Тънка червена линия 8. Четвъртата песен.

8Четвърта песен за страдащия Раб Господен.

“Четвъртата песен представлява връхна точка в пророческото слово. По общо мнение, тя е ‘най-важният и най-дискутираният пасаж в Стария Завет’ и заслужава по-голямо внимание, особено във връзка с последните събития от земния живот на Иисус Христос. Тя би могла да се нарече ‘Песен на кръстните страдания’ или ‘Първоевангелие за Христовите страдания’.”¹ Пророкът описва с големи подробности страданията, поруганието и разпятието на Месията така, сякаш присъства там, на Голготския хълм, и е свидетел на разпятието и пробождането Му (53:5). И това 8 века преди да е станало. Може да се сравни по точност на описанието с евангелския разказ на разпятието (едно от най-важните събития в човешката история въобще, другото е възкресението) и с Псалм 22 (По слав. 21), написан от Давид повече от хиляда години преди да се изпълни пророчеството, където е споменато за пробождането на ръцете и краката и за хвърлянето на жребий за имуществото на екзекутирания, в случая само една дреха. „Герхард фон Рад открива в песента следната структура: а) Божие слово (Ис. 52:13-15), б) хор (53:2-10) и в) отново директно Божие слово (53:11-12). Той съзира в случая структурно отражение на формата на богослужението в Йеруслимския храм и затова нарича песента в литературно жанрово отношение ‘пророческа литургия’.”²

Юдейският възглед

През средновековието се появява възглед, според който Рабът Господен не е отделна личност, а е колективен образ на страдащия юдейски народ. Този поглед придобива особено звучене по времето на Холокоста, когато загиват около 6 милиона евреи. Подобна насока на тълкуване вече е прилагана и по отношение Йезекиил 37 глава, където се описва поле, осеяно със сухи кости. Костите постепенно се обличат с жили и меса, изпълват се с духа и се изправят на нозете си, една твърде голяма войска. Според много тълкуватели, тук е предадена картина от второто пришествие и възкресението на мъртвите. Но други виждат в това описание поваления еврейски народ по време на вавилонския плен. Те разчитат тази глава като послание за завръщане от плен, съживяване и възстановяване. Трети приемат и двете възможности като такива, които не си противоречат и взаимно не се изключват, а напротив, даже се допълват.

Проф. Протопрезв. д-р. Николай Шиваров заключава: „Например в сферата на историята на традициите се преплитат и нови вниквания в библейския текст, за които не е ясно дали не са подсказани от самото начало. Ис.52:13-53:12 (т. нар. Четвърта песен за Раба Господен) в равинското юдейство, макар и с колебания, има тенденция за отнасяне думите в тази текстова единица към Израил. В новозаветно време в тях ясно се съзира пророчество за Голготските страдания, които са поети от Иисус Христос, без да има грях, и за спасението, което идва за всички чрез Неговата смърт на кръста (53:4-, 5-9).”³

“Няма съмнение, че Рабът Господен е отделно лице, а не колектив (например Израил). Трябва да се отбележи още, че до това време ‘навсякъде в Стария Завет, терминът “раб” на Яхве се прилага към индивиди’, а не в колективен смисъл. Никъде Израил не е изобразен като праведен и невинен.”⁴

Пророчествата на Исаия силно рефлектират в Новия Завет. Йоан Кръстител (Йоан 1:29) посочва Иисус като Божия Агнец, Който взема греха на света, което много точно кореспондира с Исаия 53:7. Ще добавим и факта, че сам Иисус прилага към Себе си много пъти тези думи. Апостолските свидетелства също рефлектират в Иисус. 
Милчо Найденски, богослов

1 Проф. Протопрезв. д-р Николай Шиваров, проф. д-р Славчо Вълчанов, Вечното в двата библейски завета, (Сборник с материали по библеистика), Проф. Протопрезв. д-р Николай Шиваров, Христоцентричност на Стария Завет, Страдащият Раб Господен, , Издателство Слово – Велико Търново, 1994, стр. 224

2 Пак там, стр. 224

3 Шиваров, Н. Протопрезвитер. Херменевтика на Стария Завет. София, 2005, с. 124, 125; виж също стр.169

4 Проф. Протопрезв. д-р Николай Шиваров, проф. д-р Славчо Вълчанов, Вечното в двата библейски завета, (Сборник с материали по библеистика), Проф. Протопрезв. д-р Николай Шиваров, Христоцентричност на Стария Завет, Страдащият Раб Господен, , Издателство Слово – Велико Търново, 1994, стр. 227