Testamentum

Целта на живота ни е да търсим Бога, да възстановим връзката с Него, за да ни има и през вечността Никой не може да обясни вселената, но всеки се опитва да го направи Според православното богословие, човекът е средоточие между материлната и духовна действителност на видимия и невидим свят, и мащабно изражение на микро и макро космоса, между безкрайно малкото и безкрайно голямото Истинското величие на човека не е в неговото безспорно родство с вселената, а в неговата причастност с Божествената пълнота, в скритата там тайна на ‘образа’ и ‘подобието’. Аз съм земя и за това съм привързан към земния живот,  – пише свети Григорий Богослов – но аз също съм и Божествена частица и затова нося в сърцето си желание за бъдещ живот” „ Откритостта на вярата (fidei parrhesia)  трябва да отговаря на смелостта на разума”[1] Богословието превъзхожда останалите науки с това, че всички науки изучават сътворената действителност, а то изучава не творението, а Твореца. Има ...

Трябва само основните християнски принципи и ценности да се превърнат в начин на живот. Покаяние – обръщане, промяна на посоката, промяна на живота от тъмното към светлото, от грешното към правото, от лошото към доброто. В нашия свят е нормално хората да си съперничат, да се стремят към богатство, власт и надмощие, и да воюват помежду си за това. Но Иисус се огорчил, когато видял подобно съперничество за първенство и между своите ученици. Принципите на небесното царство са съвсем различни. Там всеки би трябвало да има другия за по-горен от себе си. Иисус казал, че който иска да бъде пръв, ще бъде от всички последен и по-големият трябва да служи на по-малките, както прави Отец, Който е най-голям от всички. Освен, че поучавал с думи, Той и показвал действието на тези принципи в собствения си живот. Виждайки едно детенце, той го посочил за пример: Мат. 18:1 В същото време учениците дойдоха при Иисуса и казаха: Кой е по-голям в небесното царство? 2 А Той повика едно детенце,...

Всъщност живият е Авел, а Каин е мъртъв. Когато човек предава своя ближен, предава най-вече себе си. Такава е и нашата съдба. Ние също сме мъртви в Адам, но живи в Христос! Каин е първият син на Адам и Ева, първият родил се човек на планетата Земя, а Авел е неговият по-малък брат. Според някои тълкуватели те са близнаци, но това едва ли е така. Името на Каин означва придобивка или печалба, а на Авел вероятното значение е „син“, но според други мнения означава „лъх“ или „плач“ (както по-късно Авраам кръщава сина си Исаак „смях“ Бит 21:3,6).  В "Юдейски древности" Йосиф Флавий посочва значението на името Каин като "придобих", а на Авел - "печал". Каин бил земеделец и обработвал земята, като се прехранвал от нейните плодове, а Авел бил скотовъд. Дошло времето да се поклонят на Бог, като всеки принесъл жертва: Каин - от плодовете на земята, която обработвал, а Авел избрал най-доброто от стадата, за които се грижел. Бог приел благосклонно Авеловата ...

„ Както в   Адам всички умират, така в Христа всички ще живеят“ Един ловец ми разказа следната история: Когато бил на лов, видял сърна с малкото си. Вдигнал пушката да я застреля, но другарят му го посъветвал да застреля първо малкото и майката сама ще дойде. Той така и сторил. И докато одирали кожата на малкото, като повдигнали очи, видели майката да идва бавно към тях. Взели пушките и бързо застреляли и нея. Когато се приближили, установили, че страните ѝ са мокри от сълзи. Тя умирала разплакана. Този разказ много силно ни напомня на случилото се в Еденската градина и сочи към Витлеем (дом на хляб), Гетсимания (преса за маслини), Голгота (лобно място – череп). Разигралата се драма в Еден (наслада) е наречена “грехопадение” и е описана в Битие, трета глава. Резултатите от нея са известни: проклятие, робство на греха и смърт. Огненочервеният змей, древната змия (Бит. 3; Откр.12:3-9-13; Лука 10:18; Откр. 20:2) е ловецът, а убитите са Адам и Ева. Но истинската мише...