и се поддържа от един гигант Атлас или от някакво животно, било кит, бик, костенурка, или от някакви подпори.

Твърдта Бог нарече небе

Каквито и сравнения да използваме и примери да привеждаме става ясно, че Бог говори за направата на видимото и близко над нас небе, което наричаме на съвременен език „земна атмосфера”. Не става въпрос за небе, като метонимия за Бог или за небе, в смисъл на небесните жители и ангелите, както обяснихме това в началото, а за направата на физическото небе в близкото околоземно пространство наситено с въздуха, който дишаме, в което летят птиците, а в по-ново време и хората със своите технически изобретения – планери, самолети и ракети.

6 Да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода. (Тъй и стана) 7 И създаде Бог твърдта, и отдели водата, що беше под твърдта, от водата над твърдта, и стана така.

Важно е да се отбележи, че до този момент все още нямаме земя в смисъл на суша. Текстът казва само вода под небето, което вече се е явило, защото е извикано в съществуване, и вода над небето. Сам за себе си текстът е много ясен, но за нас не е ясен със значението, което може да има, защото много хора се питат как е възможно това и каква ще да е била тази вода над небето. Адекватното обяснение според съвременния изглед на света е, че това са небесните облаци, имащи вода в себе си, която се изпарява от океаните и моретата в небето и се връща на земята под формата на валежи от дъжд и сняг. И Йов говори за това (Йов 26:7) Простира севера върху празния простор; Окача земята на нищо. 8 Връзва водите в облаците Си; Но облак не се продира изпод тях.

Такова е мнението в коментарите на Лопухин, на Матю Хенри, и др. Може би това е официалното (преобладаващото) мнение по въпроса. Но има и други становища, които приемат буквалното съществуване на воден слой (пояс) над атмосферата, който защищавал планетата от вредните космически лъчения. Благодарение на него климатът бил много по-добър и не така променлив (не е имало сезони), а осветеността на земята е била по-мека и приятна, без такава рязка граница⁷. Вижте колко актуално, съвременно и научно звучи мнението на Йоан Екзарх: „Моля те, обърни внимание (на това), че горните води, които са на небето имат и друго предназначение. Те не само поддържат небето, но и светлината на слънцето и луната и я отразяват и изпращат долу (на земята). Ако пък небето беше прозрачно и непълно, то цялата светлина би отишла нагоре. Защото огънят винаги се стреми нагоре, и като излезе горе, (земята) би се превърнала в пустиня. Затова (Творецът) е обвил небето от горе с вода, та издигащата се нагоре светлина да не (може) да го пробие, но да се спуска надолу и да свети на цялата земя”⁸  

Този именно воден слой, разрушавайки се, залял земята и унищожил живота на нея. Катастрофата е известна в библейската история под името Потоп, описан подробно в Битие 6­та до 8­ма глави и многократно споменаван на други места. (Бит. 7:11) В шест стотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнадесетия ден от месеца, в същия ден всичките извори на голямата бездна се разпукнаха и небесните отвори се разкриха.

Потопът е категорично потвърден от Иисус и от апостолите в Новия Завет: (Лука 17: 26) И както беше в дните на Ной, така ще бъде и в дните на Сина човешки: 27 Ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха до онзи ден, в който Ной влезе в ковчега. Тогава дойде потопът и погуби всички.; (1Петрово 3:20) на тези, които някога не се покориха, когато Бог с много търпение ги чакаше в дните на Ной, докато се строеше корабът. В него малцина, всичко осем души, се избавиха от водата,... Информация за него се е запазила в колективната памет на почти всички народи. Някъде е по­замъглена, другаде по­ясна, но никъде не е толкова точно предадена, както това е сторила Библията. Различни са имената и подробностите, но всички народи разказват за това събитие. Някои от разказите са намерени върху глинени плочици, покрити с клинописно писмо, които са по­-древни и от Тора.

                                                                                                     Милчо Найденски
_________________________

1 Иван Петев. БОГОПОЗНАНИЕТО според светите отци кападокийци Василий Велики, Григорий Богослов и Григорий Нисийски. Синодално издателство. София – 2004, с. 80-91

2 Мони Алмалех. Ивритско-български речник. Книгоиздателска къща Труд, 2004.с.480

3 La Bible de Jérusalem. Nouvelle edition. DDB. Paris, 1973

4 Hebrew-English Bible. I.A.D.B.W. and B.S.I. Jerusalem, 1997

5 Матю Хенри. Коментар на Библията, том1 Стар Завет. Съюз на евангелските баптистки църкви в България, 2000

6 В древността огледалата били метални и затова е използван терминът яки като изляно огледало.

7 Д-р Глен Маклийн, Роджър Окланд, Лари Маклийн . Сътворението. Издателство Верен. София, 1996

8 Йоан Екзарх. Шестоднев. Николай Кочев. Издателство „Хейзъл”, София, г., с.64, 65