Тънка червена линия 17. Презрян и унизен.

17 Презрян и унизен

(Ис. 53:3) Той бе презрян и отхвърлен от човеците. Човек на скърби и навикнал на печал; И, както човек, от когото отвръщат хората лице, Презрян бе, и за нищо Го не счетохме.

В този стих пророкът прави тъжна констатация, която днес, от дистанцията на времето, предизвиква у нас не само учудване, но и възмущение. Но дори и сега не продължаваме ли да наблюдаваме подобно отношение към Него! Тук виждаме един особен похват (пророчески перфект), често използван от пророците. Въпреки че се говори за бъдеще време, посланието е в минало свършено време, сякаш се разказва за нещо, което вече се е случило. С това се цели да се предаде категоричност на вестта, която в този случай не подлежи на промяна не защото е твърдо обусловена, а защото Бог е трансцедентен и може да ни разкаже бъдещата действителност като вече отминала. Освен това Бог може да наложи и изпълни едно или друго свое намерение по начин, който Той избере и никой не може да Му попречи. Можем да разделим библейските пророчества на два вида:

Условни – такива, които подлежат на промяна и зависят от човешкото поведение и реакция спрямо Бог и Неговите свети изисквания. Като примери, доказващи това становище, можем да посочим много текстове, които ни говорят условно за добри или лоши последствия от едно или друго поведение: (Изх. 15:26; 23:22; Вт. 15:5; 28 гл.; 30:10,17; 1Царе 11:38 и др.). Тази условност се наблюдава много ясно и в живия живот, където също може да се предвидят следствията на едни или други постъпки. Разбира се, Бог си запазва правото да се намесва и да променя хода на нещата по Негов избор. Една такава намеса е Голготската жертва на Христос, която променя хода на историята. Тя води до други, по-добри последствия, различни от очакваните поради адамовия грях. Безусловни – такива, които не подлежат на промяна и не зависят от човека. Като примери можем да посочим Сътворението, Боговъплъщението, което според св. Максим Изповедник е щяло да се осъществи независимо от грехопадението,¹ но може би при по-различни условия и постигащо различни резултати; или Второто пришествие, което ще стане независимо от всичко друго, което може да се случи. Разбира се, има и привърженици на крайната обусловеност и пълно предопределение на всичко, което се случва.

Но да се върнем отново към самия текст! “ Човек на скърби ... От еврейски - isch maciboth - означава: ‘мъж или човек на труд, мъки, страдания’ (Изх 3:7).”² Какво беше направил Иисус, което да беше достойно за презрение, унижение и отхвърляне? Беше кротък и смирен по сърце, но беше и смел, и дръзновен. Наречен е Агнецът Божий, но и Лъвът от Юдовото племе. През целия Си живот не беше извършил грях. Живееше себеотрицателно, в полза на другите. Изпъждаше бесове, вършеше невиждани и нечувани чудеса. Прощаваше грехове и лекуваше болни от всякакви болести: прокажени, обсебени от нечисти духове, сляпородени, неми, глухи, сакати и недъгави. Бесовете Му се подчиняваха. Даже сатана се оттегли по заповед на Спасителя в пустинята. Иисус заяви за Себе Си, че са Го намразили, без да има основателна причина. Може би “…защото, казва свети Кирил Александрийски, ‘в Него нямаше вида и славата, прилични на Бога’”³ Хората имали друга представа за Бога или за Месията. Затова и се отнасяли с присмех и презрение към твърденията Му и претенциите Му за Син Божи. Дори обвинението срещу Него било само за това твърдение, което е окачествено като богохулство и наказано с мъчителна и позорна екзекуция. Но Иисус казвал истината.

Мойсей, когато слиза от Синайската планина, не знае, че кожата на лицето му свети, понеже е говорил с Бога. “Трябва да се държи сметка, че при познаването на Господ от Мойсей Петокнижието документира два етапа. В по-ранния, при къпиновия храст, Мойсей говори с Бога с наметало на лицето си: ‘Рече още: Аз Съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов. А Мойсей затули лицето си, защото се боеше да погледне към Бога.’ (Изход 3:6). Вторият етап бележи обратния процес – в ежедневния живот Мойсей слага парче плат на блестящото си от контакта с Бога лице. За контакта си с ковчега на завета Мойсей маха от лицето си покривалото.”⁴

Можем да направим извода, че общуването с Бога води до святост – нравствена и физическа. Светлината е толкова силна, че околните не могат да я понесат и той трябва да закрива лицето си с покривало, което се явява предобраз на Ветхия Завет, който преминава (2Кор. 3:13-18). Но Иисус също излъчва светлина. На планината Тавор⁵ Той разкрива величието на своята святост пред учениците си. Свети Григорий Палама коментира станалата промяна като извършена не при Иисус, а при апостолите. За тях това е било възлизане от времето и пространството и осъзнаване на вечната реалност, защото Иисусовата святост не се променя.⁶ За по-голяма яснота, по аналогия ще приведем друг пример от Писанието – от времето на пророк Елисей и неговия слуга, който проглежда за малко в духовния свят по молба на Елисей, отправена към Господ, и вижда цяла небесна армия от огнени колесници и коне (4Царе. 6:17). Защо св. Григорий Палама изказва това становище или как стига до него? Отговорът е и лесен, и труден. Доказателството се намира отново в библейския текст (Яков 1:17) Всяко добро дарение и всеки съвършен дар идва отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна. Известно е, че Бог Син е единосъщен с Бог Отец и Бог Свят Дух. Библията твърди, че Бог не се променя. От това следва, че Синът винаги се ражда, а Светият Дух винаги изхожда от Отца, Който пък винаги Ги има в Себе си. До такъв извод стига Ориген. След като Иисус не се променя, защото е Бог, то Той наистина излъчва винаги тази светлина. В Символа на вярата за раждането на Сина е употребен изразът Светлина от светлина, Бог истинен от Бог истинен. Промяната трябва да настъпи и настъпва в хората. Така че ние се съгласяваме напълно със св. Григорий Палама. Трудната част се състои в това как да си обясним казаното. Признавам, че човешкият разум, поне на този етап на развитието си, докосвайки се до същността на Бога, всъщност се докосва и до предела на своите възможности. Човек по-лесно може да обхожда времето и пространството, както и градежа на този свят, от безкрайно малкото до безкрайно голямото, без да успява да стигне до край, но докоснал се до Божията съвършена същност, достига своя лимит и там, разбира се, спира.

Св. Григорий Богослов казва: „Презираният сега от теб е бил нещо свръх тебе. Сега Той е човек, но е било време, когато е бил несъставен. Каквото е бил, същото е останал, но е възприел и онова, което не е бил. В начало (Йоан 1:1) Той беше без причина, защото каква причина може да има Бог? След това обаче се роди и затова имаше причина – твоето спасение, спасението на ругателя, който презира Божеството, защото е възприело неговата дебелота, приобщавайки се посредством ума към плътта, така че принизеният човек да стане Бог, като се съедини с Бога, стана едно с Него и надделя най-висшето, за да мога и аз да стана Бог също толкова, колкото Той човек.”⁷

Милчо Найденски, богослов

1 Владимир Лоский, Боговидение, Издателство АСТ, Москва 2003 г. стр.216

2 А. П. Лопухина. Толковая Библия или комментарий на все книги Священного Писания  Ветхого и Нового Заветов.  Издание исправленное и дополненное, 2003 год. Интернет-версия под общей редакцией Его Преосвященства Александра (Милеанта), Епископа Буэнос-Айресского и Южно-Американского.

3 Пак там

4 Мони Алмалех, Светлината в Стария Завет, Издателска къща “Кибеа” София 2010 г.

5 (Предполага се, че е Таворската планина; в евангелията не е назовано името на планината; според други мнения е по-вероятно да става въпрос за планината Ермон, която е много по-висока.)

6 Владимир Лоский, Боговидение, Издателство АСТ, Москва 2003 г. стр.445

7 Григорий Назиански, Пет богословски слова, превод и студия Иван Христов, София 1994, Издателство ГАЛ-ИКО, стр. 84