Тънка червена линия 23 Ето човека

23 Ето човека!

Исаия 53:8 От затвор и съд Той биде грабнат; но рода Му кой ще обясни? защото Той бе изтръгнат от земята на живите; за престъпленията на Моя народ претърпя смърт.*

* Според превода на 70-те: "При унижението Му Той бе лишен от праведен съд. Но рода Му кой ще обясни? Защото се отнема животът Му от земята; заради беззаконията на Моя народ бе заведен на смърт".

Разказват как мъдрецът от древността на име Диоген, поразен от развалата на своите съвременници, ходел със запален фенер посред бял ден. Когато го питали подигравателно какво търси с този запален фенер, той отговарял: - Човека.

Когато Пилат изведе Христос, след като го беше бичувал, и го показа на тълпата, изрече думите: Ето човека! (Йоан 19:5 Тогава Иисус излезе вън с трънения венец и в багреница. И Пилат им рече: Ето човека!). Те са натоварени с повече смисъл, отколкото първоначално личи. Всъщност това е Човекът с главна буква, Човекът еталон, съвършен и без грях, понасящ безмълвно, “като агне водено на клане” мъченичество и смърт заради другите, заради истинските виновници, заради нас – окаяния човешки род. Това е Човекът, търсен от Диоген. Той е невинно страдащият Раб Господен, жертвата, дадена от Бога за нас, “с чиито рани ние се изцелихме” (Ис. 53:5). Именно към Христовата кръстна смърт сочи Аврамовата вярност и Исаковото послушание ( Бит. 22:1-20). Пророчеството казва, че този човек ще се роди от девица (alma), без да има баща по плът. И това пророчество се изпълнява точно в Христос. В Него като във фокус се събират всичките Старозаветни пророчества. Той е пророкът, по-голям от Мойсей, царят, по-голям от Давид и свещеникът според чина Мелхиседеков. Той е Месията (помазаникът), който трябва да се роди във Витлеем Юдейски. На Неговото рамо ще почива управлението и царството Му съвсем няма да има край. Той е Емануил, което ще рече Господ е с нас. Той е Княз на мира, Който ще управлява от своята столица Град на мира, описана в Откровение 20-22 глави.

Царството на Иисус е непреходно и вечно. (Дан. 7:13,14) След това видях в нощните видения – ето, сред небесните облаци идваше Един, подобен на Човешки Син, стигна до Вечния и така Той беше доведен пред Него. 14 На Него бяха дадени сила, слава и царска власт, за да Му служат всички народи и племена от всички езици. Неговата сила е вечна и непреходна, и царската Му власт никога няма да изчезне.¹

Кой е този като Човешки син? Безспорно тук става въпрос за Месията Христос. В Новия завет Иисус най-много обича да се нарича и предствя по този начин, когато говори за Себе Си (виж Мат. 24:27,30; 26:64 Иисус му отговори: “Ти сам го рече! Казвам ви обаче: Занапред ще видите Сина Човешки, седнал отдясно на Всесилния и идещ на небесните облаци.”; Лука 21:27; Йоан 1:51; Откр. 1:13; 14:14 и др.).

От този текст става ясно, че Бог се намесва по категоричен начин в развитието на човешката история и Неговата намеса довежда до унищожаване на богопротивните сили. И още до възцаряването на Сина – единственият законен владетел във вселената заедно с Отец и Духа. Той получава сила, слава и царска власт, за да му служат всички и завинаги, защото Той е Цар на царете и Господ на Господарите. Може би това е картината, за която говори Иисус на тези, които Го заплюваха и Му удряха плесници. Какъв контраст между подлостта на съда, проведен от Синедриона по всички правила на нечестието, (скрито и през нощта, в нарушение на закона, с много лъжливи свидетели) и този съд на светостта, провеждан в небето от Бога Отца.

Исаия 53:8 б Но рода Му кой ще обясни?

Пророк Исаия пита и този въпрос се оказва най-трудното място в цялата 53-та глава, според коментара на Лопухин. Проблем създава както свързването с контекста на предходния и следващия текст, така и определяне на понятието “род” на Месията. Дали става дума за миналите поколения на предците, за Неговите съвременници или за бъдещите поколения? Може би е засегнат въпросът за унизителната Му смърт, която се отразява на рода Му. Или пък за неразбирането от страна на мнозинството Негови съвременници на Богочовешката Му личност. 
“И така, в заключение стигаме до извода, че в словата на пророка – Но рода Му кой ще обясни? – има скрито противопоставяне между унизителния вид и бедния, не знатен земен произход на Мессията (2-3 ст.) и Неговото действително, небесно величие, Неговото предвечно раждане от Отца и Неговото Божествено достойнство. Очевидно, тези слова са се изтръгнали от гърдите на пророка, като "своего рода" лирическа въздишка на вярващата душа, дълбоко поразена от толкова рязкото несъответствие между наличните факти (животът и учението на Месията) и човешката оценка за Него (кръстната смърт).”²

Може би някои си мислят, че родът Му е натоварен с вина, за да Го постигне такава съдба? Възможно ли е истината да е такава? Нека се спрем по-подробно на най-приемливото според нас обяснение. Но всъщност тук става дума за една непрекъсната линия на спасяващи се от всички времена.

1 Проф. д-р Славчо Вълчанов, Нов превод на Книгата на пророк Даниил, гл. VII

2 А. П. Лопухина. Толковая Библия или комментарий на все книги Священного Писания  Ветхого и Нового Заветов.  Издание исправленное и дополненное, 2003 год.Интернет-версия под общей редакцией Его Преосвященства Александра (Милеанта), Епископа Буэнос-Айресского и Южно-Американского.

Милчо Найденски, богослов