Пропускане към основното съдържание

Тънка червена линия 22. Solide Alliance

22 Il fera une solide alliance
Той ще сключи сигурен завет с мнозина
Сигурен завет. Можем да го наречем още здрав, твърд, солиден, непоклатим, непроменим, вечен, съвършен, без недостатък. Библията го нарича още Нов Завет, различен от Стария, който се нарича и Ветх Завет, защото е преходен, овехтял и близо до изчезване. Какво всъщност означава това? В еврейския старозаветен текст терминът берит (בְּרִיתּ briyth {ber-eeth'}) има значение на съюз, договор между Бог и отделния човек или целия народ. В VXX1 берит е преведен с думата диатики (διαθηκη diatheke {dee-ath-ay'-kay}). Тук съдържанието на завет се обогатява и с нови нюанси. То означава освен съюз, договор за помощ и защита, завещание - завет (Евр. 9:16,17). Завещание в смисъл на получаване наследство от родител към деца или близък роднина. Във Vulgata (IV-V в. сл Хр.) св. Йероним превежда евр. берит на лат. тестаментум (testamentum), което означава завещание за изпълнение в смисъл бащина заръка към децата за спазване и изпълнение на конкретни ангажименти. Срещат се също така и термините пактум (pactum) или алианс (une alliance).
Берит, диатики, тестаментум, пактум, (Il fera une solide alliance2) - солиден, здрав, сигурен завет, който продължава да работи и да се сключва и след смъртта, възкресението и възнесението на Христос, дори и днес. Чрез Иисус всеки може да влезе в съюз с Бога, да получи закрила и обещаното небесно наследство, защото вече има смърт на завещателя и завещанието е в сила, а също и да се стреми с всички сили да изпълнява бащината поръка да не съгрешава. Да се стреми към небесно съвършенство и възстановяване на загубеното.
Нов Завет. “Няма да помня греховете им, ще станат бели като сняг.” Разликата е огромна. В Стария Завет животинските жертви не могат да заличават или премахват греховете. Те ги покриват само условно, до идване на съвършената жертва, която е Христос. Сега жертвата не е животно, сянка или предобраз. Самият въплътил се наш Създатал идва да умре за своите чеда. Единият Завет, Старият, носи проклетия, осъжда и убива, (в буквата на закона). Другият Завет, Новият, отнема проклетията, носи благодат, оправдава и съживява чрез Христа (в Духа на благодатта). В Стария Завет виждаме Иисус предначертан, а в Новия Го виждаме изявен. Иисус в качеството си на Бог е безсмъртен. Затова трябваше да се въплъти в човешки образ, за да може да поеме греховете на човеците и да плати цената (заплатата) за тях, която е смърт. Но за да бъде животът Му достатъчна разменна единица за живота на всички хора, то Той трябваше да бъде едновременно и Бог, техният Създател. Според Ириней Лионски Иисус повтаря живота на падналия Адам, но без да съгреши и без да се разбунтува. Абелар добавя, че на кръста Иисусовият пример съкрушава каменните ни сърца и стоплени от примера на саможертвената любов ни подтиква да Го следваме.
Един ловец ми разказа следната история:
Когато бил на лов, видял сърна с малкото си. Вдигнал пушката да я застреля, но другарят му го посъветвал да застреля първо малкото и майката сама ще дойде. Той така и сторил. И докато одирали кожата на малкото, като повдигнали очи, видели майката да идва бавно към тях. Взели пушките и бързо застреляли и нея. Когато се приближили, установили, че страните и са мокри от сълзи. Тя умирала разплакана.
Този разказ много силно ни напомня на случилото се в Еденската градина и сочи към Витлеем (дом на хляб), Гетсимания (преса за маслини), Голгота (лобно място – череп). Разигралата се драма в градината Еден (наслада) е наречена “грехопадение” и е описана в Битие, трета глава. Резултатите от нея са известни: проклятие, робство на греха и смърт. Огненочервения змей, древната змия (Откр.12:3-9-13; Лука 10:18; Откр. 20:2) е ловецът, а убитите са Адам и Ева. Но истинската мишена е техният Създател. Подобен случай виждаме при страдащия Йов, където сякаш Йов е атакуван изключително жестоко, но всъщност истинската цел отново е Бог. Целта е Той да бъде злепоставен относно мотивите, които подхранва в сърцата на Неговите привърженици. Тоест, че те са на страната на Бога, истината и доброто не по убеждение, а от интерес и користни подбуди. Йов доказа обратното, като прие не само в благополучие, но и в злострадание да остане верен на Бог. По този начин един човек победи в открит конфликт и в директен сблъсък силите на злото, и чрез верността си защити честта на своя Бог.
Също така, разказът добре илюстрира ръководните мотиви на саможертвената любов на Бог - нашият Създател, дошъл да сподели окаяната ни съдба. Но Той не идва само за да сподели, но много повече да промени съдбата ни чрез дарената ни благодат. Както в Адам всички умират, така в Христа всички ще живеят (Виж. Римл.5 гл.). От текста в Йоан 1:10,11 става ясно, че светът не разпознава веднага своя Създател. Дотолкова е помръкнало богопознанието на хората. Неговият избран народ Го разпознава, обаче отказва да Го приеме. Коя е причината? Иисус я разкрива с притчата за лозето, където земеделците отказват да изпълнят задълженията си към Господаря и искат лозето за себе си (Мат. 21:33-46). Първите негови ученици, които също са юдеи, са наречени апостоли. Те разнасят вестта за Него по „цялата вселена”.
От евангелския разказ е известно, че Иисус плаче за Йерусалим, защото знае съдбата му (Лука 13:34,35), а тя е страшна. На път за Голгота съветва йеруслимските дъщери, които хлипат за Него, да плачат за себе си (Лука 23:28). Той знае това, което те не знаят – предстоящата гибел на града и второто разрушаване на храма. Този път окончателно, за да се изпълни пророчеството за прекратяване на жертвите и приношенията, защото съвършената жертва е дадена и съвършеният принос е направен. В предсказанието за тези събития, записано в Мат. 24:15, Иисус цитира именно пророк Данaил, когато говори за мерзостта на запустението, седяща на святото място. Както преди Иисус, така и след Него постоянно се появяват хора с лъжливи претенции за месии. Увличат мнозина. Юдеите вдигат две въстания срещу Рим. И двата пъти са смазани жестоко. По време на първото въстание, 66-70 г. сл. Хр., е разрушен храмът. Военните знаци (мерзостта на запустението) на римските легиони, предвождани от Тит, синът на новия император Веспасиан Флавий, са издигнати по стените на храма. При обсадата на Йерусалим загиват от меч, глад и болести около милион и половина души. Много от тях са дошли за празниците в Йеруслим, но намират смъртта си. При второто Юдейско въстание 135 г. сл. Хр., предвождано от обявилия се за месия и потвърден за такъв от някои равини Симон бар-Кохба (Симон, син на звездата, виж Числа 24:17; по-късно наречен от някои Симон бар-Козива, Симон син на лъжата), Йерусалим е окончателно разрушен, а населението му изселено. От руините на храма е останала само една стена, наречена „Стената на Плача”.
Милчо Найденски, богослов
1Септуагинта или превод на 70-те. Първи превод на Стария Завет на гр. ез. от 3 в. пр. Хр.
2La Bible de Jerusalem, by Edition du serf, Paris 1973, pour cette edition,by Desclee de Brouwer. Paris 1975

Коментари

Популярни публикации от този блог

За камилата и иглените уши

Една малка странична порта в стената на Йерусалим  се е наричала   „Иглени уши“. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират. (Марк 10:24)  А учениците се смайваха за Неговите думи. Но в отговор Иисус пак им каза: Чада, колко е мъчно да влязат в Божието царство ония, които уповават на богатството! ( 25)   По-лесно е камилата да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство. "При това ви казвам: По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство."  Тези изключително известни думи, изречени от Иисус преди около 2000 г., не спират да се цитират и дискутират навсякъде в християнския свят. Те са изречени по повод на един млад и много заможен човек, който търсел Божието царство и вечния живот, но не искал да се откаже от голямото си богатство и грижите за него в този свят. Богатството само по себе си не е порок, но много често се превръща в такъв з...

СЪТВОРЕНИЕ

ТВОРЧЕСКАТА ИДЕЯ В СТАРИЯ ЗАВЕТ, БОГ КАТО ТВОРЕЦ. Колкото повече напредва науката, толкова по-ясно става , че светът не се е самосъздал от първоначално съществуващ хаос, който в течение на много милиони или милиарди години се е организирал във все по-сложни системи и постепенно се е родил животът. Нито пък е възможно някакъв взрив, колкото и велик да е той, да бъде съзидателен и градивен, и да доведе до създаването на живота с цялата си сложна подредба, защото всичко, което се наблюдава при взривовете е разруха, а не съграждане. Айнщайн се учудва на Вселената, че е разбираема. Имануел Кант казва:  „Две неща ме удивляват, звездният безкрай над мен и нравственият закон в мен” . Научните открития свидетелстват за интелигентен замисъл, дизайн, логика и творчески идеи. Много често откритията се правят най-напред на базата на логически разсъждения и предположения и едва по-късно се доказват експериментално. В химическия код на ДНК съществува запис информация, много по-слож...

Една от най-загадъчните фигури в Свещената история – Мелхиседек

Йерусалим е превзет в един и същи ден на годината  от  Навуходоносор  през 586 г. пр. Хр.  и от Тит Флавий в 70 г.  след Хр . 1      Мелхи с едек е посочен като предобраз на Христос. Иисус е едновременно жертва и приносител, ходатай и свещеноизвършител. В посланието до Евреите Той е представен като Първосвещеник според чина Мелхиседеков, ( Melhcizede k, евр. Мелхицедек - цар на правда). Когато Авраам се завърна от победния си поход, при който освободи племенника си Лот, даде десятък на Мелхиседек като на някой по-голям от него, в качеството му на свещеник на Всевищния Бог (Евр.7). А Мелхиседек го посрещна с хляб и вино . Тук можем да направим връзка с Господната вечеря , установена по-късно от Иисус. Още повече, че Мелхиседек е предобраз на Иисус. Това може би е причината да не е посочено родословие и други подробности за Мелхиседек (Иисус, в качеството му на Бог от Стария Завет е безначален и безкраен). Все пак, Мелхиседе...