Testamentum

23 Ето човека! Исаия 53:8   От затвор и съд Той биде грабнат; но рода Му кой ще обясни? защото Той бе изтръгнат от земята на живите; за престъпленията на Моя народ претърпя смърт.* * Според превода на 70-те: "При унижението Му Той бе лишен от праведен съд. Но рода Му кой ще обясни? Защото се отнема животът Му от земята; заради беззаконията на Моя народ бе заведен на смърт". Разказват как мъдрецът от древността на име Диоген , поразен от развалата на своите съвременници, ходел със запален фенер посред бял ден. Когато го питали подигравателно какво търси с този запален фенер, той отговарял: - Човека . Когато Пилат изведе Христос , след като го беше бичувал, и го показа на тълпата, изрече думите: Ето човека! ( Йоан 19: 5 Тогава Иисус излезе вън с трънения венец и в багреница. И Пилат им рече: Ето човека ! ) . Те са натоварени с повече смисъл, отколкото първоначално личи. Всъщност това е Човекът с главна буква, Човекът еталон, съвършен и без грях, понасящ безмъ...

22 Il fera une solide alliance Той ще сключи сигурен завет с мнозина Сигурен завет . Можем да го наречем още здрав, твърд, солиден, непоклатим, непроменим, вечен, съвършен, без недостатък. Библията го нарича още Нов Завет, различен от Стария, който се нарича и Ветх Завет, защото е преходен, овехтял и близо до изчезване. Какво всъщност означава това? В еврейския старозаветен текст терминът берит ( בְּרִיתּ briyth { ber-eeth' } ) има значение на съюз, договор между Бог и отделния човек или целия народ. В VXX 1 берит е преведен с думата диатики ( διαθηκη diatheke { dee-ath-ay'-kay } ) . Тук съдържанието на завет се обогатява и с нови нюанси. То означава освен съюз, договор за помощ и защита , завещание - завет (Евр. 9:16,17). Завещание в смисъл на получаване наследство от родител към деца или близък роднина. Във Vulgata ( IV - V в. сл Хр.) св. Йероним превежда евр. берит на лат. тестаментум ( testamentum ) , което означава завещание за изпълнение в смисъл...

21 Сигурен Завет (Ис. 53:7 [BUL-1940-RE])  Той беше угнетяван, но смири Себе Си, И не отвори устата Си; Както агне водено на клане, И както овца, която пред стригачите си не издава глас, Така Той не отвори устата Си. По отношение принасянето на жертвените животни те трябвало да са без недостатък, да не бъдат измъчвани или уплашени, смъртта им да настъпи бързо и по възможност по-малко болезнено. Приносителят на жертвата гледал смъртната агония на невинното агне, което умирало вместо него, заплащайки наказанието за неговия грях. Това е трябвало да пробуди съвестта му, за да може да се промени към добро. Но често хората поглеждали по друг начин на това. Продължавали още по-спокойно да грешат, защото знаели, че има жертва, която ще поеме удара. Този резултат бил обратен на очакваната промяна към добро. Тогава обикновено и Бог предприемал необходимите други мерки към такива хора. В случая с Божия Раб Иисус нещата се случват по съвсем различен начин. Смъртта Му не е безболез...

20 Мелхиседек (Една от най-загадъчните фигури в Свещената история ) Мелхи с едек е посочен като предобраз на Христос. Рабът Господен Иисус е едновременно жертва и приносител, ходатай и свещеноизвършител. В посланието до Евреите Той е представен като Първосвещеник според чина Мелхиседеков, ( Melhcisede k, евр. Мелхицедек - цар на правда или праведния цар). Когато Авраам се завръща от победния си поход, при който освобождава племенника си Лот, дава десятък на Мелхиседек като на някой по-голям от него, в качеството му на свещеник на Всевищния Бог (Евр.7). А Мелхиседек го посреща с хляб и вино . Тук можем да направим връзка с Господната вечеря , установена по-късно от Иисус. Още повече, че Мелхиседек е предобраз на Иисус. Това може би е причината да не е посочено родословие и други подробности за Мелхиседек (Иисус, в качеството му на Бог от Стария Завет е безначален и безкраен). Все пак, Мелхиседек остава една от най-загадъчните фигури в Свещената история. 1). Според ...

19 Господ възложи върху Него  греховете на всички ни Исаия 53:6   Всички ние блуждаехме като овце, отбихме се всеки от пътя си, - и Господ възложи върху Него греховете на всички ни На иконите, изобразяващи Младенеца в яслата, често, наред с Младенеца, Дева Мария, пастирите и влъхвите рисуват вол и осел. Това е свързано с един текст от Исаия, чрез който Бог се оплаква от своя народ, че въпреки всички откровения, наставления, пророчески вести, Израел не Го познава.  Рождество Христово . (Исаия от 1:3)   Волът познава стопанина си, И оселът яслите на господаря си; Но Израел не знае. Людете Ми не разсъждават . Израел се отклонява от Следването на правите пътища и предписания за живот, дадени им от Бога. Животните познават стопаните си, а хората не познават Създателя си. Кой Баща не иска децата му да го познават? Кой Баща би искал да чува децата си да казват, че нямат Баща? Можем да разберем огорчението на Бог, Който направи толкова за нас. Особено ...

18 Той взе върху Си нашите немощи (Ис. 53:4 ) Той наистина понесе печалта ни, И със скърбите ни се натовари; А ние Го счетохме за ударен, Поразен от Бога, и наскърбен. Тук авторът не е пропуснал да отбележи нещо много важно, което е актуално и в нашата съвременна действителност. Може би и самият Исаия е преживявал или се е сблъсквал с подобно отношение към себе си. В миналото, както и днес, съществувало погрешното становище, че ако някой благоденства и преуспява, значи е праведен и добър, а ако страда и едва свързва двата края, значи е окаян грешник, наказван от Бога. Не само книгата Йов, но и цялата Библия, както и Християнската история опровергават тази теория. С нея другарите на Йов го огорчиха, когато той и без друго тежко страдаше. По подобен начин са разсъждавали и по времето на Иисус. И са Му добавяли още мъка по време на страданията Му. Но Той понася всичко доброволно и докрай, без да възразява, без да отвръща на хулителите. Ако тази теория е вярна, то тогава изли...