Тънка червена линия 22. Solide Alliance

22 Il fera une solide alliance

Той ще сключи сигурен завет с мнозина

Сигурен завет. Можем да го наречем още здрав, твърд, солиден, непоклатим, непроменим, вечен, съвършен, без недостатък. Библията го нарича още Нов Завет, различен от Стария, който се нарича и Ветх Завет, защото е преходен, овехтял и близо до изчезване. Какво всъщност означава това? В еврейския старозаветен текст терминът берит (בְּרִיתּ briyth {ber-eeth'}) има значение на съюз, договор между Бог и отделния човек или целия народ. В VXX¹ берит е преведен с думата диатики (διαθηκη diatheke {dee-ath-ay'-kay}). Тук съдържанието на завет се обогатява и с нови нюанси. То означава освен съюз, договор за помощ и защита, завещание - завет (Евр. 9:16,17). Завещание в смисъл на получаване наследство от родител към деца или близък роднина. Във Vulgata (IV-V в. сл Хр.) св. Йероним превежда евр. берит на лат. тестаментум (testamentum), което означава завещание за изпълнение в смисъл бащина заръка към децата за спазване и изпълнение на конкретни ангажименти. Срещат се също така и термините пактум (pactum) или алианс (une alliance).

Берит, диатики, тестаментум, пактум, (Il fera une solide alliance²) - солиден, здрав, сигурен завет, който продължава да работи и да се сключва и след смъртта, възкресението и възнесението на Христос, дори и днес. Чрез Иисус всеки може да влезе в съюз с Бога, да получи закрила и обещаното небесно наследство, защото вече има смърт на завещателя и завещанието е в сила, а също и да се стреми с всички сили да изпълнява бащината поръка да не съгрешава. Да се стреми към небесно съвършенство и възстановяване на загубеното.

Нов Завет. “Няма да помня греховете им, ще станат бели като сняг.” Разликата е огромна. В Стария Завет животинските жертви не могат да заличават или премахват греховете. Те ги покриват само условно, до идване на съвършената жертва, която е Христос. Сега жертвата не е животно, сянка или предобраз. Самият въплътил се наш Създатал идва да умре за своите чеда. Единият Завет, Старият, носи проклетия, осъжда и убива, (в буквата на закона). Другият Завет, Новият, отнема проклетията, носи благодат, оправдава и съживява чрез Христа (в Духа на благодатта). В Стария Завет виждаме Иисус предначертан, а в Новия Го виждаме изявен. Иисус в качеството си на Бог е безсмъртен. Затова трябваше да се въплъти в човешки образ, за да може да поеме греховете на човеците и да плати цената (заплатата) за тях, която е смърт. Но за да бъде животът Му достатъчна разменна единица за живота на всички хора, то Той трябваше да бъде едновременно и Бог, техният Създател. Според Ириней Лионски Иисус повтаря живота на падналия Адам, но без да съгреши и без да се разбунтува. Абелар добавя, че на кръста Иисусовият пример съкрушава каменните ни сърца и стоплени от примера на саможертвената любов ни подтиква да Го следваме.

Един ловец ми разказа следната история:

Когато бил на лов, видял сърна с малкото си. Вдигнал пушката да я застреля, но другарят му го посъветвал да застреля първо малкото и майката сама ще дойде. Той така и сторил. И докато одирали кожата на малкото, като повдигнали очи, видели майката да идва бавно към тях. Взели пушките и бързо застреляли и нея. Когато се приближили, установили, че страните и са мокри от сълзи. Тя умирала разплакана.

Този разказ много силно ни напомня на случилото се в Еденската градина и сочи към Витлеем (дом на хляб), Гетсимания (преса за маслини), Голгота (лобно място – череп). Разигралата се драма в градината Еден (наслада) е наречена “грехопадение” и е описана в Битие, трета глава. Резултатите от нея са известни: проклятие, робство на греха и смърт. Огненочервения змей, древната змия (Откр.12:3-9-13; Лука 10:18; Откр. 20:2) е ловецът, а убитите са Адам и Ева. Но истинската мишена е техният Създател. Подобен случай виждаме при страдащия Йов, където сякаш Йов е атакуван изключително жестоко, но всъщност истинската цел отново е Бог. Целта е Той да бъде злепоставен относно мотивите, които подхранва в сърцата на Неговите привърженици. Тоест, че те са на страната на Бога, истината и доброто не по убеждение, а от интерес и користни подбуди. Йов доказа обратното, като прие не само в благополучие, но и в злострадание да остане верен на Бог. По този начин един човек победи в открит конфликт и в директен сблъсък силите на злото, и чрез верността си защити честта на своя Бог.

Също така, разказът добре илюстрира ръководните мотиви на саможертвената любов на Бог - нашият Създател, дошъл да сподели окаяната ни съдба. Но Той не идва само за да сподели, но много повече да промени съдбата ни чрез дарената ни благодат. Както в Адам всички умират, така в Христа всички ще живеят (Виж. Римл.5 гл.). От текста в Йоан 1:10,11 става ясно, че светът не разпознава веднага своя Създател. Дотолкова е помръкнало богопознанието на хората. Неговият избран народ Го разпознава, обаче отказва да Го приеме. Коя е причината? Иисус я разкрива с притчата за лозето, където земеделците отказват да изпълнят задълженията си към Господаря и искат лозето за себе си (Мат. 21:33-46). Първите негови ученици, които също са юдеи, са наречени апостоли. Те разнасят вестта за Него по „цялата вселена”.

От евангелския разказ е известно, че Иисус плаче за Йерусалим, защото знае съдбата му (Лука 13:34,35), а тя е страшна. На път за Голгота съветва йеруслимските дъщери, които хлипат за Него, да плачат за себе си (Лука 23:28). Той знае това, което те не знаят – предстоящата гибел на града и второто разрушаване на храма. Този път окончателно, за да се изпълни пророчеството за прекратяване на жертвите и приношенията, защото съвършената жертва е дадена и съвършеният принос е направен. В предсказанието за тези събития, записано в Мат. 24:15, Иисус цитира именно пророк Данaил, когато говори за мерзостта на запустението, седяща на святото място. Както преди Иисус, така и след Него постоянно се появяват хора с лъжливи претенции за месии. Увличат мнозина. Юдеите вдигат две въстания срещу Рим. И двата пъти са смазани жестоко. По време на първото въстание, 66-70 г. сл. Хр., е разрушен храмът. Военните знаци (мерзостта на запустението) на римските легиони, предвождани от Тит, синът на новия император Веспасиан Флавий, са издигнати по стените на храма. При обсадата на Йерусалим загиват от меч, глад и болести около милион и половина души. Много от тях са дошли за празниците в Йеруслим, но намират смъртта си. При второто Юдейско въстание 135 г. сл. Хр., предвождано от обявилия се за месия и потвърден за такъв от някои равини Симон бар-Кохба (Симон, син на звездата, виж Числа 24:17; по-късно наречен от някои Симон бар-Козива, Симон син на лъжата), Йерусалим е окончателно разрушен, а населението му изселено. От руините на храма е останала само една стена, наречена „Стената на Плача”.

Милчо Найденски, богослов

________________

1. Септуагинта или превод на 70-те. Първи превод на Стария Завет на гр. ез. от 3 в. пр. Хр.

2. Version Louis Segond 1910 (LSG)

Дан. 9:27 "Il fera une solide alliance avec plusieurs pour une semaine, et durant la moitié de la semaine il fera cesser le sacrifice et l'offrande; le dévastateur commettra les choses les plus abominables, jusqu'à ce que la ruine et ce qui a été résolu fondent sur le dévastateur."

La Bible de Jerusalem, by Edition du serf, Paris 1973, pour cette edition,by Desclee de Brouwer. Paris 1975

3. Эден (наслаждение), Эденский сад, - оригинално правилно е да се пише с буквата "Н"! Изписването на "Еден" с буквата "М""Едем", което се среща много често, е погрешно.

2. Version Louis Segond 1910 (LSG) Дан.2. Version Louis Segond 1910 (LSG) Дан. 9:27 "Il fera une solide alliance avec plusieurs pour une semaine, et durant la moitié de la semaine il fera cesser le sacrifice et l'offrande; le dévastateur commettra les choses les plus abominables, jusqu'à ce que la ruine et ce qui a été résolu fondent sur le dévastateur." La Bible de Jerusalem, by Edition du serf, Paris 1973, pour cette edition,by Desclee de Brouwer. Paris 1975 3. Эден (наслаждение), Эденский сад, - оригинално правилно е да се пише с буквата "Н"! Изписването на "Еден" с буквата "М""Едем", което се среща много често, е погрешно. 9:27 "Il fera une solide alliance avec plusieurs pour une semaine, et durant la moitié de la semaine il fera cesser le sacrifice et l'offrande; le dévastateur commettra les choses les plus abominables, jusqu'à ce que la ruine et ce qui a été résolu fondent sur le dévastateur."

La Bible de Jerusalem, by Edition du serf, Paris 1973, pour cette edition,by Desclee de Brouwer. Paris 1975 3. Эден (наслаждение), Эденский сад, - оригинално правилно е да се пише с буквата "Н"! Изписването на "Еден" с буквата "М""Едем", което се среща много често, е погрешно.ion Louis Segond 1910 (LSG)

Дан. 9:27 "Il fera une solide alliance avec plusieurs pour une semaine, et durant la moitié de la semaine il fera cesser le sacrifice et l'offrande; le dévastateur commettra les choses les plus abominables, jusqu'à ce que la ruine et ce qui a été résolu fondent sur le dévastateur." La Bible de Jerusalem, by Edition du serf, Paris 1973, pour cette edition,by Desclee de Brouwer. Paris 1975. 9:27 "Il fera une solide alliance avec plusieurs pour une semaine, et durant la moitié de la semaine il fera cesser le sacrifice et l'offra2. Version Louis Segond 1910 (LSG) Дан. 9:27 "Il fera une solide alliance avec plusieurs pour une semaine, et durant la moitié de la semaine il fera cesser le sacrifice et l'offrande; le dévastateur commettra les choses les plus abominables, jusqu'à ce que la ruine et ce qui a été résolu fondent sur le dévastateur." La Bible de Jerusalem, by Edition du serf, Paris 1973, pour cette edition,by Desclee de Brouwer. Paris 1975nde; le dévastateur commettra les choses les plus abominables, jusqu'à ce que la ruine et ce qui a été résolu fondent sur le dévastateur."

La Bible de Jerusalem, by Edition du serf, Paris 1973, pour cette edition,by Desclee de Brouwer. Paris 1975