НАЙ-ГОЛЕМИЯТ МАЛЪК ПРОРОК

Книгата на пророк Йона е една от най-малките в цялата Библия, но е така наситена с чудеса, че човек лесно би се изкушил да не ѝ повярва или да я приеме като мит. Именно с пророк Йона се сравнява сам Господ Иисус Христос. При пророк Йона има най-много „НАЙ“. Той е най-успешният проповедник в цялата Библия. Само с една проповед обръща към покаяние над 120 000 души, с което повлиява съдбините на огромната и страшна асирийска империя, като отлага нейната гибел с около 200 години. И в този смисъл е повлиян целият древен свят, което от своя страна е оказало влияние през вековете до съвременността. Най-учудващото е, че самият пророк е недоволен от своя успех. Но дали няма основателни причини за това? Колкото и невероятна да ни изглежда тази история, тя не е невъзможна.

Prophet Jonah’s book is one of the shortest books in the Bible, but it is so full of miracles that it is easy for a person not to believe in it or to accept it as a myth. Jesus Christ himself compares to Prophet Jonah. He is the most accomplished preacher in the Bible. Jonah made 120,000 people repent with only one sermon, which changed the future of the enormous and fearsome Assyrian Empire by postponing its doom with 200 years. The whole ancient world was affected through the ages up to nowadays. The most astonishing fact is that the Prophet himself felt discontent with his accomplishment. Is there a well-founded reason for this? No matter how incredible this story may seem, it is not impossible.

НАЙ-ГОЛЕМИЯТ МАЛЪК ПРОРОК

На 22 септември Православната църква отбелязва паметта на Свети пророк Йона. Той е почитан както в християнството, така и в юдаизма, и в исляма. Книгата се чете на големия юдейски празник Йом Кипур, който също е през септември.

Книгата на пророк Йона е една от най-малките в цялата Библия, но е изпълнена с най-много чудеса. Тя е една от книгите на 12-те малки пророци, която в еврейската подредба на Стария Завет ТаНаХ (Тора - или Закон, Път, Учение, Посока; Невиим – Пророци; Кетувим - Писания) представлява една книга. „Според блажения Августин (За Божия град XVIII, 29) те се наричат 'малки пророци' (Prophetae Minores) не за да ce подчертае степента на тяхното значение изобщо или спрямо другите 'велики' пророци – писатели, а с оглед на размера на пророческите им писания.^“1, защото вестите, които съобщават, не са никак малки.

Според древно предание пророк Йона е детето на вдовицата от Сарепта сидонска, което пророк Илия възкресил и върнал на майка му живо. По-късно той бил един от пророческите ученици на пророк Елисей. Живял е в 9-ти - 8-ми век преди Христа.

Йона е от Гетефер, на няколко километра от Назарет и е син на Аматия. Така че твърдението на фарисеите от времето на Иисус, че от Назарет никога не е имало пророк, не е съвсем вярно. Аматия (emett) на иврит означава истина. Според равинско предание може да се приеме и названието Йона – синът на истината.² А самото име Йона означава гълъб. Такова име съществува и в българския език – Гълъб, Гълъбина. Още с името си Йона сякаш подсказвал, че той е вестоносецът на боговете. Гълъбът бил почитан в Ниневия като символ на богинята Ищар и като носител на добри вести; ако си спомним историята за потопа и Ной, който изпратил първо гарван, а после гълъб. Именно гълъбът донесъл маслинено клонче в човката си и добрата новина, че потопът е отминал. Някои тълкуватели сравняват гарвана със Закона от Стария Завет, а гълъба с благодатта от Новия.

Историята на пророка е разказана само на три страници в четири глави, които всеки може сам да прочете. И все пак тя е така наситена с чудеса, че човек лесно би се изкушил да не ѝ повярва или да я приеме като мит. И сигурно това щеше да е така, ако нейната историчност не беше категорично потвърдена от други автори в Стария и от самия Иисус в Новия Завет. Именно Йона е този пророк, с когото се сравнява и сам Господ Иисус Христос: Мат. 12:39 А Той в отговор им рече: Нечестиво и прелюбодейно поколение иска знамение, но [друго] знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Иона. 40 Защото, както Иона беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така и Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи. 41 Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го съдят, защото те се покаяха чрез Ионовата проповед; а ето, тука има повече от Иона.

При пророк Йона има най-много „НАЙ“. Само до тук употребихме пет. Той е най-успешният проповедник в цялата Библия. Само с една проповед обръща към покаяние над 120 000 души, с което повлиява съдбините на огромната и страшна асирийска империя, като отлага нейната гибел с около 200 години. И в този смисъл е повлиян целият древен свят, което от своя страна е оказало влияние през вековете до съвременността. Най-учудващото е, че самият пророк е недоволен от своя успех. Ако го сравним с проповедника на правдата Ной, ще видим разликата. Разбира се, причините не се крият в качествата на личностите, а в състоянието на обществото около тях.

Но ето и самата му „невероятна“ история. Бог призовава Йона да отиде в големия град Ниневия, където живеят повече от 120 000 души, които не могат да различават дясната си ръка от лявата. На библейски език това означава доброто от лошото. Според направените археологическите разкопки, свързани с дължината на крепостните стени и размерите на града се предполага, че населението е достигало даже до 175 000. Йона моментално реагира. Но вместо да отиде на североизток към река Тигър, на чийто бряг е столицата на Асирия - Ниневия, съградена някога от самият Нимрод, той поема към Таршиш³ в Испания, което е крайният запад на известния древен свят. Слиза на пристанищния град Яфа (Йопия) и се качва на един кораб, който ще отплава за Таршиш. Целта му е да избяга от призванието си на пророк. Но Бог не се съгласява и повдига страшна буря. Моряците правят всичко възможно, за да спасят кораба и себе си, но бурята се засилва все повече. През това време Йона спи на дъното на кораба. Моряците уплашени го събуждат и хвърлят жребий, за да разберат причината за Божия гняв. Жребият пада на Йона и той признава историята си, като сам предлага да го хвърлят в морето, за да утихне бурята за тях. След още гребане и усилия за спасение, Йона е хвърлен в морето и бурята незабавно утихва. Моряците са удивени и обзети от страх. Според юдейско предание, те стават прозелити (обрязват се и приемат еврейската религия)⁴. Бог обаче е определил една голяма риба да погълне Йона. Използваната дума на еврейски за голямата риба е dag gadol, преведено на гръцки в LXX⁵ с думата за риба kitos, от което не можем да заключим непременно, че става въпрос за кит или кашалот. Иисус я нарича морското чудовище. Рибата се спуска в морските дълбини до основите на планините. Положението сякаш е напълно безнадеждно. Но Йона познава всемогъществото на Бог, Който намира изход от всяка ситуация, дори и от смъртта чрез възкресението, и започва да се моли и да възхвалява Бога, с което демонстрира завидна вяра. Има ли нещо невъзможно за Бoг? Бог откликва на молитвата му и прави така, че рибата да доплува до брега и да избълва Йона.

Колкото и невероятна да ни изглежда тази история, тя не е невъзможна. Професорът по Стар завет и д-р от Харвард Глийсън Арчър в своето „Въведение в Стария Завет“ съобщава за няколко документирани и проверени случая от по-ново време (1758, 1771 г.) на хора, които след падането им зад борда били погълнати от кит и след това изплюти. Хората останали живи с незначителни наранявания. „През февруари 1891 г. Китоловният кораб Star of the East се намирал в крайбрежните води на Фолклендските острови, когато на разстояние три мили бил забелязан голям кашалот. Веднага били спуснати две лодки и не след дълго един от харпунистите успял да улучи кашалота. Втората лодка също атакувала кита, но била ударена от неговата опашка и се преобърнала в океана. Единият от екипажа потънал, но другият – Джеймс Братли, просто изчезнал безследно. След като китът бил убит, екипажът се устремил да отстрани китовата мас с брадви и лопати. 'Те работеха през целия ден и част от нощта. На следващия ден завързаха с такелаж стомаха и го вдигнаха на палубата. Моряците бяха изумени от нещо в него, което даваше признаци на живот и вътре откриха липсващия моряк, свит на две и в безсъзнание. Положиха го на палубата и плиснаха върху него кофа с вода, което скоро го свести. В края на третата седмица той бе напълно възстановен от шока и продължи да изпълнява своите задължения. Лицето, врата и ръцете му бяха добили мъртвешки блед цвят и изглеждаха като пергамент. Братли твърди, че вероятно щял да остане да живее в своята къща от плът, докато умре от глад, защото бил изгубил съзнание не от липса на въздух, а от страх“⁶ Тук виждаме един съвременен Йона, Джеймс Братли, който обаче не е имал вярата на древния, нито неговия кураж.

„В селото Nabi Yunus, при вливането на р. Sukrer в Средиземно море, където според една легенда Йона е изхвърлен от рибата, се е развило едно доста разпространено шиитско поклонничество.“⁷

Сега вече пророкът е съгласен да отиде в Ниневия и да вика по улиците му три дни за неговото унищожение. Страшното престава да е страшно, когато се сблъскаш с по-страшно. Йона бил нещо като знамение за Ниневийците. В Тoлковая Библия Лопухина се казва, че неговият разказ за преживяното чудно избавление от корема на морското чудовище произвел много силно впечатление върху ниневийците. Това дало допълнителна увереност за божественото му посланичество. Още повече, че съществувала легендата за Еа Оанесе – възлизащият от морето, който идва да научи хората как правилно да почитат Бога, за да живеят свят живот. Възможно е да са свързали Йона със самия Еа и това още по-силно да е повлияло на царското решение и на цялото население за покаяние. Царят обявил тридневен тежък пост за всички, без храна и вода за човек и животно, във вретище (груба козинява дреха, която се облича по време на скръб) и пепел. Възможно е да са съвпаднали и други събития от това време. Известно е, че през 8 в. пр. Хр. в Ниневия е имало чумна епидемия, глад, наводнение, както и слънчево затъмнение.

Присъдата за Ниневия, наречена „кръвнишкия град“, била отложена с близо 200 г. В този смисъл пророк Йона се оказал най-успешният библейски проповедник, който така силно повлиял цялата човешка история в своето време само с една проповед. Но най-интересно от всичко е, че Йона бил огорчен до смърт от това, че Бог помилвал града. Причината била вероятно в неговото честолюбие, но по-вероятно е да не е само това. Той се опасявал, че ще го помислят за фалшив пророк, но и имал основания за това: (Вт. 18:20) Но пророк, който дръзне да каже от Мое Име дума, която Аз не съм му заповядал да говори, или който говори от името на други богове, тоя пророк да умре. 21 И ако речеш в сърцето си: Как ще познаем коя дума Господ не е казал? - 22 Когато някой пророк говори от Господното име, и думата [му] не се сбъдне нито се изпълни, тая дума Господ не е говорил; пророкът я е говорил надменно; да се не боиш от него.

Също така прави впечатление, че всички и всичко в книгата се подчинява на волята на Бог с явното изключение на неговия пророк, който обаче в последна сметка също я изпълнява.

Разбира се, присъдата за ниневийците е отложена с около 2 века, но накрая се изпълнява съвсем точно според словото на пророците Софония и Наум.

Великият град Ниневия, столица на също така великата Асирийска империя, днес е в развалини. През 612 г пр. Хр. обединените войски на вавилонци, мидяни и скити обсаждат града. Но той, добре снабден с храна и вода и силно укрепен, е сякаш непревземаем. Обаче пророкът е предсказал: Наум. 2:6 Речните порти се отварят, И палата се разрушава. Така и станало. Недалеч имало язовир на един от притоците на Тигър. Нападателите разрушили язовирната стена и устремилата се надолу вода разрушила най-яките крепостни стени заедно с двореца. Градът се изпълнил с вражески бойци и бойни колесници. Наум. 2:4 Колесниците буйствуват из улиците, Блъскат се една с друга по площадите; Изгледът им е като факли, Тичат като светкавица. Такъв бил краят, постигнал Ниневия, за който Йона може би съжалявал, че не се е случил в неговото време. Тогава Северното царство Израил със столица Самария нямало да бъде покорено от асирийците, което се случило през 722 г. пр. Хр. при царуването на Саргон.

Благоевград, 18.09.2013                       Милчо Найденски, теолог

1  Проф. д-р Славчо Вълчанов,Тълкуване на 12-те пророци, стр 5. Синодално издателство, София, 1977 г.

2 Rabbi Yechiel Eckstein

3 Доцент д-р Ивайло Найденов, Библейският Йона, стр. 76, София 2008 г.

4 Проф. д-р Славчо Вълчанов,Тълкуване на 12-те пророци, стр. 16, Синодално издателство, София, 1977 г.

5 LXX – Септуагинта или превод на седемдесетте е най-старият превод на Библията на гръцки език направен през 3 в. пр. Хр. По искане на Птолемей II Филаделф в Александрия.

6 Проф. д-р. Глийсън Л. Арчър, Въведение в Стария Завет, стр. 287, Ловеч ХИИО

7 Доцент д-р Ивайло Найденов, Библейският Йона, стр. 163, София 2008 г.