ВСЕКИ СВЕТЕЦ МОЖЕ ДА ИМА МИНАЛО И ВСЕКИ ГРЕШНИК - БЪДЕЩЕ

Иисус каза, че не е дошъл да съди света, а да подири и спаси погиналото.

Библията, освен всичко друго, е всъщност и един разказ за това как хората от грешници се превръщат в праведници, от загубени в спасени, от отиващи в погибел в отиващи към вечен живот при Бог. Когато упрекват Иисус, че дружи с бирници, блудници и грешници, Той отговаря, че болните имат нужда от лекар, а не здравите. Но кои са болните? Всъщност всички, цялото човечество (Рим. 3:23 Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога, 24 а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Иисуса,), защото всички тлеем и умираме. Проблемът е там, че не всички осъзнават това. Най-святите мъже, апостолите и пророците, героите на вярата като Давид или Исаия, Петър или Павел изповядват своята греховност. Цар Давид е написал прочутия покаен Псалом 51:3 (По слав. 50), когато пророк Натан идва при него, за да го изобличи за прегрешението му:  Защото престъплението си аз признавам и грехът ми е винаги пред мене.

В годината на смъртта на благочестивия цар Озия пророк Исаия вижда Бог, седящ на висок престол в храма, заобиколен от шестокрили херувими, и възкликва ужасен: Ис. 6:5 Тогава рекох: Горко ми, защото загинах; понеже съм човек с нечисти устни и живея между люде с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на Силите. Когато Симон Петър среща Иисус и прозира неговата божественост, прави същата изповед: Лука 5:8 А Симон Петър, като видя това, падна пред Иисусовите колене и каза: Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек. След срещата с Иисус по пътя за Дамаск Савел се превръща от най-ревностен гонител на християните в Павел – великият апостол на езическия свят. Но когато говори за себе си, се счита за най-големия грешник: 1 Тим. 1:15 Вярно е това слово и заслужава пълно приемане, че Христос Иисус дойде на света да спаси грешните, от които главният съм аз. 16 Но придобих милост по тая причина, за да покаже Иисус Христос в мене, главния [грешник], цялото Си дълготърпение, за пример на ония, които щяха да повярват в Него за вечен живот. Когато престанем да гледаме чуждите грехове, да сочим с пръст и да обвиняваме, а се вгледаме в себе си, може би ще направим същата констатация като ап. Павел за себе си. Защото ние няма да отговаряме за чуждите прегрешения, а за собствените си грешки.

Тук се появява и добрата новина. Иисус казва, че не е дошъл да съди света, а да подири и спаси погиналото. За да не погине никой, който вярва в Него, а да има вечен живот. Има поговорка, която гласи: „Всеки светец може да има минало и всеки грешник бъдеще“. Ще приведа още два впечатляващи примера по този въпрос от Стария и Новия завет: 

1). След 40 години престой в пустинята (докато се смени цялото поколение, излязло от Египет, понеже разгневило Бога поради неверието си с изключение на Иисус Навин и Халев), на израилтяните им предстояло да влязат в обещаната земя. Както по-рано Чeрвено (Тръстиково) море, така сега и река Йордан се разделя на две, за да мине целият народ. Може би мястото е същото, където около 13 века по-късно ще се кръсти Иисус в Йордан. Отсреща е един от най-старите градове – Йерихон. На всички е известна историята за рухването на яките йерихонски стени, когато израилтяните засвирват с гръмовните си тръби. Достоверноста на тази случка има подкрепа и от библейските археологически находки в по-ново време, както и от последни научни открития в тази област, и от създадените модерни оръжия, които използват силата на звуковите трептения. След рухването на стените градът е превзет и всички непокорни са умъртвени с едно изключение – градската блудницата на име Раав (или Рахав). Евр. 11:31 С вяра Раав блудницата не погина заедно с непокорните, като прие съгледателите с мир. Свети Йоан Златоуст казва, че е срамно, ако в обществото се окаже по-малко вяра, отколкото в една блудница, която, щом чула словото на вестоносците, начаса повярвала и станала причина за спасението на всички свои близки, които дошли под покрива на нейната къща. Но историята й не свършва дотук. Раав преживяла истинско преобразяване под благотворното действие на Святия Дух. От блудница се превърнала в принцеса, като се оженила за принц от племето Юда и така станала прабаба на цар Давид и на Господ Иисус Христос! Името й е записано в Неговото родословие от евангелист Матей като съпруга на Салмон и майка на Вооз. 

2). Една жена на име Мария обичала да седи при нозете на Христа и да слуша проповедите му. В навечерието на страстната седмица тя взела един съд от алабастър с много скъпо миро от чист нард и като счупила съда, започнала да го излива върху Христа, като обливала със сълзи нозете Му и ги целувала, и триела с коси. Тази случка станала в близкото до Йерусалим градче Витания в посока Йерихон. Иисус гостувал в къщата на един фарисей на име Симон, болен от проказа, който вероятно е бил току-що изцерен. На трапезата присъствал брат й Лазар, когото Иисус наскоро беше възкресил, и сестра й Марта. Фарисеят Симон си мислел в себе си, че ако Иисус е истински пророк, би знаел, че тази жена, която лежи в нозете му, е грешница и не би позволил да се допира до него. Тогава Иисус се обърнал към него и му отговорил на мислите. Симон не посрещнал подобаващо според източните обичаи госта си Иисус. Нито го прегърнал и целунал, нито му дал вода за умиване на нозете. Докато тази грешница ги умила със сълзите си и избърсала с косите си, и целувала, сякаш предчуствала, че скоро ще бъдат прободени. Понеже много е обикнала, за това й се прощават многото й грехове, а на когото малко се прощава, малко и обича. Предателят Юда Искариотски (или Юда от Кариот) се възмутил, че се е прахосало миро за 300 динария напразно (един динарий или пеняз била дневната надница на работник), вместо да се продаде и да се раздадат парите на сиромасите. Но истината е, че е бил крадец и в качеството му на касиер на апостолите тайно взимал от касата. Иисус защитил жената отново, като казал, че тя го е помазала за погребението Му. Това се случило в навечерието на най-великите събития от човешката история. Предстояла още една вечеря, наречена Господня, на празника Пасха (песах – преминаване, отминаване, пощадяване), а после следват Гетсимания и Голгота. И наистина, както предрекъл Иисус, навсякъде, където се проповядва това благовестие, се разказва и за помазването на Иисус от Мария, за неин вечен спомен, както правим и сега.

               Милчо Найденски, теолог