Ето
ме, изпрати мене!
Тънка червена линия -4
Призоваването
си пророкът описва в 6:1-9. Годината, в
която умира цар Озия и в която Исаия
получава описаното видение, чрез което
е призован за пророческа служба, е
740/739 г. пр. Хр.1
Според евангелист Йоан (12:41), Исаия е
видял Иисус (виж също Мал. 3:1-3; 1Кор.10:1-4
и др). Видението е разтърсващо. Пророкът
вижда Бог2
в Неговото величие, седящ на престол в
своя храм и полите Му изпълват храма3.
Много
впечатляваща картина. Не съществува
по-величествено изживяване от това да
видиш Бог. Има толкова красиви гледки
на земята: растения, животни,
хора, величествени сцени, планини, реки
и водопади, заливи, каньони, изгреви и
залези; или пък Вселената с нейните
съзвездия, мъглявини и галактически
купове. Но тази гледка надминава всичко.
Да видиш Всевишния Бог,4
Ел
Шаддай5
лично, без да умреш от Неговото величие
и святост, това е най-великото преживявяне,
за което мечтае и Йов
(Йов 19:25)
Но
аз зная, Изкупителят ми е жив, и Той в
последния ден ще издигне из праха тая
моя скапваща се кожа, 26 и аз в плътта си
ще видя Бога. 27 Аз сам ще Го видя; моите
очи, не очите на другиго, ще Го видят.
Сърцето ми се топи дълбоко в гърдите
ми!);
Давид (Пс. 27(26):4)
Едно
само молих от Господа, само това искам:
да пребъдвам в дома Господен през
всичките дни на живота си, да гледам
Господната красота и да посещавам
Неговия (свети) храм. Но
възможно ли е да бъде видян невидимият
Бог? Светите Отци са категорични, че
никой никога не е виждал, нито може да
види Бог, Който е несъставен, невеществен,
даже немислим и неизразим (неговата
природа и съвършенство не могат да бъдат
достигнати дори мислено, Йоан 1:18).
Безначален и безкраен Дух, изпълващ
безкрайната за нас вселена, Създател
на всичко, но сам Той несъздаден,
трансцедентен, неуловим и незрим,
единствен, уникален. Тогава какво са
видели пророците? И какво виждат в небето
ангелите, серафимите и херувимите?
Според св. Йоан Златоуст това, което
виждат, е Божието снизхождение към
сътворените същества.
“И
така, резюмирайки мислите на св. Йоан
Златоуст за виждането на Бога, може да
се каже, че Бог е невидим и непознаваем
в своята същност, позволява
да
бъде познат чрез възлизане, така да се
каже, от собствената си природа, снизхождa
към тварните същества,
и
това снизхождение, дело на волята, е
въплъщението на Сина, и посредством
въплъщение на Словото, невидимият образ
на Бога става видим както за ангелите,
така и за хората. В бъдещия век ще видят
Христос облечен в небесна слава и това
ще бъде виждането на Бога ‘лице в лице’.
Бог се яви и стана човек, ето защо ще
видят Бога в човечеството на Христа.”6
“В
своите ‘6 слова за блаженството’ св.
Григорий Нисийски се пита как ще достигнем
вечния живот, обещан на чистите по сърце,
достигнали до Боговидение, ако видението
на божествената природа е невъзможно.
Ако
Бог е живот, то който не види Бога, няма
да види Живот.
Той привежда и други текстове от Свещеното
Писание, в които « вижда »
(voir)
означава « обзема,
обладава»
(possedér, avoir).
Ако не видиш – значи нямаш своя част,
значи не участваш.”7
За
св. Григорий Назиански - Богослов,
Боговидението е свързано винаги с
участието на цялата Троица. “Той
казва, че да видиш Бога – това е да
съзерцаваш Троицата, съучастващ в цялата
пълнота на Нейната светлина:
“Ще
бъдат сънаследници на съвършената
светлина и съзерцание на Пресвятата
Владична Троица тези, които съвършено
се съединяват със съвършения Дух, и това
ще бъде както аз мисля Царството
Небесно.”8
Около
Него летят серафимите, които са с по
шест крила. Кои са те? В Толковая
Библия Лопухина
серафимите (за които се споменава
единствено от пророк Исаия в 6 гл.) са
представени като най-приближените
служители около престола на Бог, които
са като огнени – (вероятно от Сараф -
изгаряне). Херувимите представляват
само престол Божий според този коментар,
а ангелите се различават по това, че са
Божии пратеници на земята, докато
серафимите никога не напускат присъствието
си около Божия престол. Все пак именно
серафим отива до Исаия, за да го очисти.
Според св. Дионисий Аеропагит, серафимите,
херувимите и престолите са първата
йерархия от най-приближени същества до
Бога. “Знаещите
еврейски казват, че свещеното название
Серафим
означава ‘възпламеняващи’
или ‘разгорещаващи’,
името на Херувимите
–
‘обилие
от разум’
или ‘излияние
на Премъдростта’.”9
Реакцията на Исаия е обичайната за
всички хора, когато имат досег със
святостта, навлизайки в присъствието на Всевишния.
Адам
се крие, Йона бяга, Даниил пада като
мъртъв, останал без сила, Йоан пада като
мъртъв, Йов се кае, Петър се крие (Бит.
3:8; Дан 8:17,18; 10:9; Йов 42:6; Лука 5:8; Откр.
1:17).
Бог
прави нещо, което позволява на пророка
да стои в Неговото присъствие. Очиства
човеците от грехове и немощи, изпълва
ги със сила и ги подготвя за служене. В
случая това става чрез един разпален
въглен, взет със щипци от Господния
олтар и допрян до устата на пророка.
Според свети Василий, този въглен
представя огненото кръщение с Божието
Слово. То очиства и изпълва със сила
отгоре. И още, това очистване не е
ограничено само за пророка, но се
разпростира и за всички вярващи. Това
е кръщението, което Иисус внася в света,
а Йоан го нарича кръщение със Святия
Дух и с огън. На
апела на Бог: – Кой ще отиде за Нас, Исаия
с готовност откликва:
-
Ето ме, изпрати мене!
Любовта
не признава принуда, а очаква ответност.
Колко вълнуваща сцена! Всемогъщият,
Който Сам може всичко, търси сътрудничество
от човеците. И това е милост за нас, почет
за наша полза.
Милчо Найденски, богослов
1 Проф.
Протопрезв. д-р Николай Шиваров, проф.
д-р Славчо Вълчанов, Вечното в двата
библейски завета, (Сборник с материали
по библеистика), Проф. Протопрезв. д-р
Николай Шиваров, Христоцентричност нс
Стария Завет, Страдащият Раб Господен,
, Издателство Слово – Велико Търново,
1994, стр. 228
2 Виж
Владимир Лоский, Боговидение, Издателство
АСТ, Москва 2003г. стр.311- 437
3 (облекло
от непристъпна светлина, слава и святост,
Шекина)
4 עֶליוֹן
'elyown
(el-yone')
Елион – Всевишен;
Ел
Елион –
Бог Всевишен,
Всевишният
5 שַׁדַּי
Shadday
(shad-dah'-ee) Шадай – Всемогъщ; Ел Шадай –
Бог Всемогъщ, Всемогъщият
6 Владимир
Лоский, Боговидение, Издателство АСТ,
Москва 2003 г. стр.388
7 Пак
там, стр. 382
8 Пак
там, стр. 376
9 Св.Дионисий Аеропагит, За небесната
йерархия за църковната йерархия,
Издателство ЛИК, София 2001, стр. 34
Коментари
Публикуване на коментар