Ето човекът!

„Както в Адам всички умират, така в Христа всички ще живеят“

Един ловец ми разказа следната история:

Когато бил на лов, видял сърна с малкото си. Вдигнал пушката да я застреля, но другарят му го посъветвал да застреля първо малкото и майката сама ще дойде. Той така и сторил. И докато одирали кожата на малкото, като повдигнали очи, видели майката да идва бавно към тях. Взели пушките и бързо застреляли и нея. Когато се приближили, установили, че страните ѝ са мокри от сълзи. Тя умирала разплакана.

Този разказ много силно ни напомня на случилото се в Еденската градина и сочи към Витлеем (дом на хляб), Гетсимания (преса за маслини), Голгота (лобно място – череп). Разигралата се драма в Еден (наслада) е наречена “грехопадение” и е описана в Битие, трета глава. Резултатите от нея са известни: проклятие, робство на греха и смърт. Огненочервеният змей, древната змия (Бит. 3; Откр.12:3-9-13; Лука 10:18; Откр. 20:2) е ловецът, а убитите са Адам и Ева. Но истинската мишена е техният Създател. Подобен случай виждаме при страдащия Йов, където сякаш Йов е атакуван изключително жестоко, но всъщност истинската цел отново е Бог. Целта е Той да бъде злепоставен относно мотивите, които подхранва в сърцата на Неговите привърженици. Тоест, че те са на страната на Бога, истината и доброто не по убеждение, а от интерес и користни подбуди. Йов доказа обратното, като прие не само в благополучие, но и в злострадание да остане верен на Бог. По този начин един човек победи в открит конфликт и в директен сблъсък силите на злото, и чрез верността си защити честта на своя Бог.

Също така, разказът добре илюстрира ръководните мотиви на саможертвената любов на Бог, нашият Създател, дошъл да сподели окаяната ни съдба. Но Той не идва само за да сподели, но много повече  да промени съдбата ни чрез дарената ни благодат. „Както в Адам всички умират, така в Христа всички ще живеят“ (1Кор. 15:22; Римл. 5 гл.).

Мъдрецът от древността на име Диоген, поразен от развалата на своите съвременници, ходел със запален фенер посред бял ден. Когато го питали с подигравателен смях какво търси с този запален фенер, той отговарял: - Човек.

Когато Пилат изведе Христос, след като го беше бичувал, и го показа на тълпата, изрече думите: Ето човекът! (Йоан 19:4 [BUL-1940-RE]) Тогава Пилат пак излезе вън и каза им: Ето, извеждам ви Го вън за да познаете, че не намирам никаква вина в Него. 5 Исус, прочее, излезе вън носещ трънения венец и моравата дреха. [Пилат] им казва: Ето човекът! 6 А като Го видяха главните свещеници и служители извикаха, казвайки: Разпни Го! разпни Го!

Тези думи са натоварени с повече смисъл, отколкото първоначално личи. Всъщност това е Човекът с главна буква, Човекът еталон, съвършен и без грях, понасящ безмълвно, “като агне водено на клане” мъченичество и смърт заради другите, заради истинските виновници, заради нас – окаяния човешки род. Това е Човекът, търсен от Диоген. Той е невинно страдащият Раб Господен, жертвата, дадена от Бога за нас, “с чиито рани ние се изцелихме” (Ис. 53:5). Именно към Христовата кръстна смърт сочи Авраaмовата вярност и Исаaковото послушание ( Бит. 22:1-20). В Него като във фокус се събират всичките Старозаветни пророчества. Той е Месията, който трябва да се роди във Витлеем Юдейски. На Неговото рамо ще почива управлението и царството Му съвсем няма да има край. Защото всичко чрез Него е станало и към Него се стреми. Той е алфата и омегата, началото и краят на всички неща.

Milcho Naydenski

Here is the Man!

A huntsman told me the following story:

While hunting, he saw a hind with its little deer. He raised his rifle to shoot the hind, but his fellow advised him to shoot the little deer first and its mother alone will come. And so he did. Then as they were ripping the little deer’s skin, they raised their heads and saw the mother coming slowly towards them. They took their rifles and quickly shot her as well. As they neared her, they found out that tears had welled up on the sides of her eyes. She had been dying crying.

This story should remind us about what happened in the Garden of Eden and lead us to Bethlehem (home of bread), Gethsemane (olive-press), Golgotha (place of execution - skull). The drama that happened in Eden (joy) is called “the original sin” and is described in the Genesis, chapter three. The effects of this are known: curse, sin slavery, and death. The fiery dragon, the ancient snake (Genesis 3, Revelation 12:3-9-3; Luke 10:18; Revelation 20:2) is the huntsman, and the murdered ones are Adam and Eve. But the true target is their Creator. We have a similar case with the suffering Job, who seems to have been attacked in an extremely cruel manner, but actually the true target is again God. The goal is that He be discredited against the motives He nurtures in the hearts of His followers. That is to say they are on the God’s side, the truth, and the good not by their beliefs but by their self-interests. Job proved the opposite, as he remained faithful to God not only when having well-being but also when having great suffering. In this way a man triumphed over the powers of evil in an open conflict and direct encounter, and through his faith he defended the honor of his God.

This story also well describes the main motives of the self-sacrificing love of God, our Creator, who has come to share our wretched fate. But not only does he come to share, but mostly to change our faith through the blessing bestowed on us. For as in Adam all die, even so in Christ shall all be made alive. (1 Corinthians 15:22 KJV)

The ancient Wiseman Diogenes, struck by the degradation of his contemporaries, had been walking with a lit lantern even at daytime. When they asked him jeeringly what he was looking for with that lit lantern, he answered: the Man.

When presenting Christ to the crowd after having him scourged, Pilate said the words: Here is the Man! (John 19:4 KJV) Pilate therefore went forth again, and saith unto them, Behold, I bring him forth to you, that ye may know that I find no fault in him. 5 Then came Jesus forth, wearing the crown of thorns, and the purple robe. And /Pilate/ saith unto them, Behold the man! 6 When the chief priests therefore and officers saw him, they cried out, saying, crucify /him/, crucify /him/. … These words bear more meaning than they initially appear to. Actually this is the Man with capital M, the role model, perfect and free from sin, silently suffering as lamb to the slaughter martyrdom and death for the sake of others, for the sake of the true ones to blame, for our sake – the wretched mankind. That is the Man Diogenes was looking for. He is an innocently suffering Servant of the Lord, the scapegoat God made for us, and with his stripes we are healed (Isaiah 53:5). And it is indeed Abraham’s Faith and Binding of Isaac (Genesis 22:1-20) that leads to the Crucifixion of Jesus Christ. All Old Testament Prophecies have been amassed in it. He is the Messiah, who should be born in the town of Bethlehem of Judea. The ruling will rest on his shoulder and of His kingdom there will be no end. For everything has happened through Him, and aspires towards Him. He is the Alpha and the Omega, the beginning and the end of everything.

Milcho Naydenski