„Откритостта на вярата (fidei parrhesia)
трябва да отговаря на смелостта на разума”-
Папа ЙоанПавел II
Търсене в този блог
ОТКРОВЕНИЕ — 1
ОТКРОВЕНИЕ — 1
ПОНЯТИЕ ЗА ОТКРОВЕНИЕ, ВИДОВЕ ОТКРОВЕНИЯ
Брус Милн подчертава епистeмологичната[1] разлика между Твореца и творението. “Бог и човечеството принадлежат към различни нива на съществуване… Тази разлика в битието включва и разлика в познанието... Неговото знание включва и нашето самопознание, но нашето знание не включва Божието самопознание. Следователно нашата сътворена същност изисква Бог да разкрие Себе Си, ако искаме да имаме съответното познание за Него.”[2]
(Пс. 139:2) Ти познаваш сядането ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч, 3 Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища. 4 Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла. 5 Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си. 6 Това знание е пречудно за мене; Високо е; не мога да го стигна. 7 Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна? 8 Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята, и там си Ти. 9 Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето, 10 И там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница ще ме държи. 11 Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ, 12 То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични. 13 Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми. 14 Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това. 15 Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочините на земята ми се даваше разнообразната ми форма. 16 Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях. 17 И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
Бог е трансцедентен, извън времето и пространството, извън измеренията нa познатия ни свят; но Той е и иманентен, прониква в цялото творение, като вездесъщо присъствие. Бог като нематериална духовна същност е невидим и недосегаем. Поради тази причина ние не можем и не бихме могли да научим нещо за Него, ако Той не реши да се разкрие. Ето защо се появява нуждата от откровение. Терминът “откровение” произхожда от гръцката дума “апокалипсис”, което означава откриване на нещо скрито, отдръпване на завесата и показване на покритото. Бог прави за нас именно това. Той ни се разкрива, желаейки да Го познаваме като Творец на всичко съществуващо, като наш Създател, който ни обича в качеството ни на негови деца и желае да се обръщаме към него с думите – Татко наш. Кой родител не желае децата му да го познават?
Една жена имала болно, недоразвито дете. Но с пламенна майчина обич тя решила да се грижи за него, каквото и да става, с посвещение и жертвоготовност, с надеждата, че може би положението му ще се подобри. Хранела го, обслужвала го, возела го в инвалидна количка. Годините минавали, детето пораснало, но не давало никакви признаци на адекватност. Един ден майката се отчаяла. Седнала много обезсърчена и си казала: Толкова години се грижа за този мой син и правя всичко за него, а той дори не ме познава, дори не знае, че аз съм му майка.[3]
Бог ни се разкрива активно и динамично, като ни говори много пъти и по много начини за Себе Си, но повреденото, сякаш ослепяло и оглушало поради греха човечество, трудно го забелязва и приема.
Блез Паскал, в своето произведение „Мисли“, казва по този повод следното: «Бог, желаейки да се открие на хората, които Го търсят с цялото си сърце и да остане скрит за онези, които бягат от Него с цялото си сърце, дава достатъчно знаци за Себе Си, видими за тези, които Го търсят, и невидими за онези, които не Го търсят. Но има достатъчно светлина за хората, копнеещи да видят и достатъчно мрак за хората, склонни да отричат.»
Една малка странична порта в стената на Йерусалим се е наричала „Иглени уши“. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират. (Марк 10:24) А учениците се смайваха за Неговите думи. Но в отговор Иисус пак им каза: Чада, колко е мъчно да влязат в Божието царство ония, които уповават на богатството! ( 25) По-лесно е камилата да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство. "При това ви казвам: По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство." Тези изключително известни думи, изречени от Иисус преди около 2000 г., не спират да се цитират и дискутират навсякъде в християнския свят. Те са изречени по повод на един млад и много заможен човек, който търсел Божието царство и вечния живот, но не искал да се откаже от голямото си богатство и грижите за него в този свят. Богатството само по себе си не е порок, но много често се превръща в такъв з...
ТВОРЧЕСКАТА ИДЕЯ В СТАРИЯ ЗАВЕТ, БОГ КАТО ТВОРЕЦ. Колкото повече напредва науката, толкова по-ясно става , че светът не се е самосъздал от първоначално съществуващ хаос, който в течение на много милиони или милиарди години се е организирал във все по-сложни системи и постепенно се е родил животът. Нито пък е възможно някакъв взрив, колкото и велик да е той, да бъде съзидателен и градивен, и да доведе до създаването на живота с цялата си сложна подредба, защото всичко, което се наблюдава при взривовете е разруха, а не съграждане. Айнщайн се учудва на Вселената, че е разбираема. Имануел Кант казва: „Две неща ме удивляват, звездният безкрай над мен и нравственият закон в мен” . Научните открития свидетелстват за интелигентен замисъл, дизайн, логика и творчески идеи. Много често откритията се правят най-напред на базата на логически разсъждения и предположения и едва по-късно се доказват експериментално. В химическия код на ДНК съществува запис информация, много по-слож...
Йерусалим е превзет в един и същи ден на годината от Навуходоносор през 586 г. пр. Хр. и от Тит Флавий в 70 г. след Хр . 1 Мелхи с едек е посочен като предобраз на Христос. Иисус е едновременно жертва и приносител, ходатай и свещеноизвършител. В посланието до Евреите Той е представен като Първосвещеник според чина Мелхиседеков, ( Melhcizede k, евр. Мелхицедек - цар на правда). Когато Авраам се завърна от победния си поход, при който освободи племенника си Лот, даде десятък на Мелхиседек като на някой по-голям от него, в качеството му на свещеник на Всевищния Бог (Евр.7). А Мелхиседек го посрещна с хляб и вино . Тук можем да направим връзка с Господната вечеря , установена по-късно от Иисус. Още повече, че Мелхиседек е предобраз на Иисус. Това може би е причината да не е посочено родословие и други подробности за Мелхиседек (Иисус, в качеството му на Бог от Стария Завет е безначален и безкраен). Все пак, Мелхиседе...
Коментари
Публикуване на коментар