Тънка червена линия 24. Imago Dei.

24 Негов род сме ние

Божият образ в човека. Imago Dei. (Д.А. 17:28)

Бит.1:26 И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята. 27 И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде. 28 И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.

"В античната философия съществувало знание за централното положение на човека, което тя изразявала с понятието ‘микрокосмос’. В частност, в учението на стоиците, превъзходството на човека над космоса се обяснява с това, че човек обхваща космоса и му придава смисъл, защото космосът - това е голям човек, а човекът - това е малък космос... ‘Няма нищо удивително в това, - говори свети Григорий Нисийски, - че човекът е образ и подобие на вселената, защото земята прехожда, небесата се менят и всичкото им съдържание е така ефимерно,’... Истинското величие на човека не е в неговото безспорно родство с вселената, а в неговата причастност с Божествената пълнота, в скритата там тайна на ‘образа’ и ‘подобието’. ‘Аз съм земя и за това съм привързан към земния живот, - пише свети Григорий Богослов - но аз също съм и Божествена частица и затова нося в сърцето си желание за бъдещ живот”.¹

В древността слагали статуи с образа на владетеля по цялата територия на неговите владения и на тези статуи отдавали почит. Те символизирали властта на владетеля над областта. Човекът, именно бидейки Божи образ, e натоварен с функциите на владетел и добър управител в царството на Бога. За разлика от цялото друго творение, единствено той е носител на образа (евр. celem – външната форма) и подобието (евр. demut – вътрешен облик) на своя Създател и е увенчан със слава и чест, а това го прави уникален. За да се избегне антропоморфното представяне на Бога се приема, че Божият образ е най-вече в човешкия дух, в личността на човека. Но образът се съзира и в целия човек като психосоматично единство. Той се съдържа в човешката душа, но се отразява и в неговото тяло. Според Жан Калвин думите образ и подобие са взаимозаменяеми и означават едно и също нещо, като взаимно се допълват. Според проф. д-р Николай Шиваров подобието е добавено, за да се подчертае и различието между Бога и творението. “Функцията на demut е ограничаваща – да не се помисли за пълно отъждествяване на човека с Бога.”² Също така, подобието е и зададеност, поръка за богоуподобяване, и потенция за това.

Светоотческа традиция:

Атанасий Велики счита, че образът на Бога се намира в ума на човека. Йоан Екзарх в своя коментар на сътворението казва: „Като виждам небето, украсено със звездите, със слънцето и месеца, земята – с треви и дървета, морето, изпълнено с всякакъв вид риби, с бисери и със златното руно на пините, и като стигнах до човека, като че от учудване си изгубих ума и не мога да разбера, (как в едно) толкова малко тяло (може да има) толкова голяма мисъл, която обхваща цялата земя и се издига над небесата.”³ Амвросий Медиолански го открива в душата. Блаженият Августин, предвид троичността на Бога, вижда образа в човешкото съзнание, разум, любов. Ефрем Сириец и Григорий Нисийски – в свободата на човека. Ириней Лионски и Григорий Палама считат, че образ на Бога е не само душата, но и тялото на човека. Според Александрийската богословска школа образът на Бога се намира в духа на човека, а Антиохийско-сирийското богословие вижда образа и в тялото на човека. Василий Велики го вижда в общението на човека с Бога. Някой го откриват във владетелските му способности и качества, а други в неговите творчески сили и възможности. В Лука 20:24 се противопоставят външният облик и изразност на вътрешното състояние и поведение на човека. Професор Д. Киров казва: “Като сумира светоотческото богословие по разглеждания въпрос, св. Йоан Дамаскин определя Божия образ у човека като ум и свобода. Следователно Божият образ не е в тялото, нито само в душата, а в духа. Той се съдържа в най-висшето състояние, във върховното постижение на човешкото разумно същество; човекът е духовна личност и в това е подобен на Бога. В този смисъл основният въпрос на християнската антропология е този за човешката личност, разбирана в единството и пълнотата и като единство от тяло и душа, разум и свободна воля, сърце и съвест.”⁴ Човекът е сътворен като мъж и жена. Можем да приемем, че и двамата в еднаква степен са носители на Божия образ; а според (Бит.5:3 Адам живя сто и тридесет години, и роди син по свое подобие по своя образ и наименува го Сит.) той се предава и на тяхното потомство, на всеки човек без изключение. Макар че поради греха образът на Бога в човека е потъмнял и повреден, то той не е унищожен напълно и винаги може да се възстанови, и отново да блесне с небесната си красота. “... ценността на човека се изразява в това, което той трябва (и може) да бъде, а не в това, което е.”⁵

От казаното дотук можем да обобщим, че образът на Бога в човека присъства в духовната, но се отразява и във физическата природа на човека, като духът доминира над телесното естество. Също така се открояват две становища:

1).Образът, по който е сътворен човекът, е Бог Троица – според Августин и последователите му;

2).Образът, по който е сътворен човекът, е второто лице на Божеството Христос – според Атанасий Велики, Антоний Велики, Юстин Философ, Ориген и др.

Известно е, че Новият Завет обяснява Стария и много от възникналите въпроси в Стария Завет намират своя логичен завършек и обяснение в Новия. Така става и с образа на Бога, светещ с цялата си красота и сила в личността на Иисус. Христос е истинският, верният образ на Бога. Imago Dei не е загубен в Христос. В Колосяни 1:15;2:9 се казва:

1:15 в Него, Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание;

2:9 Защото в Него обитава телесно всичката пълнота на Божеството;

Можем да заключим, че: “Божият образ е Предвечното Слово на Бога, а човекът е образ на Словото. Следователно Словото е идентично с образа на Бога, според който е сътворен човекът.”⁶ И ние го виждаме това Божие Слово да се въплъщава и да идва да живее между нас в лицето на Иисус Христос.

Йоан 1:1 В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. 10 Той бе в света; и светът чрез Него стана; но светът Го не позна. 14 И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина. 18 Никой никога не е видял Бога. Единородният Син, Който е у Отец, Той ясно Го разкри.

Антоний Велики казва: “Тъй че искам да имате ясно познание: Иисус Христос, нашият Господ, е истинското Слово на Отца, чрез когото всички духовни природи бяха създадени по образа на Образа, Който е Той Самият, понеже е Глава на цялото творение и на Тялото, което е Църквата.”⁷

В писмото си до Наталия Фонвизина Достоевски пише:

“А понякога Бог ми изпраща минути, в които съм напълно спокоен; в тези минути аз обичам другите и намирам, че съм обичан от тях, и в такива именно минути аз си съставих символ на вярата, където за мен всичко е ясно и свето. Този символ е твърде прост: вярвам, че няма нищо по-прекрасно, по-дълбоко, по-разумно, по-мъжествено и по-съвършено от Христос, и не само няма, казвам си аз с ревнива любов, но и не може да има. Нещо повече, ако някой би ми доказал, че Христос е извън истината и истината наистина се окажеше извън Христос, аз все пак бих предпочел да остана с Христос, отколкото с истината.”⁸

И така, Неговият род сме ние, хората, сътворени по Неговия образ, който сме повредили, деформирали и изкривили вследствие грехопадението. Но Бог не се отказа от нас. Той дойде да възстанови повреденото и да спаси погиналото. Не случайно Иисус обичаше да нарича Себе Си Човешкия Син. Сега Той е официалният представител на човешкия род в небето на мястото на Адам. Нещо повече, както вече стана въпрос, в качеството си на наш сродник, Иисус има законово предимство, първенство за плащане на откуп при откупуването на своите близки и сродници, попаднали в беда. В този смисъл можем да Го наричаме и Сродник-Изкупител. (Йеремия 32:7,8; Рут 4:4 и др).

Още от зората на човешката история хората са разделени. Една част, Ситовите потомци, запазват връзката си с Бога и водят живот, съобразен с Неговите изисквания и разпоредби. Те се наричат още божи синове. Докато друга общност от хора живеят в бунт срещу Бога. След Потопа Бог избира Праотеца Авраам, когото изповядват трите най-големи религии на земята - Юдаизъм, Християнство и Ислям, и който е наречен баща на всички вярващи. От неговите потомци от племето Юда се ражда и Спасителят на всичките човеци, Месията Христос.

Често сме си задавали въпроса каква е целта на човешкия живот? Според някои този въпрос е без отговор. Според други отговорът е толкова сложен, че никога няма да го научим или разберем напълно. Или, че отговорите са толкова много, колкото са и хората. Оказва се, че не е така. Този толкова труден на пръв поглед въпрос има неочаквано лесен и ясен за разбиране отговор, който се съдържа само в няколко изречения. И те се намират в Библията. (Д.А. 17:26) Той създаде от един човек целия човешки род, за да обитават по цялата земя, като беше определил колко време и кои предели да обитават 27 и да търсят Господа, ако биха могли да Го усетят и намерят, макар Той да не е далеч от всеки един от нас. 28 Защото ние чрез Него живеем, движим се и съществуваме, както са казали и някои от вашите поети: ‘Негов сме и род’. 29 И тъй, след като сме род Божий, не бива да мислим, че Божеството прилича на злато, сребро, или камък – изделие на човешкото умение и въображение. Целта на живота ни е да търсим Бога, да възстановим връзката с Него, за да ни има и през вечността. Да приемем Христос и да Го носим в сърцата си по примера на Игнатий Антиохийски, наречен Богоносец. Да се научим да Го познаваме и да се стремим да прилагаме светите Му правила и изисквания в живота си. Да бъдем Негови съработници в делото, за което ни призовава. Какво се иска от нас? Да изпитваме свещено страхопочитание и респект към Бога, да сме Му послушни, да учим волята Му и да я прилагаме в живота си, като пазим разпоредбите Му. За да бъдем наистина Негов род не само на думи, но и на дело. (Изход 19:5) Сега, прочее, ако наистина ще слушате гласа Ми и ще пазите завета Ми, то повече от всичките племена вие ще бъдете Мое собствено притежание, защото Мой е целият свят; 6 и вие ще Ми бъдете царство свещеници и свят народ. Тия са думите, които трябва да кажеш на израилтяните. (1Петр. 2:9) Но вие сте род избран, царствено свещенство, свят народ, хора, които Бог придоби, за да възвестите величието на Онзи, Който ви e призовал от тъмнината в чудната Своя светлина. 10 Вие, които някога не бяхте народ, сега сте Божи народ; които не познахте Божията милост, сега бяхте помилвани.

Милчо Найденски, богослов

________________________

1 Владимир Лосский / Боговидение; Москва 2003, Издателство АСТ (10) Образ и подобие, с. 499

2 Проф. протопрезв. д-р Николай Шиваров, Традиция и съвременни методи. Образът Божи в човека - Балканска научна конференция 2002

3 Йоан Екзарх. Шестоднев. Второ прецизирано издание, Превод от старобългарски, встъпителна студия и коментар: проф. Николай Цв. Кочев. Издателство „Хейзъл”, София, 2000 г, с. 233

4 Проф. дтн Димтър Киров, Въведение в християнската антропология, за богообразността на човека, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 1996 г. стр. 146

5 Проф. дтн Димитър Киров, Измеренията на човека, Издателство София – С.А.”, 2005 г. стр.101

6 Проф. дтн Димтър Киров, Въведение в християнската антропология,за богообразността на човека, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 1996 г.

7 Антоний Велики, Любовта прогонва страха, Превел от френски свещеник Антон Вълчанов, художник Петър Добрев. Издателство Захарий Стоянов, София, 2004 г. тр. 68

8 Д-р Иван Панчовски, Личността на Иисус Христос, 7М/ЛОГИС, София 1990, стр. 130