Пропускане към основното съдържание

Тънка червена линия 13. Бях мъртъв, но ето, живея завинаги.

13 Името Му е Чуден!
(Исаия 52:14) Както мнозина бидоха смаяни, гледайки на Него - толкоз ликът Му беше обезобразен повече, отколкото на всеки човек, и видът Му – повече, отколкото на синовете човешки,
Едно от имената в пророчествата за Месия е “Чуден”. (Исаия 9:6) Защото Младенец ни се роди - Син ни се даде; Властта е на раменете Му и ще Му дадат име: Чуден, Съветник, Бог крепък, Отец на вечността, Княз на мира. Той върши чудни дела, които никой преди Него не е вършил и никой след Него не ще свърши. Нека ги наречем направо чудеса. Възкресява мъртви, лекува всяка болест и недъг, слепи проглеждат, сакати прохождат, бесовете треперят и бягат, може да зповядва на вятъра и морето, укротява бурята само с една дума, ходи по водата, възнася се в небесата. Неговите божественост, сила и мощ проблясват под покривалото на човешкото (Евр.10:20) завесата, тоест плътта Си1. „Ето защо лежи между нас и Бога мракът (Изх 10:20). Изглежда това е смисълът на думите: ‘и мрака направи Свое покривало ...’ (Пс.17:12); мракът – т.е. плътското в нас, отвъд което успяват да прозрат малцина, и то не напълно.2
Но този текст не ни говори за Неговата красота, нито за учудените от Неговите чудеса. Учудването е предизвикано от погрознялото лице. Явно става въпрос за изгледа на Спасителя след агонията в Гетсиманската градина и след жестокото изтезание, предшествало разпятието Му.
Евангелист Лука, който е бил гръцки лекар, високо образован и надарен човек, разказва: (Лука 22:44) Обзет от вътрешно страдание, още по-усърдно се молеше, а потта Му беше като кървави капки, падащи на земята. Състоянието на човека, при което потта става кървава, се нарича на медицински език хематохидроза. Това не е заболяване, а е резултат от силна душевна агония, която човек преживява при известяване на предстоящата му смърт. Наблюдавани са подобни случаи при осъдени на смърт. От голямото напрежение на духовното страдание кръвоносните съдове се разпукват и избива кървава пот. Усещането, че понася греховете на човешкия род, под чиято ужасяваща тежест дори Христос се олюлява и чувството за изоставеност от Отца Го съкрушават. Като добавим умората, подигравките и заплюването, боят с тръстика и плесници по лицето, трънния венец и бликащата или съсирила се вече кръв, жестокото бичуване с камшик, можем да си представим картината. И можем да разберем защо мнозина се учудвали на изгледа му.
Исаия 52:15. така Той ще смае много народи;
Удивлението или смайването е повече от учудването. Можем да кажем, че то е учудване в превъзходна степен. „Много народи ще станат по-добри заради Него, защото Христос ще ги удиви. Кръвта на удивлението ще стигне до съвестта им, за да ги пречисти, защото в деня на смъртта Му ще се отвори извор, Зах.13:1.”3 Както хората са учудени от смазването, опозоряването и смъртта на Христа, така те ще бъдат още повече учудени, удивени от Неговото тържество. В живота на човека има превратности. Човек попада понякога сякаш в безизходна ситуация: Ной по време на потопа, изпитанието на Йов, изпитът на Авраам, Даниил в ямата с лъвовете, другарите на Даниил, Седрах, Мисах и Авденаго в огнената пещ, Йосиф в затвора с осъдените на смърт, Йона в корема на морското животно,4 болестта на Йезекия и др., но се оказва, че от всяка ситуация (болница, затвор, потоп, диви зверове, огнена пещ) може да има изход с изключение на една – смъртта. Докато гори свещта, докато човек е жив, винаги има надежда.
Хората казват, че от оня свят никой не се е върнал, за да разкаже. Но това не е така. Бог чрез Иисус Христос намери заради хората изход и от тази крайна ситуация, защото за Бога всичко е възможно. И дори не бе достатъчно сякаш само да възкръсне, но обеща да възкреси и всички, които му се доверят за спасение. (Откр. 1:18) Аз съм живият. Бях мъртъв, но ето, жив съм завинаги и имам ключовете над смъртта и над ада. Обаче за Бог и това също не е достатъчно, но решава да унищожи смъртта завинаги, така че повече никой да не може да умира. (Кор.15:54) А Щом това, тленното, се облече в нетление и това, смъртното, се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъднат написаните думи: смъртта бе погълната - победата е пълна! (2Тим. 1:10а)с явяването на нашия Спасител Иисус Христос, Който чрез благовестието унищожи смъртта и показа вечния живот и нетлението. Ето това е удивително, чудо на чудесата, надминаващо всичко, за което можем да си помислим и пожелаем. Бог винаги прави и дава повече, отколкото се сещаме да мислим или да желаем.
Наистина, какъв Чуден Бог!
Милчо Найденски, богослов
1 Иисус Христос е Бог. Той също е и човек, като всеки от нас с една голяма разлика – святостта. Двете природи, божествена и човешка, са съединени завинаги (но без да се сливат и без да се разделят, както се твърди Халкидонското вероопределение) в едната ипостас на Христа.
2 Григорий Назиански, Пет богословски слова, превод и студия Иван Христов, София 1994, Издателство ГАЛ-ИКО, стр. 45
3 Матю Хенри, Коментар на Библията в 2 тома, том 1, Стар Завет, Съюз на евангелските баптиски църкви 2000, стр. 1175
4 Ивайло Найденов, Библейския Йона, Издава Библейски колегиум, София 2008, стр. 88, 89

Коментари

Популярни публикации от този блог

За камилата и иглените уши

Една малка странична порта в стената на Йерусалим  се е наричала   „Иглени уши“. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират. (Марк 10:24)  А учениците се смайваха за Неговите думи. Но в отговор Иисус пак им каза: Чада, колко е мъчно да влязат в Божието царство ония, които уповават на богатството! ( 25)   По-лесно е камилата да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство. "При това ви казвам: По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство."  Тези изключително известни думи, изречени от Иисус преди около 2000 г., не спират да се цитират и дискутират навсякъде в християнския свят. Те са изречени по повод на един млад и много заможен човек, който търсел Божието царство и вечния живот, но не искал да се откаже от голямото си богатство и грижите за него в този свят. Богатството само по себе си не е порок, но много често се превръща в такъв з...

СЪТВОРЕНИЕ

ТВОРЧЕСКАТА ИДЕЯ В СТАРИЯ ЗАВЕТ, БОГ КАТО ТВОРЕЦ. Колкото повече напредва науката, толкова по-ясно става , че светът не се е самосъздал от първоначално съществуващ хаос, който в течение на много милиони или милиарди години се е организирал във все по-сложни системи и постепенно се е родил животът. Нито пък е възможно някакъв взрив, колкото и велик да е той, да бъде съзидателен и градивен, и да доведе до създаването на живота с цялата си сложна подредба, защото всичко, което се наблюдава при взривовете е разруха, а не съграждане. Айнщайн се учудва на Вселената, че е разбираема. Имануел Кант казва:  „Две неща ме удивляват, звездният безкрай над мен и нравственият закон в мен” . Научните открития свидетелстват за интелигентен замисъл, дизайн, логика и творчески идеи. Много често откритията се правят най-напред на базата на логически разсъждения и предположения и едва по-късно се доказват експериментално. В химическия код на ДНК съществува запис информация, много по-слож...

Една от най-загадъчните фигури в Свещената история – Мелхиседек

Йерусалим е превзет в един и същи ден на годината  от  Навуходоносор  през 586 г. пр. Хр.  и от Тит Флавий в 70 г.  след Хр . 1      Мелхи с едек е посочен като предобраз на Христос. Иисус е едновременно жертва и приносител, ходатай и свещеноизвършител. В посланието до Евреите Той е представен като Първосвещеник според чина Мелхиседеков, ( Melhcizede k, евр. Мелхицедек - цар на правда). Когато Авраам се завърна от победния си поход, при който освободи племенника си Лот, даде десятък на Мелхиседек като на някой по-голям от него, в качеството му на свещеник на Всевищния Бог (Евр.7). А Мелхиседек го посрещна с хляб и вино . Тук можем да направим връзка с Господната вечеря , установена по-късно от Иисус. Още повече, че Мелхиседек е предобраз на Иисус. Това може би е причината да не е посочено родословие и други подробности за Мелхиседек (Иисус, в качеството му на Бог от Стария Завет е безначален и безкраен). Все пак, Мелхиседе...