Тънка червена линия 19. Греховете на всички ни.

19 Господ възложи върху Него греховете на всички ни

Исаия 53:6 Всички ние блуждаехме като овце, отбихме се всеки от пътя си, - и Господ възложи върху Него греховете на всички ни
На иконите, изобразяващи Младенеца в яслата, често, наред с Младенеца, Дева Мария, пастирите и влъхвите рисуват вол и осел. Това е свързано с един текст от Исаия, чрез който Бог се оплаква от своя народ, че въпреки всички откровения, наставления, пророчески вести, Израел не Го познава. 

Рождество Христово.

(Исаия от 1:3) Волът познава стопанина си, И оселът яслите на господаря си; Но Израел не знае. Людете Ми не разсъждават.

Израел се отклонява от Следването на правите пътища и предписания за живот, дадени им от Бога. Животните познават стопаните си, а хората не познават Създателя си. Кой Баща не иска децата му да го познават? Кой Баща би искал да чува децата си да казват, че нямат Баща? Можем да разберем огорчението на Бог, Който направи толкова за нас. Особено когато отправим поглед към Голгота.

Народът често е сравняван със стадо (и това не е лошо или обидно сравнение, {виж Пс.23, Слав.22}), което се нуждае от пастири; добри водачи, които да го ръководят, да се грижат за нуждите му и ако трябва, да се жертват за него. На Изток (районът на Палестина и Месопотамия) добрите пастири ходели пред стадото и свирели, а овцете ги следвали, а другаде било обратно – стадото вървяло напред, а пастирите отзад го подкарвали и насочвали с подвиквания и плющене на камшици (виж Иезекиил 34 гл.). Бог сам поема ролята на водач, на добър пастир, като се натоварва лично с грижата за народа. Иисус Христос, който води стадото си, нарича Себе Си “добрият пастир, който си дава живота за овцете” (Йоан 10 гл).

В (Рим. 3:23) се казва, че всички хора сме грешни без изключение и това е причината, поради която умираме (Рим. 6:23). Но Бог намира изходен път и от тази ситуация чрез Христос. Така че, който Му се довери, да има вечен живот и да участва във възкресението.

Йоан 1:29 На следващия ден Йоан видя Иисус, че идва към него, и каза: Ето Божият Агнец, Който взема греха на света. В старозаветната жертвена система е съществувала идеята за «заместническа смърт». Това означава, че някой ще понесе наказанието и ще умре вместо действителния виновник, а той, престъпникът,  ще бъде помилван. При това правдата и строгостта ще бъдат спазени. Поради тази причина всеки грешник е трябвало да вземе едногодишно агне без недостатък, да го занесе в храма при свещениците, да положи ръце върху главата му и да изповяда греха си, като по този начин той символично се пренася върху жертвеното животно. След това животното се принася в жертва за греховете на този човек, а човекът продължава да живее свободен от вината за извършения грях и от изискваното поради тази вина наказание. По този начин се извършвал откуп на грешник. ”Най-често използваната еврейска дума в Старя Завет, обозначаваща различните видове изкупление е ‘кафар’ заедно с нейните производни. Коренът на глагола буквално означава ‘покривам’. Човек може да бъде освободен от заслуженото наказание при намесата на посредник между неговия грях и Бога. Бог в този случай престава да вижда греха, а вместо него погледът Му се спира на изкупителното жертвоприношение. Покриването на греха означава, че санкцията няма повече да се изисква от грешника.”¹ Всъщност това е и част от спасителното дело на Раба Господен Иисус. Казваме част, защото то има и други аспекти като борба и победа, учителна дейност, наставление, личен пример и др.

Пасхалното агне като предобраз на Христос

През страшната нощ на минаването на ангела погубител, който погубва всяко първородно от хората и добитъка в Египет, евреите е трябвало да принесат в жертва едногодишно агне без недостатък. С кръвта му трябвало да напръскат вратните стълбове като знак и символ на платен откуп, живот за живот. Ангелът щял да подмине къщите с този белег. Така и станало. Тогава в Египетската земя се разнесъл неистов писък. Египтяните скърбели за мъртвите си първородни, които били почти във всяка къща. Това може би е било отплата за тежкото робство, наложено на евреите, както и за многото новородени момченца, които по заповед на Фараона е трябвало да бъдат хвърлени в Нил. Жертвените агнета е трябвало да се пекат на огън, не да се варят, да се изядат без остатък и с горчиви треви, символизиращи горчивината на робството. Това жертвено агне от изхода (всъщност още от времето на Авел) е символ на Агнецът Божий Иисус Христос. При приготвянето и яденето на агнето не е трябвало да се чупи каквато и да е кост, защото и на Иисус нямаше да счупят (Йоан 19:36). „Кръстната смърт - това е новозаветната Пасха, правеща реално всичко това, което символизираше еврейската Пасха. След освобождаването от смъртта и въвеждането на човешката природа в Царството Божие се осъществява единственият истински изход.”²

До Иисус се принасят животински жертви, които са несъвършени и не могат да спасяват. Иисус е съвършената жертва, принесена веднъж завинаги и за всички хора. „Иисус гледа на Своята смърт като на жертва, представляваща откуп. Без да конкретизира на кого трябва да се плати този откуп или от чий контрол трябва да бъдат освободени заробените, Иисус посочва, че отдаването на Неговия живот трябва да бъде средството, чрез което мнозина ще се освободят от робството (Мат. 20:28; Марк 10:45). Думата лутрон (откуп λύτρον lutron (loo'-tron) заедно с нейните производни се използва близо 140 пъти в Септуагинта, обикновено свързана с мисълта за освобождение от някакъв вид плен срещу съответното заплащане или жертвоприношение като заместител.”³ В новозаветното послание към Евреите, което е с неустановено авторство⁴, но с безспорно вдъхновен текст, се обяснява най-подробно еврейската жертвена система, която сочи към Христос. Възможно е посланието да е било адресирано към юдейски левити или свещеници, които били приели Христовото благовестие, но били разколебани поради надигналите се гонения. (Д.А.6:7) И тъй, Божието слово се разпространяваше и броят на учениците растеше твърде много в Йерусалим. Мнозина от свещениците също приемаха вярата. В посланието се обяснява много добре жертвената система - от човек, който явно я познава отлично, на хора, които са също така компетентни по този въпрос. Обяснява се именно заместническата смърт на жертвата, която на Голгота е нашият Спасител-Помазаник Христос, Който като Агнец Божи, без недостатък и пречист, понесъл греховете на хората, принася себе си в жертва за тях. Но нещата не спират дотук. Рефлексиите продължават и в друга посока.
Милчо Найденски, богослов

1 Милард Ериксън, Християнско богословие, Издателство Нов Човек, София 2000, стр. 786

2 Владимир Лоский, Боговидение, Издателство АСТ, Москва 2003 г. стр.548

3 Милард Ериксън, Християнско богословие, Издателство Нов Човек, София 2000, стр. 788

4 (традиционно се приема това да е апостол Павел. Съществуват и други мнения, които насочват към Аполос, Варнава или др. Апостол Павел често подчертава, че не е приел от човеци Благовестието, а направо от Бога, докато авторът на посланието към евреите подчертава, че е научен от човеци; виж Евр. 2:3. Съществуват и други аргументи.)