Тънка червена линия 9. Викащият в пустинята.

9 Предсказаният вестител

Около четиристотин години в Израил няма пророческо слово и сега то се чува отново, и с голяма сила. Йоан стои на прага между двата завета като последен старозаветен пророк, сочещ новото време на непосредствена връзка с Бог. Той е Ангелът-вестител, който ще приготви пътя пред Бога, той е новият Илия, който има да дойде. Той е светилото, което гори и свети в среднощния мъртвешки мрак, за да освети и да посочи на хората идващия за тяхното спасение Месия – Христос. “Законът и пророците бяха до Йоан” (Лука 16:16). Всички имат Йоан за пророк. Хората го сравняват с пророк Илия. И той наистина прилича на него по скромност, ревност за Божията слава, смелост и изобличителна сила. (Лука 1:15-17) Но когато го питат кой е и дали е пророкът, той отрича, като казва – не съм. И определя себе си съвсем скромно само като „глас на викащия в пустинята: оправете пътя Господен, както е казал пророк Исаия” (Йоан 1:23), което е точно изпълнение на пророкуваното в Исаия 40:3. Пустинята има и метафорично значение, показващо състоянието на народа Израил и Йоановия апел към тях като глас в пустиня. Иисус го нарича повече от пророк и свидетелства за него, че е “най-голям измежду родените от жена” (Лука7:24-28), което го поставя пред Енох, Ной и Йов; Авраам и Мойсей, Данаил и Илия. Той не е „тръстика разклащана от силен вятър”, нито е „пречупена тръстика”, нито е „замъждял фитил”. Той не е човек, съобразяващ се с политическата обстановка или с капризите, хрумванията и болните амбиции на управляващите. Както стрелката на компаса винаги сочи на север, така и посоката на Йоан е винаги на страната на истината и правдата. Стои непоклатим, като скала всред развълнувано море. Колко силно звучи Йоановият глас през вековете, продължаващ да буди заспалите в греха души! Колко актуален е и днес, когато неверието и порочността лавинообразно са нараснали! “Той беше светилото, което гори и свети”. (Йоан 5:35) Мисията му е да покаже на света Спасителя. Още от жертвеното агне на Авел, целият Стар Завет рефлектира в Иисус. Йоан като последен пророк Го посочва с ръка на учениците си и казва: – „Ето Божият Агнец, който носи греха на света” (Йоан 1:29-36). Йоан е удостоен с най-високата чест – да кръсти Божия раб Иисус в Йордан и по този начин още веднъж да засвидетелства, да изяви пред света Месията, виждайки Светия Дух да почива върху Него в телесен образ като гълъб. Действие, което дава прозвището на Йоан – Кръстител.

Милчо Найденски, богослов