Заключение
Според древно юдейско предание пророк Исаия завършва живота си с мъченическа смърт при царуването на нечестивия цар Манасия. Бил е преследван и измъчван, поставен в хралупата на едно дърво и после разрязан на две с трион. Към него се прилагат по традиция и стиховете от 11 глава на Посланието до евреите, която описва героите на вярата:
Евр. 11:36 Други пък изпитваха присмехи и бичувания, а още и окови и тъмници;Евр.11:37 с камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишение, бедствия и страдания;Евр.11:38 те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята,
Както
е известно, повечето пророци и почти
всички апостоли загиват като мъченици
по примера на своя Господ Иисус Христос.
Но делата им остават да светят като
пътеводни
светлини, насочващи към вечността.
Пророк
Исаия винаги е смятан за евангелски
пророк. Той е притежавал забележителна
поетична дарба, която проблясва с особена
сила в четвъртата песен за страдащия
Раб Господен от Исаия 52:13 – 53:12. В Толковая
Библия Лопухина се казва по този повод:“В
последно време в защита на автентичността
на това пророчество, в допълнение към
всички предишни аргументи и подобни
доводи, е изтъкнат още един нов, ползващ
се с голяма тежест сред учените-изследователи
на еврейски текстове. Той се основава
на подробен анализ на текста на всички
разглеждани речи (52:13-53:12),
в резултат на което се открива, че цялата
тази реч представлява в себе си една
поема (пророческа песен), която по
законите на еврейското стихослужение
се разпада естествено на следните пет
строфи: 52:13-15 (1
строфа),
53:1-3 (2
строфа), 4-6 (3
строфа), 7-9 (4
строфа),
10-12 (5
строфа), от които две симетрични строфи
са в началото, една е промеждутъчна в
средата, и отново имаме две симетрични
в края.” 1
Тази
поема можем да наречем още плачевна
песен за кръстните страдания на Раба
Господен. Тук Той е сравнен с Божи Агнец,
понесъл греховете на целия свят. Със
забележителна точност са разказани
най-драматичните събития в човешката
история. Направен е и задълбочен анализ
на смисъла на Христовите страдания и
Неговата заместническа и изкупителна
смърт. Както подчертахме вече в нашето
изследване, тази
глава е кулминационният център на всички
старозаветни пророчества, който силно рефлектира в евангелските вести
на Новия Завет. Тези рефлексии не се
ограничават само в Новия Завет, но чрез
него повлияват и цялата Християнска
епоха, като имат водещо място в историята
на човешкото спасение.
От въведителния пример в Д.А. 8:26-39, можахме
да се убедим в силата на въздействието
на Исаия 53 глава за обръщане и спасение
на хората. От сянката на кръстните
събития, описани в Исаия 53 гл., обърнахме
очи към самата Голготска действителност.
Видяхме, че агнето е предобраз на Христос,
който отдава Себе си като жертва за
нашите грехове. Бяхме в подножието на
кръста и наблюдавахме случващото се
чрез разказите на пророка и четиримата
евангелисти, които, както видяхме,
взаимно се допълват. Така станахме
свидетели
на сключването на Новия Завет, в който
сме участници и ние. По
този начин откликнахме и на една
настойчива покана: (Ис.45:22) Към Мене погледнете и спасени бъдете всички земни краища; Защото Аз съм Бог, и няма друг.
След жертвената смърт на Божия Раб Иисус
Христос, старозаветната жертвена система
се обезсилва и е прекратена. Тя има само
сянково, предобразно значение с една
едничка цел - да ни посочи истинската
жертва в Иисус. На прага между двата
завета Йоан Предтеча, като последен
старозаветен пророк, Го посочва с ръка
на учениците си и казва: – „Ето
Божият Агнец, който носи греха на света”
(Йоан 1:29-36).
След страданията и смъртта следва
възстановяване и прославяне. Вижда се
ясно тържеството на живота и победата
му над смъртта. Божият Раб Иисус освен
жертвен агнец е пророк, по-голям от
Мойсей, цар, по-голям от Давид и свещеник,
по-голям от Аарон. Неговото свещенство
е според Мелхиседековия чин. И Той
свещенодейства в небесното светилище.
Ще
завършим нашето изследване с отправен
поглед към дървото, превърнало се в
извор на живот; към Спасителя на Голгота,
целият в кърви облян.
(Пс. 34:5) Погледнаха към Него; и светнаха [очите им], И лицата им никога няма да се посрамят.
31.01.2019,
Благоевград, Милчо Найденски, богослов
1 А.
П. Лопухина. Толковая Библия или
комментарий на все книги
Священного
Писания Ветхого и Нового
Заветов. Издание исправленное и
дополненное, 2003 год.Интернет-версия
под общей редакцией Его Преосвященства
Александра (Милеанта), Епископа
Буэнос-Айресского и Южно-Американского.
БИБЛИОГРАФИЯ
- Алмалех 2010 М. Алмалех, Светлината в Стария Завет, Издателска къща “Кибеа” София
-
Алмалех Мони Eшуа, Цветът в Петокнижието – езикова картина на света, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 2006
-
Антоний Велики, Любовта прогонва страха, Превел от френски - свещеник Антон Вълчанов, художник Петър Добрев. Издателство Захарий Стоянов, София, 2004 г.
-
Арчър Глийсън Л., Въведение в Стария Завет. Ревизирана и разширена. 1999. Ловеч 5500, ПК41, Национален офис ХИИО
-
Библия на църковнославянском язьiке с параллельньiми местами, Росийское библейско общество, Москва 2005, По благословению Святейшего Патриарха Московскаго и всея Русия Алексия II, Репринтное издание
-
Вълчанов, С., Нов превод на Книгата на пророк Даниил
-
Григорий Назиански, Пет богословски слова, превод и студия Иван Христов, София 1994, Издателство ГАЛ- ИКО
-
Дженсън, Ъ., Обзор на Стария Завет, Издателство Нов Ч овек, София 1999
-
Димитров, И. Желев, Разпрострснение на христовото благовестие. Изд. “Вулкан – 4”, София, 2003 г.
-
Дукан Жак, Стенанието на земята. Изследване на книгата на пророк Данаил. Издателство Нов живот
-
Ериксън, М., Християнско богословие, Издателство Нов Човек, София 2000
-
Йосиф Флавий, Иудейские древности, т.1, Минс „Беларус” 1994,
-
Коев, Т. Православен катехизис и послание на източните патриарси за православната вяра, Първо фототипно издание.
-
Лопухина, А., П. Толковая Библия или комментарий на все книги Священного Писания Ветхого и Нового Заветов. Издание исправленное и дополненное, 2003 год. Интернет-версия под общей редакцией Его Преосвященства Александра (Милеанта), Епископа Буэнос-Айресского и Южно-Американского.
-
Лоский, Вл., Боговидение, Издателство АСТ, Москва 2003 г.
-
Макариополски епископ д-р Николай, Архимандрит д-р Серафим, Нашата вяра, Синодално издателство, 2005
-
Малицки П., История на Християнската църква том 2, Издателство ГАЛ-ИКО, София 1994, 2001
-
Макдауъл Джош, Доказателства, които изискват присъда, Издателство Нов Човек, София, 2004 г.
-
Марковски, Ив., Въведение в Св. писание на Ветхия Завет, Частно въведение, София 1932, Кооперативна печатница Гутемберг
-
Найденов, Ив. ,Библейския Йона, Издава Библейски колегиум, София 2008
-
Нов библейски речник, Издателство Нов Човек, София 2007
-
Панчовски, Ив., Личността на Иисус Христос, 7М/Логис, София 1990
-
Папа Йоан Павел II, Енциклика Вяра и Разум Fides et ratio, стр. 67, За природата и отношението между вярата и разума. Георги Теологов Каприев, превод от латинския оригинал. Liberia Editrice Vaticana, 1998, Истина-Veritas, 1999
-
Пиперов Б., Тълкуване Книгата на пророк Исаия, ДП Георги Димитров, София 1982,
-
Пиперов Б., Тълкуване на книгата Битие. (Пособие за изпитните събеседвания на свещениците), Синодално издателство, София – 1973
-
Св. Василий Велики, Творения. Том 2 Славянобългарски манастир „Св. Вмчк. Георги Зограф”, Света гора, Атон 2008 г.
-
Св. Дионисий Аеропагит, За небесната йерархия за църковната йерархия, Издателство ЛИК, София 2001
-
Св. Йоан Дамаскин, Точно Изложение на Православната вяра, Издателство Тилиа ООД
-
Тертулиан, Апология, „Северо-Запад Прес”, составление и подготовка текста, 2004, Оформление. ООО „Издательство АСТ”,2004
-
Хенри, М., Коментар на Библията в 2 тома, том 1, Стар З авет, Съюз на евангелските баптистки църкви 2000
-
Християнската мисъл през вековете, Издателство Нов Човек, София 1999
-
Шиваров, Н., Протопрезвитер. Речник на библейските символи, Издателство Нов Човек, София 1995
-
Шиваров, Н., Протопрезвитер, Традиция и съвременни методи. Образът Божи в човека - Балканска научна конференция 2002
-
Проф. Протопрезв. д-р Николай Шиваров, проф. д-р Славчо Вълчанов, Вечното в двата библейски завета, (Сборник с материали по библеистика)
-
Шиваров, Н. Протопрезвитер. Херменевтика на Стария Завет. София, 2005
- Dr. H. L. Willmington, Willmington’s GUIDE to the BIBLE, Ghristian Literature Crusade 1995, Fort Washington, Pennsylvania 19034
- La Bible de Jerusalem, by Edition du serf, Paris 1973, pour cetteedition,by Desclee de Brouwer. Paris 1975
Коментари
Публикуване на коментар