21
Сигурен
Завет
(Ис. 53:7 [BUL-1940-RE]) Той беше угнетяван, но смири Себе Си, И не отвори устата Си; Както агне водено на клане, И както овца, която пред стригачите си не издава глас, Така Той не отвори устата Си.
По
отношение принасянето на жертвените
животни те трябвало да са без недостатък,
да не бъдат измъчвани или уплашени,
смъртта им да настъпи бързо и по възможност
по-малко болезнено. Приносителят на
жертвата гледал смъртната агония на
невинното агне, което умирало вместо
него, заплащайки наказанието за неговия
грях. Това е трябвало да пробуди съвестта
му, за да може да се промени към добро.
Но често хората поглеждали по друг начин
на това. Продължавали още по-спокойно
да грешат, защото знаели, че има жертва,
която ще поеме удара. Този резултат бил
обратен на очакваната промяна към добро.
Тогава обикновено и Бог предприемал
необходимите други мерки към такива
хора.
В
случая с Божия Раб Иисус нещата се случват по
съвсем различен начин. Смъртта Му не е
безболезнена, а напротив – максимално
болезнена. Той е измъчван и екзекутиран
по най-позорния и мъчителен начин. Някои
от присъстващите са като онемели,
вцепенени от ужаса на случващото се. Но
повечето се забавляват, като Го ругаят
и осмиват. Уви,
хората обичат чуждото страдание.
Дори единият от разпнатите разбойници,
въпреки че сам страда и умира, се включва в общия хор на хулителите. Иисус не му
отговоря, защото не отвръщаше на злото
със зло. (1Петр. 2:23)
Когато го хулеха, Той не отвръщаше с
хули; когато страдаше, не заплашваше, а
поверяваше делото Си на Праведния Съдия
24 Той
сам възнесе с тялото Си нашите грехове
на кръстното дърво, за да бъдем мъртви
за греховете и да живеем за правдата –
чрез Неговата рана се изцелихте.
25 Защото бяхте като заблудени овце, но
сега се завърнахте при Пастиря и Пазителя на вашите души.
Не
отвръщаше на хули, но не пропускаше
всяка възможност за доброто: жено,
ето сина ти; прости им не знаят що вършат;
истина ти казвам днес ти ще бъдеш с мен
в рая; жаден съм; свърши се.
Защо
Рабът Божий е сравнен с агне? Агнето е
кротко, не вреди на никого, служи за
храна на всички, но то самото никого не
изяжда, не поврежда, не притеснява, не
заплашва. Ето защо агнето е подходящ
символ на Христос. Използвано е за
жертвено животно не само при юдеите, но
и при езичниците. И като поведение, и като начин на живот контрастира силно с това
на хищните животни. Но когато го
противопоставим на големия червен
змей от Откр. 12 глава, контрастът става
още по-голям и смразяващо силен.
Библията чрез своя символен език ни
разкрива една картина на страховита
смъртоносна битка между Божия Агнец и
големия
огненочервен змей, древната змия, която
е дявол и сатана.
Удивителното е,
че при този неравностоен конфликт
победител
всъщност е агнето,
което чрез жертвената си смърт побеждава
змея, звяра и лъжепророка, както и
смъртта, като най-последен враг, за които
се говори в 1Кор. 15:54-58; Откр. 19 и 20 гл и
др. Или както се казва: чрез
смъртта си победи смъртта.
Защо
водено на клане? Защото Месията
“ще бъде посечен”. На еврейски понятието сключвам завет (בְּרִיתּ briyth {ber-eeth'}) Берит. – Бит. 15:18; Ерем. 34:13) се предава с термина “режа (КРТ) завета (БЕРИТ)”, защото сключването на завета е свързано с разрязване и умъртвяване на жертвеното животно, най-често агне.1 Обезателно сключването на завет
е свързано и с проливане кръвта на
принесената жертва. С пролятата кръв
се намазват роговете на жертвеника,
като по този начин се удостоверява, че
за изповяданите грехове е принесен
живот, защото животът на животното и на
човека е в кръвта му (Лев. 17:10-14).
В
книгата на пророк Даниил се говори за
властта и господството на Човешкия Син
над всичко. Посочено е с удивителна
точност и времето на Неговата месианска
дейност (последната седмица от
пророчеството за 70 седмици в 9 гл.), както
и това, че ще бъде повален (Нифал), посечен,
т. е. умъртвен в половината на седмицата
и за момент сякаш няма да има кой да му
принадлежи.
Бог
сключва със своя народ завет с жертви.
От Адам, Авел и нататък до Христа. Когато
Аврам сключи завет с Бога, разсече
животни. По времето на Мойсей и Аарон,
когато скинията е в пустинята, както
при Соломон, когато е построен храмът
в Йерусалим, и по времето на Иисус,
непрекъснато се жертват животни. Всички
те имат едно предназначение – да посочат
заплатата
на греха, която е смърт
(Рим 6:23), и
Божия дар в Христа Иисуса, който е вечен
живот.
Този вечен живот се осигурява чрез така
наречената заместническа смърт. Някой
невинен, който ще умре вместо виновния
и ще му отстъпи да живее вместо него. И
понеже животът на животни не може да се
размени срещу живота на човек, то
размяната би трябвало да бъде човешки
живот за човешки живот. И то животът на
някой, който не е съгрешил, поради което
смъртта да няма власт над него. Но такъв
човек не съществува до идването на
Иисус, поради което всички умират (1Йоан.
1:8-10; Рим. 3:23; 6:23). Известно е, че Енох и
Илия правят изключение от това правило.
Те се възнасят на небето, без да вкусят
смърт и са символ на онази група хора,
които живи ще посрещнат Господ Иисус
Христос и ще се изменят в миг на око, при
последната тръба на Второто пришествие
и възкресение на мъртвите в Христа (1Сол
4:13-18; 1Кор. 15:50-58). Единственият, който
изпълнява условието на безгрешен и
поради това и безсмъртен човек, е Иисус.
Чрез възкресението си Той доказва, че
смъртта няма власт и сила над Него. Нещо
повече, Иисус не е просто съвършен и
безгрешен човек. Той
е Бог Син единосъщ (омоусиос) с Отец,
чрез когото всичко е станало.
Под всичко можем да разбираме и човешкия
род. В такъв случай Неговият живот е
повече от достатъчен за замяна срещу
живота на всички хора. Ориген смята, че
Иисус е измамил дявола и смъртта чрез
своето човечество, оставяйки се да го
погълнат, както рибата поглъща стръв,
в която е скрита кукичка. Свети Григорий
Богослов, изразява православното
становище, че не става въпрос за мамене,
пазарене и плащане на откуп, а за люта
битка и победа на Бог над сатаната и на
живота над смъртта.
Милчо Найденски, богослов
1Жак
Дукан. Стенанието на земята. Изследване
на книгата на пророк Данаил. Издателство
Нов живот, с.189
Коментари
Публикуване на коментар