Тънка червена линия 10. Кулминация на Старозаветните пророчества.

10 БОЖИЯТ РАБ В КНИГАТА НА СВ. ПРОРОК ИСАИЯ 52:13-53:12

Както казахме по-горе, началото на тази четвърта прорческа песен започва с 13 - ти стих на 52 глава. Според коментара на Лопухин, тази глава представлява кулминация на всички Старозаветни пророчества и няма равна на себе си в целия Стар Завет. В нея са описани с големи подробности най-тежките моменти от спасителната мисия на Христос. Как понася доброволно и безмълвно страдание, като послушен Раб Господен, и полага живота си откуп за мнозина, като Божий жертвен Агнец, смирен и кротък. Като агне водено на клане, наобиколено от гладни кучета и свирепи вълци, които заедно участват в погубването Му. Вълците са враговете, а кучетата би трябвало да бранят стадото, но те имат поведение на подивели. (Пс. 21:17-19) ¹⁷ Защото псета ме окръжиха, сбирщина злосторници ме обиколи, пробиха ми ръце и нозе. ¹⁸ Можеше да се изброят всичките ми кости, а те гледат и си правят зрелище от мене; ¹⁹ делят помежду си дрехите ми и за одеждата ми хвърлят жребие. Вместо да са на страната на агнеца и да го бранят, като воюват с вълците, те са се съюзили с тях и заедно се нахвърлят върху Божия Раб.

Лопухин и др. виждат в песента три части: стихове 1-8 са обща реч за изкупителните страдания; 9-10 - великата награда, която очаква невинния страдалец; 11-12 - слово за всемогъществото на Бога, както и за страданията и прославата на Отрока.

Нуждата от тълкуване.

Веднъж Иисус отговори на въпроса на един законник с въпрос – как чете Писанието (Лука 10:26). Библията е най-великата от всички книги, а Богословието най-високото познание, до което може да достигне човешкият ум. Защото, ако всички науки имат за предмет на своите изследвания сътворената действителност в различните й измерения, то Богословието е насочило своя поглед към почтителното запознаване със самия Създател на вселената и всичко съществуващо. Свещеното писание е едно откровение за Бога и Неговото творение. В този смисъл то е написано едновременно и лесно, и достъпно, но и трудно и недостъпно. Изисква сериозно изучаване с посвещение и молитва. Трудните места и тези със скрит или преносен смисъл се нуждаят от тълкуване. Добре е, когато се изучава даден пасаж, да се разглежда най-напред в контекста на времето и специфичните условия, при които е възникнал (географски, исторически, политически, културни и социално-битови, както и личностни особености). После да се тълкува в контекста на цялото Писание. И накрая да се проследи неговото значение за нас в съвременността ни. Бог се е погрижил както да имаме писанието, така и да има способни тълкуватели.(Д.А.8:29-35)

Духът каза на Филип:”Приближи се до тази колесница и върви край нея”. 30 Филип се затича и като чу, че той четеше пророк Исаия, попита: “Разбираш ли това, което четеш?” 31 Той отговори: “Как бих могъл, ако някой не ме упъти?” И покани Филип да се качи и да седне при него. 32 А мястото от Писанието, което четеше, беше това: Той беше заведен като овца на клане; и както агнето е безгласно пред своя стригач, така и Той не отваря устата Си. 33 При унижението Му Той бе лишен от праведен съд. Но кой ще опише рода Му? Защото се отнема животът Му от земята. 34 Тогава евнухът се обърна към Филипа:” Кажи ми, моля те, за кого пророкът говори това? За себе си или за някой друг?” 35 Филип подхвана беседа и като започна от това място в Писанието, благовести му за Иисус.

Един поглед

Понякога животът или смъртта може да се докоснат само с един поглед. Ние живеем в епохата на зрелищата. Но има гледки, които могат да убиват.

Известен е разказът за Горгона, от която се вкаменявал всеки, който я погледнел.

Билблейската история също споменава подобни случаи. Например Ева подчинява на тление и смърт себе си, съпруга си, децата, които ще роди, само вследствие на един поглед. (Бит.3:6) 6. Видя жената, че дървото е добро за ядене и че е приятно за очите и многожелано, защото дава знание, взе от плодовете му и яде, па даде и на мъжа си, та яде и той. Какво всъщност се случва след този поглед? Породило се забраненото желание, превърнало се в забранено действие, довело до загубване на безсмъртието, за което са били създадени.

Иисус ни съветва да помним Лотовата жена. Тя също загива вследствие на любопитството си или може би и на безпокойство и загриженост. Обърща се да види какво се случва със света, от който бягат и се вкаменява от гледката. Превръща се в стълб от сол. Йосиф Флавий споменава около 2000 г. по-късно в произведението си Юдейски древности, че е ходил и е виждал мястото и вкаменената Лотова жена. „Жената на Лот, която по време на бягството, въпреки забраната на Господ Бог, постоянно се обръщала назад към града, обзета от страшно любопитство, била превърната в стълб от сол. Последния аз видях лично: той се е запазил и до днес.”¹

Цар Давид също извърши най-тежките си прегршения вследствие на един поглед.

Има и гледки, които могат да съживяват и лекуват, да връщат към живот, като дървото на живота например, от което трябваше да ядат Адам и Ева, за да не боледуват и не умират никога. Такъв беше случаят и с медната змия в пустинята, издигната от Мойсей на една върлина по препоръка на Бога. Всеки ухапан от отровна змия е трябвало само да отиде и да погледне към медната змия и по някакъв чуден начин отровата преставала да действа. Иисус се сравнил с тази змия в пустинята, чрез която спирало действието на змийската отрова. Така е и с всеки ухапан от старовременната змия, която е дявол и сатана. Трябва само да отправи поглед към разпнатия Христос на Голгота, поел неговите грехове и неговото проклятие, и отровата от греха престава да действа. Сам Бог ни кани да обърнем погледа си от безплодните видения в нашето суетно ежедневие към Него и осъщественото от Него спасение:

Ис. 45:22 Към Мене погледнете и спасени бъдете всички земни краища; Защото Аз съм Бог, и няма друг. Нека откликнем на поканата, като отправим взор чрез Исаия към Иисус.

Исая 52:13 Ето, Моят Раб ще благоуспее, ще се въздигне, ще се възвиси и възвеличи.

Да попитаме и ние, както ковчежникът на царица Кандакия, за кой служител става въпрос? Без съмнение това е Рабът Господен (^cebed Jahwe) Иисус Христос. Агнецът Божий, предопределен отпреди създанието на света да се яви на своята спасителна мисия, да понесе греховете на хората, да извоюва победа за тях и да внесе вечна правда и вечен живот в света. В какво се състои благоуспяването? Когато проследим живота на Христос, виждаме, че завършва с отхвърляне, съпротива, предателства, публично опозоряване и мъчителна, жестока смърт. В това ли се състои благоуспяването? Изглежда, че да. Това е Неговата спасителна мисия и Той я изпълнява докрай. Трябва да понесе наказанието за греховете, а то е отлъчване, позор, мъчения и смърт. Светът е създаден прекрасен, но след грехопадението се появяват тръни и бодили, може би като илюстрация на нашите греховни мисли, бодливи страсти и желания. Той ги понася! В евангелието според Матей 27:28 се казва:

И като Го съблякоха, облякоха Му багреница; 29 и сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата, и Му дадоха в дясната ръка тръстиков прът; след това заставаха на колене пред Него, присмиваха Му се и казваха: “Радвай се, Царю Юдейски!” 30 И след като Го оплюха, взеха тръстиковия прът и Го заудряха по главата. А когато Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие.

Защо трябваше да умре на кръстното дърво? Всъщност дървото, даващо плодовете на забраненото познание, изглеждащо така пленително примамливо за Ева в Еден, бе придобило сякаш истинския си вид (като съоръжение за мъчителна и бавна смърт) на Голготския кръст. Чрез дърво стана грехопадението, чрез дърво трябваше да стане и изкуплението, и спасението. Поради греха земята стана проклета и Иисус бе провесен на дърво, за да отнеме проклетията. (Гал. 3:13) Христос ни изкупи от проклятието на Закона, като прие заради нас проклятието, защото е писано: "Проклет всеки, който виси на дърво,". Трябваше да бъде издигнат като змията в пустинята, за да привлече всички при себе си. Защо всички? (Рим. 3:23б) … Защото няма разлика:23 всички съгрешиха и са отчуждени от Бога, 24 Но те биват оправдани даром, с Неговата благодат, чрез изкуплението, извършено от Иисус Христос. Всеки, ухапан от змията или усетил отровата на греха в себе си, трябва само да отправи поглед към Христос на кръста, понесъл неговия грях и вина, и отровата ще спре да действа.

Милчо Найденски, богослов

1 Йосиф Флавий, Иудейские древности, т.1, Минск „Беларус” 1994, стр, 39