Тънка червена линия 16. Младочката.

16 Младочката

(Ис. 53:2) Защото израсна пред Него като отрасъл, И като корен от суха земя; Нямаше благообразие, нито приличие та да Го гледаме, Нито красота та да Го желаем.

„Гласът на викащия в пустинята:...”(Мат.3:3)

Състоянието на народа е такова, каквото е предсказал Исаия, потвърдено е от Йоан Предтеча и от четиримата евангелисти - като пустиня (Ис. 40:3) Глас на един който вика: Пригответе в пустинята пътя за Господа, Направете в безводното място прав друм за нашия Бог. (Мат. 3:3.; Марк 1:3; Лука 3:4; Йоан 1:23) – суха земя, камениста почва, пустиня. През деня жега, през нощта студ, вятър, пясък. Няма вода, няма растителност, няма живот. Не растат „дървета на правдата“ (Ис. 61:3), всичко е изсечено, няма извори с жива вода, всичко е пресушено. В Църковнославянската Библия е използван терминът жадуваща земя, което внася и друг важен нюанс.¹ Независимо от суровите условия и сякаш безнадеждното мъртвило, се чувства копнеж, надежда, интуитивно очакване за дъжд, за извори от жива вода. В пустинята вали рядко, но когато вали, тя се преобразява много бързо. Във времето на пророк Илия имало голяма суша. Три години не валяло дъжд. И после, когато Илия призова истинският Бог Йехова, завалява дългоочакваният дъжд. Жадната земя отново е напоена. Подобна суша имало и в междузаветният период в Израил, когато нямало пророческо слово четиристотин години. Но какво предстоеяло само! Самият Бог идва между хората, за да ги поучава, наставлява, изцерява и спасява. (Евреи 1:1) Бог, Който много пъти и по много начини е говорил в миналото на нашите предци чрез пророците, 2 в тези последни дни Той ни говори чрез Сина. Него е поставил за наследник на всичко, чрез Него е създал и света, 3 Той е сияние на славата на Бога и образ на Неговата същност и държи всичко чрез могъщото Си слово. А след като чрез Себе Си очисти греховете ни, седна отдясно на величествения Отец във висините. 4 И Той стана толкова по горе от ангелите, колкото по-достойно в сравнение с тях е името, което е наследил.

„Идването Му на този свят и Неговата същност не били съвместими с идеите, които юдеите имали за Месията. Очаквало се, че Неговият произход ще бъде високопоставен и благороден. Трябвало да бъде син на Давид, но произлязъл от това прочуто царско семейство, когато то се стопило и западнало, а Йосиф бил беден дърводелец. Това се има предвид, когато се казва, че Той е корен от суха земя, роден в бедно и окаяно семейство, на север от Галилея, в семейство, от което, като от суха и изоставена пустиня не се очаквало нищо зелено, нищо велико, в страна с толкова малък авторитет, за която хората мислели, че от нея не може да се появи нищо добро.”²

За тази млада фиданка се говори в Исаия 11:1-5. Поникнала от Йесеевия дънер, от сякаш отрязания и повален Давидов род, Младочката не само ще възроди старата слава, но ще надмине и ще превъзхожда всичко и всички по слава, ще съди и царува с правда и ще поразява с жезъла на устата си. Пророк Иеремия, казва, че този праведен Отрасъл ще върши правосъдие и ще носи оправдание. Ще донесе спасителното познание, че нашата правда е от Бога и ще се развява като знаме всред народите. (Иеремия 23:5) Ето, настъпват дни, казва Господ – и ще въздигна на Давида праведна Младочка, и ще се възцари Цар, Който ще постъпва мъдро и ще върши съд и правда на земята. 6 В неговите дни Иуда ще се спаси, И Израил ще живее безопасно; и ето – Неговото име, с което ще Го наричат: “ Господ – наше оправдание!” или “Господ е наша правда“. Исаия 11:10 И в оня ден, към Иесевия корен, който ще стане като знаме на народите, ще се обърнат езичниците, и покоят му ще бъде слава. Пророк Захария говори за завръщането от Вавилонски плен и за възстановяването на храма.³ Той посочва човекът, за когото е пророкувано като за "Отрасъл". Това е Иисус, Йоседековия син, който е измежду завърналите се пленници и е наречен велик свещеник. Дали той е Младочката, който ще построи храма Господен и ще свещенодейства? Тук виждаме как едно и също пророчество може да има повече от едно приложение. Веднъж то се изпълнява частично през 537-520 г. и втори път напълно и окончателно в лицето на въплътилия се Бог Слово Иисус Христос. По този начин Иисус, Йоседековия син, подсилва пророческата вест, като се превръща в предобраз на Месията Христос (Захария 6:9-15). В Новозаветен смисъл Божият храм, който Христос ще съгради, е обществото от вярващите - „еклесия“, Неговата църква, на която и портите на ада няма да и надделеят. Крайъгълният камък на този градеж е Самият Иисус, а в основата се съграждат като живи камъни Неговите апостоли, после апостолските мъже и всичките искрени вярващи през всички векове (Д.А 7:47,48; 17:24; 1Кор. 3:16-18; 6:16,19; Еф. 2:19-22).

Свръхестественото съществуване на Църквата Христова е небесна реалност с проявление в нашия свят, към която се прибавят спасяващите се от всички векове и броят им за вечността непрекъснато расте. Според св. Киприан Картагенски, Ориген и др., извън Църквата няма спасение: “Exstra Ecclesiam nemo salvatur” и никой не може да има Бог за баща, ако няма Църквата за своя майкa (Habere non patest Deum patrem, qui Ecclesiam non habet matrem). Църквата е земна, воюваща, за да се възцари господството на Бог и тук, на земята, и небесна, тържествуваща, където то е реалност. Все пак реализирането на небесното царство в пълнота предстои и има есхатологична насоченост към края на историческия процес. Всички са поканени да бъдат част от него.

Исаия 53:2б Нямаше благообразие, нито приличие та да Го гледаме, нито красота та да Го желаем.

От този текст в никакъв случай не можем да направим извода, че Иисус е бил непривлекателен или некрасив. Нито, че е имал неприлично поведение. Тъкмо обратното. Но акцентът в Неговото служене не е върху външния блясък и суетни изяви, с каквито са свикнали и каквито очакват хората. Просто Той влиза категорично в дълбок конфликт с установените порядки и принципи на обществото по онова време, които се приемали за правилни и благоприлични, но всъщност били напълно погрешни. Да дружи с блудници и грешници, да се храни заедно с тях (човек лаком и винопиец) изглеждало некрасиво, неприлично поведение. Иисус отива и по-далече, атакува фалшивата лична святост на мнимите праведници, която те са поставили на мястото на истинската, идваща от Бога. Натрупаните през годините ненужни религиозни порядки, които затрудняват хората в поклонението, са порицани и разобличени. (Мат 23; Марк 2:17; Лука 18:10-14). На фона на външно благоприличните религиозни лицемери, поведението Му сякаш изглежда неблагоприлично, некрасиво, но всъщност не е така. Нищо не може да Го спре и отклони от мисията Му. Нито безсмислените спорове, клеветите и хулите, нито подигравателите, биячите и скубачите на косми (Ис.50:6), нито мъченията, нито разпятието.

Сега знаем, че има красота, изглед и величие, които са ненадминати и привличат неудържимо към Него. Авраам и Йов, патриарсите, пророците, много от царете на Израел са желаели и са се стремели именно към това, да могат да Го видят. Както и всички вярващи през всички времена. (Йов 19:25; Пс. 27:4 /СИ. 26/; Йоан 8:56-58). (Пс. 45:2,6,7/СИ 44:3,7,8) Ти си най-прекрасният от синовете човечески; благодат се изля от Твоите уста; затова Бог Те е благословил навеки. 7. Твоят престол, Боже, е вечен; жезълът на правотата е жезъл на Твоето царство. 8. Ти обикна правдата и намрази беззаконието, затова, Боже, Твоят Бог Те помаза с елей на радост повече от Твоите съучастници.

И св. Гигорий Назиански изразява същото мнение: „Спасяваше се в Египет с бягство (Мат. 2:13,14), но и всички в Египет обърна в бягство (Изх. 14:27). За евреите нямаше ‘ни изглед, нито величие’ ала за Давид бе прекрасен, с красота превъзхождаща синовете човешки (Пс.44:3), озарява с мълнии планините и е по-светозарен от слънцето (Мат. 17:2), въвеждайки ни в тайнството на идното.”⁴
Милчо Найденски, богослов

1 Библия на църковнославянском язьiке с параллельньiми местами, Росийское библейско общество, Москва 2005, По благословению Святейшего Патриарха Московскаго и всея Русия Алексия II, Репринтное издание

2 Матю Хенри, Коментар на Библията в 2 тома, том 1, Стар Завет, Съюз на евангелските баптиски църкви 2000, стр. 1175

3 (Когато става въпрос за престоя на евреите в Египет, се говори за робство, а за престоя им във Вавилон, става дума за плен. Юдеите във Вавилон са имали религиозна свобода, били са наемани на работа и са получавали заплата. Някои от по-изявените и талантливи са били включвани и в управлението на страната. Пример за което са Даниил и неговите другари).

4 Григорий Назиански, Пет богословски слова, превод и студия Иван Христов, София 1994, Издателство ГАЛ-ИКО, стр. 85