Тънка червена линия 27. "Мagis evangelista, quam propheta".

27 Мagis evangelista ("повече евангелист"),

quam propheta ("отколкото пророк")

(Ис. 53:12 [BUL-1940-RE]) Затова ще Му определя дял между великите, И Той ще раздели корист със силните, Защото изложи душата Си на смърт И към престъпници биде причислен, И [защото] взе на Себе Си греховете на мнозина И ходатайствува за престъпниците.

„Този стих е тържествено приключване на цялата 53 глава.  За да се придаде по-голяма тържественост и сила, говорителят тук е Сам Господ, Който увенчава с богата награда Своя верен Син като победител над враговете си и точно изпълнил Неговата божествена воля.”¹ Но стихът е не само заключителен акорд на тази глава. Той е забележителен финал на цялата тежка и мъчителна борба между силите на доброто и силите на злото, между живота и смъртта, между Бог и сатана. Още в трета глава на книгата Битие се разказва за начина, по който човекът е бил въвлечен в този конфликт, а току-що сътвореният свят - планетата Земя, се е превърнала в арена на борба. Тук виждаме потвърждаване на изпълнението на първото пророчество за Месията, Който ще смаже главата на старовременната змия, която е дявол и сатана (Откр. 12:9), изречено още в зората на човешката цивилизация в градината Еден. Обещанието за избавител, който ще победи поробителя и ще влее нови съпротивителни сили в човека, е изречено от самия Бог – Ще всея вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще те поразява в главата, а ти ще го жилиш в петата (Бит 3:15) – и представлява заслужена присъда над змията, която ще получи изпълнението й в този свят, който завладя с измама. То е и запален факел на неугасващата надежда за победа над смъртта и силите на злото, приемана с вяра и пренесена през вековете, пазена с надежда, носеща утеха, сгряваща с любов.

“В 53 гл. – според справедливите отзиви на учени и коментатори – пророческото съзерцание на пророк Исаия достига своя зенит. Тук с такава яснота е описано страданието и осъждането на смърт, самата смърт, погребението и прославянето на Христа Спасителя, че и да го има някъде другаде, то именно в пророчеството на тази глава пророк Исаия, според блаженния Йероним, се явява magis evangelista ("повече евангелист"), quam propheta ("отколкото пророк").”² Прави се равносметка на случилото се за понесените щети и принесените ползи. Не е пропуснато нищо от тежкото страдание на Божия Раб. Ето Агнеца Божий, който носи греха на света; ето вторият Адам, който побеждава там, където първият се проваля и възвръща загубеното. Неговото лице потъмнява, за да може нашето да просветне. Той понася удара, който трябваше да падне върху нас и с неговите рани ние се изцерихме. Той се страда на дървото вместо първия Адам. Дървото на познанието се бе превърнало в изсъхнало мъртво дърво с формата на кръст, като знак на позора, което носи мъчителна и бавна смърт. Този символ на позора, чрез Христовата смърт, получава силата да носи нов живот и спасение в Иисус. Следва възстановяване (апокатастасис) и прославяне. Прави се алюзия с царуването на земните царе. Но Иисус е цар на царете и Господ на господарите, а неговото царство е непоклатимо, непреходно и вечно. То е небесна реалност, вече проникнала в нашия свят, която ще видим в пълнота в края на времето на историческия процес. Нашата планета ще се превърне от център на борбата с греха и смъртта в център на победата на доброто над злото, и на тържество на живота над смъртта. И от център на непрекъсващи войни и разруха в място на вечен мир и сполука.

Митрополит Филарет Московски казва “Достоверността на Свещеното Писание се простира по-далече от пределите на нашия разум”³ И това е наистина така. Вече две хиляди години след тези събития Христос продължава да е все същият център на внимание в нашия свят. Империи са се родили и са загинали, но Църквата на Христа стои непоклатима, като скала в развълнуваното море на народите. Христовото спасително дело продължава да служи на хората през всички векове до днес по същия надежден начин.

„Историкът Филип Шаф (Schaff, P. The Person of Christ. American Tract Society, 1913) дава класическо описание на неповторимостта на Библията и на Спасителя: ‘Без пари, без оръжие Иисус от Назарет покорява повече милиони, отколкото Александър, Цезар, Мохамед и Наполеон; без наука и образование хвърля върху нещата човешки и божествени повече светлина, отколкото всички философи и учени, взети заедно; без красноречието на школите изрича такива думи на живот, каквито не са изговаряни никога преди и след Него, и оказва влияние, на каквото не могат да се надяват никакви оратори и поети; без да е написал и ред, задвижва повече пера и дава теми за повече проповеди, речи и обсъждания, научни трудове, произведения на изкуството и похвални песни, отколкото цялото войнство на великите личности от древността до наши дни.'”⁴

Нека завършим нашето изследване с примера от Д.А. 8:36-39, с който и започнахме, за да се убедим в силата на въздействието на Исаия 53 глава, което води до покаяние и приемане на Христа чрез кръщение.

Като вървяха по пътя, стигнаха до едно място с вода и евнухът рече: „Ето вода. Какво пречи да се кръстя?” 37 А Филип му отвърна: „Можеш да се кръстиш, ако вярваш с цялото си сърце.” Той каза: „Вярвам, че Иисус Христос е Син Божи.” 38 И заповяда да спрат колесницата. Двамата влязоха във водата - Филип и евнухът. И той го кръсти. 39 Когато излизаха от водата, Светият Дух слезе върху евнуха, а Господен Ангел грабна Филип. Евнухът вече не го видя и радостен продължи пътя си. (Д.А. 8:36)

Милчо Найденски, богослов

1 А. П. Лопухина. Толковая Библия или комментарий на все книги Священного Писания  Ветхого и Нового Заветов.  Издание исправленное и дополненное, 2003 год.Интернет-версия под общей редакцией Его Преосвященства Александра (Милеанта), Епископа Буэнос-Айресского и Южно-Американского.

2 Пак там

3 Владимир Лосский. Боговидение, “Издателство АCT” ,Москва 2003, с. 190

4 Джош Макдауъл, Доказателства, които изискват присъда, Изд.Нов Човек, София, 2004 г. с.15