Тънка червена линия 12. Отдясно на Отца.

12 Портите на смъртта не са достатъчно здрави

Исаия 52:13 б ще се въздигне, ще се възвиси и възвеличи.

Може ли да има нещо по-възвишено и велико от саможертвената смърт? Нека добавим към това въплъщението, което ще бъде валидно завинаги през вечността, както се твърди в Халкидонското вероопределение¹ и смирението и послушанието, за което ни се казва във Филипяни 2:5 Вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Исус Христос. 6 Той, Който беше Бог по природа, не се възползва от равенството си с Бога, но унизи Себе Си, като стана раб и се уподоби на човек. А когато се яви като човек. 8 Той смири Себе Си и стана послушен дори до смърт - до смърт на кръста. 9 Затова Бог Го извиси, и Му даде име, което е над всяко име. Разбира се, нещата минават през Гетсимания (Гетсимана – преса за маслини), стигат до Голгота (лобно място), но не свършват там. Защото портите на смъртта не са достатъчно здрави, за да удържат силата на Христовото възкресение. Жените мироносци откриват празен гроба, в който бе погребан Христос. Той не е там, Той е възкръснал. Периодично се явява пред учениците и пред много свидетели, беседва с тях, храни се, дава наставления. Пред Тома показва раните си като доказателство, че е Той същият. Следващото действие се нарича ”Възнесение” и е също от изключителна важност за нас.

(Марк 16:19) А след разговора с тях, Господ Исус се възнесе на небето и седна отдясно на Бога. (1Тим. 3:16) И наистина, велико е тайнството на благочестивата вяра: Бог се яви в плът, засвидетелсван беше от Духа, видян от ангели, проповядан между народи, приет беше с вяра в света, възнесе се в слава. В Никео-Цариградския символ, в шести член се казва: 
И възлезе на небесата и седи отдясно на Отца.²

Горе някъде има небесно светилище, където е престолът на Бога, наречен още и престол на благодатта. Архангел Гавраил, един от главните ангели, казва за себе си, че всякога стои в присъствието на Бога. Иисус е описан като седящ от дясната страна на Бог. Факт, който говори за особеното положение и почит, които има. Дясното е почетната страна и страната на силата: това, че седи в присъствието на Бога, говори за Неговото царствено достойнство. И наистина Бог Отец изисква от всички ангели да се поклонят пред Иисус, факт, който доказва Неговата божественост. Защото, ако Иисус не е Бог, равен на Отца, поклонението пред Него ще бъде нарушение на първата заповед от Декалога, а и на целия закон. (Евреи 1:6) Също, когато въведе Първородния във вселената, каза: Нека се поклонят пред Него всички Божии ангели.

Наистина не съществува по-високо място от това. Ако се запитаме къде е центърът на изглеждащата ни необятна и безкрайна вселена, можем да дадем само един отговор – там, където е седалището на Бога. Бог е Дух, който изпълва цялата вселена и присъства навсякъде, но Библията ни дава описание и за едно небесно светилище с престола на Бога. Когато продължим разсъжденията си в този ред на мисли, разбираме особената важност на нашата планета и на човечеството като цяло. Първо, самият Бог прие да стане човек като нас³ в лицето на Иисус и по този начин ни издигна до възможно най-голяма висота. В Иисус човечеството е по-близо до Бога дори от ангелите и другите небесни създания. Второ, един ден през вечността Той ще бъде с нас на Земята. (Откровение 21:1) И видях ново небе и нова земя - предишното небе и предишната земя бяха отминали и морето вече го нямаше. 2 Тогава аз видях светия град Йерусалим, нов, да слиза из небето, от Бога, приготвен като невеста пременена за своя мъж. 3 И чух силен глас от небето да казва: “Ето, скинията на Бога е сред хората. Той ще живее с тях, те ще бъдат Негов народ, а сам Бог ще бъде с тях – техен Бог. 4 И ще изтрие Бог всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече, ни скръб, ни плач, нито болка ще има вече, защото предишното отмина.”

Милчо Найденски, богослов

1 Малицки Петър, История на Християнската църква том 2, Издателство ГАЛ-ИКО, София 1994, 2001, стр. 99

2 Макариополски епископ д-р Николай, Архимандрит д-р Серафим, Нашата вяра, Синодално издателство, 2005, стр. 191

3 Виж Св.Йоан Дамаскин, Точно Изложение на Православната вяра, Издателство Тилиа ООД, стр. 130-143