Тънка червена линия 26. Дълговечно потомство.

26 Дълговечно потомство

(Исая 53:10) Но Господу биде угодно да Го съкруши, и Той Го предаде на мъчение; а кога душата Му принесе' умилостивна жертва, Той ще види дълговечно потомство, и волята Господня успешно ще се изпълнява чрез Неговата ръка.

„Затова Християните разбират себе си и всички запътили се към спасението като ‘Негово потомство’ (ст.10).”¹ Дълговечно потомство говори за вечност, непреходност, завинаги.

“Стихове 10 и 11 представляват заключителните изводи от цялата глава, разкриват ни вътрешния, дълбок смисъл на кръстните страдания на Месията и техния спасителен плод.”²

На това място добре е подчертано нещо, по което вече разисквахме. Това, което се случва на Божия Раб, не е поради Негови прегрешения и вина. Той поема нашето наказание и нашата смърт като резултат от нашата вина. Сам Иисус на много места подчертава, че Той доброволно е приел да страда и да бъде послушен даже до смърт на кръста. (Йоан 10:17 [BUL-1940-RE]) Затова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак. 18 Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам, и имам право пак да го взема. ... И това става по благоволението на Бог. Даже нещо повече, инициативата е от Бога. Новият Завет обяснява Стария. И това, за което говори Исаия в Стария Завет, рефлектира в Новия. Или по-скоро е обратното, Старият Завет е сянка, проекция, образ на Новозаветната действителност. И в двата случая те са неразривно свързани. В (Йоан 3:16) се казва:

16 Защото Бог толкова много обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всеки, който вярва в Него, да не погине, а да има вечен живот. 17 Понеже Бог не изпрати Своя Син в света, за да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него. 18 Онзи, който вярва в Него, няма да бъде осъден, а който не вярва, вече е осъден, понеже не е повярвал в Единородния Божий Син.

В тези последни няколко стиха на Исаия 53-та глава виждаме да се прави едно обобщение на описните дотук събития, като се хвърля и допълнителна светлина. Това са и заключителните акорди на песента, която от плачевна и съкрушителна се превръща в тържествуваща и ликуваща, в победна песен.

(Исаия 53:10 б) ... а кога душата Му принесе умилостивна жертва ...

Тук виждаме връзката със старозаветната жертвена система, която е една повтаряща се проекция през вековете на действително стойностната Голготска жертва на Христа. Стойностна е слаба дума, по-точна би била думата неизмерима или безценна жертва. Все пак става въпрос за понасянето от невинен на наказанието на виновен. Заместническа смърт. Когато човек проумее какво е направено за него на Голгота и го приеме, и изповяда с вяра, тогава ще има възможност за продължаване на живота във вечността, независимо от измеренията в нашия свят. Вместо да се търси агне за жертва, трябва да се приеме чрез познание и вяра принесената вече на Голгота жертва, веднъж завинаги и за всички хора през всички векове.

Бог казва чрез пророк Осия (6:6) Защото Аз искам милост, а не жертва, и богопознание повече, нежели всесъжения.

В Новия Завет старозаветната жертвена система е прекратена. Вече не се колят и принасят животни. Но приносът за грях остава и трябва да се приема чрез знание и вяра. Този принос за грях е разпнатият Спасител Христос. На Господната вечеря в горницата, малко преди разпятието, Иисус разчупва хляба и го нарича Негова плът, която се “ломи” за нас. Поканва всички да се хранят с него. Взема и чашата с вино, като я сравнява с Неговата кръв, която се пролива за вярващите и кани всички да пият от нея. Иисус оставя и поръката към всички вярващи да Му подражават чрез участие в евхаристията, която е всъщност християнската новозаветна Пасха. (Лука 22:19) И взе хляб, и, като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоминание. 20 Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива. В евангелския разказ на Йоан 6 глава Иисус заявява категорично, че който не се храни с Неговата плът и не пие Неговата кръв, няма живот в себе си. Тук е мястото да подчертаем един централен момент от богопознанието.

(Йоан 1:14) И Словото стана плът и живя между нас, пълно с благодат и истина. И ние видяхме славата Му, слава на Единородния от Отца.; (6:63) Духът е, Който дава живот; плътта с нищо не помага. Думите, които ви говоря, са дух и живот.

Тези думи ни насочват към важността на изучаването на евангелските вести. Те са сравнени с хляба на живота, с жива вода, светлината на света, солта на земята.

(Исаия 53:10в) Той ще види дълговечно потомство, и волята Господня успешно ще се изпълнява чрез Неговата ръка.

Когато Рабът Господен умира на Голгота, той не вижда резултатите от своята саможертва като действителност в момента. Всичко, което вижда и понася Иисус е само предателства и отричане, подигравки и хули, жестоки мъчения и унизителна смърт. Но вижда спасяващите се благодарение на Неговите усилия с очите на вярата, като бъдеща проекция, излизаща извън рамката на времето и пространството на нашата действителност. Иисус знае какви ще са резултатите от Неговата жертва и благата, които ще получат вярващите в Него. Небето вече е отворено за тях и престолът на Бога е достъпен. Още и Божият Дух се излива изобилно на Петдесетница и изпълва със сила апостолите за чутовните дела, които предстоеше да се свършат. Неговото дълговечно потомство са всички вярващи от всички времена и през вечността.

(Исаия 53:11) С доволство Той ще гледа подвига на душата Си; чрез познанието, което ще имат за Него, Той, Праведникът, Моят Раб, ще оправдае мнозина и греховете им върху Си ще понесе.

Наистина най-сладки са плодовете, които човек събира, след като се е трудил за тях. Особено ако са хубави и ако са много.  Често пъти човек се труди непосилно. Да вземем за пример Яков, който 14 години се грижи за стадата на Лаван. Добрият пастир Иисус казва, че си дава живота за овцете и не само казва, но и го прави. Библията ни говори за Неговото завръщане отново един ден. Тогава Той ще дойде за жътвата, за да си прибере реколтата. Това, което е родила нивата земя. Или, ако използваме друга метафора, Той е Младоженецът, който ще дойде за сватбената вечеря с Неговата Невяста, която е Църквата. Пророчествата за Неговото второ идване са повече, отколкото за първото. И можем да бъдем сигурни, че ще се изпълнят също така точно, както и при първото. Само че, ако първият път дойде, за да бъде “кървав младоженец” (Изх. 4:24-26), да понася хули и да страда, докато умре, сега ще дойде, за да се радва на плодовете на труда си. За да види резултатите от своите страдания. За да види неизброимото множество от спасени души, които ще Го прославят с признателност, облечени в бели дрехи и с палмови клонки в ръце, застанали при стъкленото море. (Откр.7:9) След това видях, и ето голямо множество, което никой не можеше да изброи, от всеки народ, и от всичките племена, люде и езици, стоящи пред престола и пред Агнето, облечени в бели дрехи, с палмови клони в ръцете си,10 и викаха с висок глас, казвайки: Спасение на нашия Бог, Който седи на престола и на Агнето! От този текст става много ясно, че спасените няма да бъдат само 8 души, както бе по времето на потопа, когато се спаси само семейството на Ной; нито ще бъдат 144 000, както неправилно твърдят някой. Спасените са наречени неизброимо множество от всичките народи.

(Исаия 53:11б) чрез познанието, което ще имат за Него, Той, Праведникът, Моят Раб, ще оправдае мнозина и греховете им върху Си ще понесе.

Оправданието е чрез вяра в Христос. А вярата е от познание, от изучаване на Божието слово и спасението, за което то разказва. Не бива да забравяме и делата. Човешкият отклик на: “Ето ме, изпрати мене!”. Защото спасителната вяра се познава чрез делата. И ако човек е живял в мрак и заблуждение, сега Бог му предоставя втори шанс. И той е гарантиран за всеки, приел Иисус. Вярата и делата сякаш са като две части на едно цяло. Дали можем да ги сравним с тялото и душата? Как можем да съчетаем две взаимно изключващи се сякаш неща: спасението е чрез вяра в Христа, независимо от делата, за да не се похвали никой и чрез дела няма да се оправдае ни една твар; и казаното на много места за важността на делата за нашето спасение? Те са взаимноизключващи се само на пръв поглед. Отговор дава гениалността на Халкидонското вероопределение³, което обяснява съчетанието на божественото и човешко естество, двете природи в едната ипостас на Господ Иисус Христос. Ще посоча и друг пример, при който може да съществуват едновременно и заедно две сякаш несъвместими неща. Това е светлината, която е едновременно и частица, и вълна. Ако вярата не произведе ревностни дела, то тогава тя сякаш е празна или мъртва, или не можем да я наречем спасителна. И демоните притежават такава вяра и треперят, защото тя не ги спасява.

(Як. 2:17) Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва. 18 Но ще рече някой: Ти имаш вяра, а пък аз имам дела; ако [можеш], покажи ми вярата си без дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела. 19 Ти вярваш, че има [само] един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят. 20 Обаче искаш ли да познаеш, о суетни човече, че вяра без дела е безплодна? 21 Авраам, нашият отец, не оправда ли се чрез дела като принесе сина си Исаака на жертвеника? 22 Ти виждаш, че вярата действуваше заедно с делата му, и че от делата се усъвършенствува вярата; 23 и изпълни се писанието, което казва: "Авраам повярва в Бога; и това му се вмени за правда"; и се нарече Божий приятел. 24 Виждате, че чрез дела се оправдава човек, а не само чрез вяра. 25 Така също и блудницата Раав не оправда ли се чрез дела, когато прие пратениците и ги изпрати бърже през друг път? 26 Защото, както тялото отделено от духа е мъртво, така и вярата отделена от дела е мъртва.

Спасителното познание, прието чрез вяра, освещава и променя поведението на човека към добро. Надеждата за спасение, която имаме като здрава котва в сърцата си, ни помага да пазим и усилваме нашата вяра, а любовта ни задължава да я споделяме с другите за спасение, защото, каква по-голяма радост може да има за някой от това да заведе своите близки в небето при Христа! От притчата за добрия самарянин разбираме, че нашите близки са всички хора. Вярата е толкова важна, че без нея няма спасение. В Посланието до евреите има една глава, която е наречена “апотеоз на вярата”. В Евр. 11:6 се казва: А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото онзи, който се приближава до Бога, трябва да вярва че Той съществува и награждава онези, които Го търсят. А оправданието е именно това, да повярваш, че Иисус умря за греховете на света. И че всяко нещо, от което човек не може да се оправдае чрез собствените си дела, нито чрез делата от закона, се оправдава чрез Христа. Следващите цитати от Писанието доказват именно това:

(1Тим.1:15) Верни и достойни изцяло да бъдат приети са думите, че Иисус Христос дойде в света да спаси грешниците, пръв от които съм аз.

(1Йоан 1:7) Но ако ходим в светлината, както Той е в светлината, имаме общение един с друг, и кръвта на Неговия Син Иисус Христос ни очиства от всеки грях.

8 Ако кажем, че нямаме грях, мамим себе си, и истината не е в нас. 9 Ако изповядаме греховете си, Бог е верен на обещанието Си, справедлив е ще ни прости греховете, и ще ни очисти от всяка неправда.

10 Ако кажем, че не сме съгрешили, правим Го лъжец, и Неговото слово не е в нас.

Милчо Найденски, богослов

1 Шиваров, Н. Протопрезвитер. Херменевтика на Стария Завет. София, 2005, с.125

2 А.П.Лопухина.ТолковаяБиблия или комментарий на все книги Священного Писания  Ветхого и Нового Заветов.  Издание исправленное и дополненное, 2003 год.Интернет-версия под общей редакцией Его Преосвященства Александра (Милеанта), Епископа Буэнос-Айресского и Южно-Американского.

3 Господ Иисус Христос е единосъщен на Отца по божество и единосъщен на нас по човечество. Той е единороден в две природи неслитно, неизменно, неразделно, неразлъчно обединени в една личност (ипостас). Виж Малицки П., История на Християнската църква том 2, стр. 98, 99, Издателство ГАЛ-ИКО, София 1994, 2001