18
Той взе върху Си нашите немощи
(Ис.
53:4 ) Той наистина понесе печалта ни,
И със скърбите ни се натовари; А ние Го
счетохме за ударен, Поразен от Бога, и
наскърбен.
Тук
авторът не е пропуснал да отбележи нещо
много важно, което е актуално и в нашата
съвременна действителност. Може би и
самият Исаия е преживявал или се е
сблъсквал с подобно отношение към себе
си. В миналото, както и днес, съществувало
погрешното становище, че ако някой
благоденства и преуспява, значи е
праведен и добър, а ако страда и едва
свързва двата края, значи е окаян грешник,
наказван от Бога. Не само книгата Йов,
но и цялата Библия, както и Християнската
история опровергават тази теория. С нея
другарите на Йов го огорчиха, когато
той и без друго тежко страдаше. По подобен
начин са разсъждавали и по времето на
Иисус. И са Му добавяли още мъка по време
на страданията Му. Но Той понася всичко
доброволно и докрай, без да възразява,
без да отвръща на хулителите. Ако тази
теория е вярна, то тогава излиза, че
много християни, апостолите, пророците,
са били наказани от Бога. Защото почти
всички са живели себеотрицателно, в
бедност, и са загинали мъченически, като
са понасяли лишения и гонения, присмехи
и хули, окови и тъмница през живота си
(Евр. 11). Поученията
и притчите Христови (притчата за
богаташа и Лазар от Лука 16:20-25) също ни
разкриват трудностите на живота на
благочестивите в този свят. Павел често
говори за мъчения и трудности (2Тим
3:11,12) гоненията и страданията, които ме
сполетяха в Антиохия, Икония, Листра.
Какви гонения претърпях! Но Господ ме
избави от всички тях. 12 И
всички, които искат да живеят благочестиво
в името на Иисус Христос, ще бъдат гонени.
В
богословието е известна теорията за
„Кенозиса”(1) (от гр. понизи се). Във (Фил.
2:5-11) се казва: 5 Имайте в себе си
същия дух, който беше и в Христа
Исуса; 6 Който, като беше в Божия
образ, пак не счете, че трябва твърдо да
държи равенството с Бога, 7 но се
отказа от всичко, като взе на Себе Си
образ на слуга и стана подобен на
човеците; 8 и, като се намери в
човешки образ, смири Себе Си и стана
послушен до смърт, даже смърт на
кръст. (Евреи
2:17) Затова трябваше да се оприличи
във всичко на братята Си, за да бъде
милостив и верен първосвещеник в
отношение към Бога, за да извърши
умилостивение за греховете на
людете. 18 Понеже в това дето и сам
Той пострада като изкушен, може и на
изкушаваните да помага.
„Изобщо
казано, всичко по-висше отнасяй към
Божеството и към Природата, превъзхождаща
страданието и тялото, а всичко по-низше
– към Този, Който е съставен, Който
заради теб се понизи (Фил. 2:7) и въплъти
(Йоан 1:14), или, което не е по-зле казано,
Който се въчовечи (срв. Марко 15:39, Фил.
2:7), а след това се възнесе, и по такъв
начин премахвайки плътското и по земята
пълзящото в своите учения, се научи да
бъдеш по-издигнат и да се извисиш до
Божеството – не да се задържаш на
видимото, а да се въздигнеш до
умопостигаемото, и да знаеш къде словото
касае природата, а къде домостроителството.”2
За
да може да помага на страдащите, да
разбере изкушаваните, Рабът Господен
е трябвало да преживее всичко от нашата
действителност. Ще се опитаме със
следващия пример да илюстрираме това.
Веднъж
чух да разказват следната история: Един
баща завел своя син в приюта за кучета,
за да си избере едно като подарък по
случай рождения си ден. Детето, след
кратък оглед, посочило кученцето.
Служителят го извадил от клетката и му
го подал. Детето с радост го прегърнало.
Служителят запитал все пак защо измежду
всички е избрало точно куцото кученце?
То отговорило – Господине, аз го разбирам!
След което повдигнало панталона на
едното си краче. Отдолу се виждала
протеза...
(Исаия 53:5)
Но
Той беше наранен
поради нашите престъпления, Бит беше
поради нашите беззакония; На Него [дойде]
наказанието докарващо нашия мир, И с
Неговите рани ние се
изцелихме. ({מְחֹלָל} halal – прободен {с
копие})
FBJ
Isaiah 53:5 Mais lui, il a été transpercé à
cause de nos crimes, écrasé à cause de nos fautes. Le châtiment
qui nous rend la paix est sur lui, et dans ses blessures nous
trouvons la guérison3
Това
обяснение е едно от най-важните в цялата
Библия. За пророка всичко това вече се
е случило. Толкова е сигурен в неговото
действие и точно изпълнение. Това, което
е предопределено от преди създанието
на света, се е изпълнило точно на Голгота
в скончанието на времената за нас и има
вечни последици за спасение.
Вероятно
апостол Тома е получил прозвището
“неверни” защото не е повярвал веднага
на известието за възкресението Христово,
а е поискал доказателства. Искал е да
види и пипне възкръсналия Иисус и да
тури пръст в раните Му, за да се убеди,
че това действително е Христос, а не
някой друг. Можем да го разберем. Той е
бил свидетел на мъчителната смърт на
неговия Учител и макар потиснат и
угнетен, за него случаят бил приключил.
Но неочаквано желанието му било
удовлетворено. При следващата си поява
Христос поканил Тома да Го пипне, за да
се убеди, че не е дух на мъртвец, а
възкръсналият от мъртвите с тяло, плът
и кости или както се казва - от
плът и кръв. Също така му показал
прободените си ръце и ребра, като му
предложил да сложи пръст в раните Му,
за да се убеди, че е Той, Същият. Разбира
се, Тома и не помислил да стори това.
Можел само да падне на колене и да
изповяда – Господ
мой и Бог мой! (Йоан 20:19-30;
Лука 24:39).
Ето,
на Своите длани съм те начертал (Исаия
49:16). Да,
това е истината. Имената на спасените
са записани там, където Тома искаше да
сложи пръста си. Или по-скоро техните
грехове. Тези ръце и нозе бяха прободени,
както и Неговите ребра, по една единствена
причина – за изкупление от нашите
грехове. Тук е мястото да отбележим,
че Бог всъщност не прощава греховете.
Той ги наказва и наказанието е смърт. Бог
прощава на грешника, който се кае, но
наказва греховете му върху страдащия
и умиращ Иисус. Който не приеме
заместническата смърт, ще трябва сам
да даде удовлетворение за греха.
Мартин
Лутер обичал да казва: „Научи
се да познаваш Христа и то разпнат. Научи
се да пееш нова песен – да се отчайваш
от своите собствени дела, да викаш към
Него: Господи
Иисусе, Ти си моята правда, а аз Твоят
грях. Ти взе на Себе Си това, което е мое,
за да ми дадеш това, което е Твое; Ти
стана това, което не беше, за да стана
аз това, което не бях.“
“Нашите
грехове са наши скърби и наша печал (стих
4), или както може да се изтълкува – нашата
болест и нашите рани.
… Господ възложи на Него беззаконието
на всички ни. Полагането
на нашите грехове върху Христос означава
отнемането им от нас. Няма да попаднем
под проклятието на Закона, ако се подчиним
на евангелската благодат. Те
били възложени върху Христос, когато
станал грях (т.е. жертвоприношение за
нас.)”(4)
Милчо
Найденски, богослов
_______________________
1. АЗБУКА ВЕРЫ, с 2005 года Ке́носис, ке́нозис (греч. κένωσις – истощание, умаление) – богословское понятие, применяемое для обозначения добровольного умаления Сына Божьего, воспринятого Им уничижительного состояния, связанного с воплощением и совершением искупления человека. Так, Сын Божий, Второе Лицо Святой Троицы, снизошел к миру, воспринял мучение и смерть по высочайшей любви к людям, в целях осуществления Домостроительства Спасения.
2. Григорий
Назиански, Пет богословски слова, превод
и студия Иван Христов, София 1994,
Издателство ГАЛ-ИКО, стр. 84
3. La
Bible de Jerusalem, by Edition du serf, Paris 1973, pour cette
edition,by Desclee de Brouwer. Paris 1975
4. Матю
Хенри, Коментар на Библията в 2 тома,
том 1, Стар завет, Съюз на евангелските
баптиски църкви 2000, стр. 1176
Коментари
Публикуване на коментар