СЪТВОРЕНИЕ — 1

ТВОРЧЕСКАТА ИДЕЯ В СТАРИЯ ЗАВЕТ, БОГ КАТО ТВОРЕЦ

ДЕН ЕДИН

(Бит. 1:2) А земята беше пуста и неустроена (Wehaarec hayeta tohu wavohu); и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата. והְָאָרֶץ הָיתְְָהֵ תהֹו ּ וְבָֹהוַ וחְֹשִךְֶׁ עַל־פּני תְהֹום ורוחּ אֱּלהֹים מְ ַרחֶפֶת עַל־פְּּנֵי הַמָּֽיִּם׃

А земята беше (tohu wavohu תהֹו ּ וָבֹהו ּ) пуста и неустроена или безвидна и пуста. Планетата е създадена в „суров” вид. Тя все още е неустроена, но елементите са налице. Може би все още в смесено състояние. Предстои разделянето на водата от сушата. В този си вид тя е наречена бездна. Или думата бездна е употребена за безкрайността на пространството, в което е поставена планетата, покрита с мрак? Небесните звезди все още не светят. Слънцето и Луната все още ги няма. Но Божият Дух (евр. Руах) е там, защото предстои грандиозното раждане на цял един свят с огромно множество форми на живот. (Бит. 1:3) И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина. (Wayomer Elohim yehi or wayehi or ויַֹאּמֶר אֱלהֹיִם יהְיִ אוֹר ויַֽהְִי־אֹֽור׃ )

(Бит. 1:3) И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.(Wayomer Elohim yehi or wayehi or ויַֹאּמֶר אֱלהֹיִם יהְיִ אוֹר ויַֽהְִי־אֹֽור׃ )

В предишния стих (втори) видяхме присъствието и участието на Божия Свят Дух в сътворението от самото начало, а този текст ни насочва и към Божието Слово, Логосът – Синът Божий¹. Триипостастният Бог твори. „Християнската традиция говори за единния Бог – Творец на света, като подчертава, че в сътворението на света участвали всичките три Лица на Светата троица. Тварният свят е бил замислен от Отца, заедно сътворен с помощта на Словото и Духа; св. Ириней Лионски нарича Словото и Духа двете ‘ръце’ на Отца, действащи при сътворението на света. Библейското откровение свидетелства за това, че при сътворението на света всичко е получило битие чрез Словото и в присъствието на Светия Дух. Св. Григорий Богослов говори за творческата роля на Словото Божие по следния начин: Бог ‘със Словото си разсея тъмнината, със Словото си произведе светлина, основа земята, закръгли небето, разпредели звезди, разля въздуха, установи границите на морето, оформи реките, одушеви животните, сътвори човека по Свое подобие, приведе всичко в порядък κοσμον.”² Тук обикновено се задава въпросът откъде ще идва светлина, след като Слънцето, Луната и звездите още не са създадени, нито какъвто и да е източник на светлина. Това е семпъл въпрос, на който ще посочим поне два готови отговора. Светлината може да съществува по волята на Бога и без светлинен източник от типа на Слънцето. Дори човекът е намерил начин да прави светлина и да осветява, където е необходимо, колко повече това е възможно за Всемогъщия Бог. Освен това Библията свидетелства за Бог, че самият Той е светлина:

(I Йоан. 1:5) И вестта, която чухме от Него и възвестяваме, е тази, че Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина

(Откр. 22:5) Нощ не ще има вече; и не ще имат нужда от светене на светило или от слънчева светлина, защото Господ Бог ги осветява. И те ще царуват до вечни векове. Виж също: Пс. 103:2; Д.А. 9:3-5; 12:7; 22:6, 11, 13; I Тим. 6:16; Откр. 21:23.

Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина

ДЕН ЕДИН

(Битие 1:4) Видя Бог, че светлината беше добро, и отдели Бог светлината от тъмнината. 5 Светлината Бог нарече Ден, а тъмнината - Нощ. Биде вечер, биде утро - ден един.

Тук имаме антропопатизъм. Бог дава оценка на работата си и на това, което създава – в случая светлината, както ще видим и на още места нататък. От това не следва, че Бог наистина в момента преценява и научава за добрата природа на светлината и нейната полезност в творението, защото цялото творение е съществувало в ума Му предварително. Просто Мойсей обяснява с човешки понятия на своите съвременници, за които цялото откровение за Бога все още не е съществувало. Мойсей има проблем, с какъвто се сблъскват и всичките пророци, както и апостолите, даже и Иисус. Те трябва да предадат неземни реалности с човешки понятия достъпни за времето си. Бог е Бог и не може да бъде сравняван (уподобяван) с нищо. Даже Слънцето и каквото и да било друго повече от Слънцето е недостатъчно като сравнение. Божията същностна природа не може да бъде достигната дори с мисълта. Той може да бъде познаван по величието на делата, които е извършил и продължава да върши. (Рим. 1:19) Понеже, това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви. 20 Понеже от създанието на [света] това, което е невидимо у Него, [сиреч] вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, [човеците] остават без извинение. Може би това означава да видиш Бога „изотзад” (тоест славата на творческата Му мощ), както Той се показва на Мойсей (Изх. 33:20-23), защото никой не може да Го види и да остане жив. За Него може да се знае само толкова, колкото Той благоволява да ни открие за Себе Си. И това, което Той открива на специално избрани от него хора, желае те, от своя страна, да го доведат до знанието и на всички останали. За да постигнат това най-добре, те си служат с познати човешки понятия, тоест в случая Бог има сякаш човешко поведение, знание и преценка.

Също така сме свидетели и на създаването на първото денонощие, наречено ден един, за да се открои от останалите дни с уникалността на първенството. Тук се появява и проблемът с времето и възрастта на творението. Съществуват различни хипотези по този въпрос. Ще споменем най-разпространените: теория за паузите, теория за дни - епохи, “визионерска” теория за шестте дни, в които Бог открива на Мойсей периодите на сътворението и теория за буквални денонощия, като 24 часови периоди. Василий Велики в своето произведение „Шестоднев” в което коментира сътворението, както и други тълкователи приемат буквалността на дните на сътворението. Разбира се, съвременната наука говори за милиони, даже милиарди години. За да се примирят научните доказателства с библейския разказ се създават теории за дни - епохи от по хиляди години, като се позовават на (II Петр. 3:8) ... че за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години - като един ден. и др. Все пак теорията за буквалността на дните е най-добре аргументирана. Думата „ден” (йом) най-често се прилага с буквалното значение за 24 часов период, особено когато това е подчертано и ограничено с „и беше вечер и беше утро”. Текстовете в (Изх. 20:11) защото в шест дена създаде Господ небето и земята, морето и всичко, що е в тях, а в седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.; 31:17 и др. също дават съвсем недвусмислено свидетелство по този въпрос. Важно е да се отбележи, че цялото творение е направено в готов и завършен вид. Например Адам е създаден направо като зрял мъж. Не е създаден като дете, което е трябвало да чакат да порасне. Същото се отнася и до Ева, и до всичко останало – животни, птици, риби, дървета. Бог, който не е ограничен от нищо, не се нуждае от хиляди, милиони или милиарди години, за да сътворява. Когато Иисус превърна водата във вино на сватбата в Кана галилейска, виното е било сякаш е преминало всички етапи на растеж, узряване и приготвяне, но това не бе така, защото то стана в един миг. И когато Иисус нахрани хилядите, като умножи хляба и рибата, те също имали природата на нормални, появили се след дълго време на растеж и обработка, но се бяха образували в момента. По същият начин и планетата ни, току-що създадена, е изглеждала в завършен вид, сякаш са минали години на растеж и оформяне на всичко.³ Англиканският архиепископ от Дъблин Джеймс Ъсшър, живял през XVII век, ползвал датировката в Библията, като приемал буквалността на сътворените дни и предвид това, че неделята (на еврейски първият ден) е първият седмичен ден, изчислил датата и годината на сътворението (неделя), 22.X.4004 година пр. Христа. За мнозина това изглежда смешно, както и самото сътворение.

                                                                                               Милчо Найденски  _________________________                                                  

1 Виж Йоан 1:1-5, 9-14, 18

2 Игумен Иларион (Алфеев). Жизнь и учение св. Григория Богослова. Издателство „АЛЕТЕЙ”, Санкт-Петербург, 2001, с. 291. Виж също Пс. 32:6-9

3 Виж: Проф. Б. Пиперов. Тълкуване на книгата БИТИЕ; Синодално издателство София – 1973, с.25;

Брус Милн. Наръчник по систематично богословие. Издателство Нов Човек. София – 1996, с.78-88;

Чарлс Райри. Основно богословие. Издателство ВЕРЕН. София 1997 с.205-260;

Милард Ериксън. Християнско богословие. Издателство Нов Човек. София 2000, с.368-388;

Хенри Морис. Научен креационизъм (Един научен модел на сътворението). Издателство Нов човек – 1995;