Авторство и дата на написване.
Съществуват различни мнения. Открояват се основно три:
- Традиционно-църковен възглед, според който авторът е самият пророк.
- Юдейско предание, според което: “В Талмуда (Baba bathra 15 a) се казва, че мъжете от великата синагога са били написали книгата Даниил. А на друго място се говори, че заради голямото благочестие на Даниила била наречена и книгата на негово име.”[1]
- Теория за Макавейски псевдоепиграф – приема се по-късно възникване или дооформяне на книгата по време на въстанието на Макавеите 167 г. пр. Хр., за да служи за вдъхновение и насърчение на борците, криещи се по пещерите. Според тази теория, книгата е с по-късен произход, около 2-ри в., а не 6-ти, както би трябвало да се очаква. Приема се че цялата е писана на арамейски, а после, за да бъде приета в канона, са преведени началото и краят на еврейски. В подкрепа на тази теория се изтъкват различни доказателства относно структурата на книгата, език, стил, исторически неясноти и т. н.
Защо приемаме първия възглед за по-правилен? “Според традиционно-църковния възглед авторството на книгата на пророк Даниил неизменно и пряко се свързва с името на главната в това пророческо произведение личност – Даниил.”[2]
- Даниил е цитиран от Иисус Христос като пророк и автор на написаното (Мат. 24:15; Марк 13:14 / Дан.12:4; 9:27).
- Книгата на пророк Даниил е трябвало да съществува по-рано от 4-ти в. В своята книга Юдейски древности Йосиф Флавий разказва как Александър Македонски е посрещнат от тържествена процесия извън стените на Йерусалим, начело на която стоял първосвещеникът Йадуа, който му показал книгата на Даниил и пророчеството в 8-та глава за гръцкия цар, побеждаващ персите.[3] А това е станало през 332 г. пр. Хр.
- Липсата на гръцки термини, (използвани са само три), е също указание за поранен произход. Даниил, подобно на Ездра, е писал на имперски арамейски и има близка връзка с библейския арамейски от елефантинските надписи. Ако книгата Даниил е написана на източно арамейски, то не е възможно това да е станало в Палестина, както твърди Макавейската теория. Авторът познава толкова добре случилите се събития, названия, лица, нрави и обичаи, че само един съвременник може да ги опише така точно.[4]
- “В самата книга изрично се подчертава, че той получил Божие поръчение да запише всичко, което чул от Бога и видял (12:4). На много места в книгата Даниил се явява като говорител. Авторът описва религиозното и културно познаване на Вавилония с пълно познаване на местните условия. Много от сведенията в книгата на пророк Даниил се потвърждават от клинообразните надписи.”[5]
- Светоотческата традиция (бл. Йероним, св. Йоан Златоуст Евсевий Кесарийски и др.) поддържа този възглед. “На тази основа в най-ново време сред римо-католическите и православните богослови библеисти е разработен и утвърден традиционният възглед за цялостната автентичност, т. е. пълното съответствие между посочен и действителен автор на пророческата Даниилова книга.”[6]
С книгата на пророк Даниил се ражда един нов жанр, наречен старозаветна апокалиптика, който има есхатологична насоченост не само вътре в историческия процес. Пророчествата сочат не просто избавление за един народ, а края на времето като цяло. Визират абсолютния край на човешката история и борбата с греха, небесния съд и пълно възстановяване на състоянието и начина на живот от преди грехопадението.
(Следва)
Милчо Найденски
______________________________
1 ИВ. С. Марковски, извънр. професор. ВЪВЕДЕНИЕ В СВ. ПИСАНИЯ НА ВЕТХИЯ ЗАВЕТ. Част II ЧАСТНО ВЪВЕДЕНИЕ В СВ. ПИСАНИЯ НА ВЕТХИЯ ЗАВЕТ. СОФИЯ. Кооперативна печатница „Гутенберг” 1932,
2 Проф. др. Славчо Вълчанов. Тълкуване на книгата на пророк Данаил. Синодално издателство, София – 1975 г.
3 Йосиф Флавий. Иудейские древности, книга 11, гл.8 (т. 2 с. 8789), Минск “Беларус” 1994
4 Глийсън Л. Арчър. Въведение в Стария Завет. Ревизирана и разширена. 1999. Ловеч 5500, ПК41, Национален офис ХИИО с. 350,351,358,361
5 ИВ. С. Марковски, извънр. професор. ВЪВЕДЕНИЕ В СВ. ПИСАНИЯ НА ВЕТХИЯ ЗАВЕТ. Част II ЧАСТНО ВЪВЕДЕНИЕ В СВ. ПИСАНИЯ НА ВЕТХИЯ ЗАВЕТ. СОФИЯ. Кооперативна печатница „Гутенберг” 1932,
6 Проф. др. Славчо Вълчанов. Тълкуване на книгата на пророк Данаил. Синодално издателство, София – 1975 г. с.5
Коментари
Публикуване на коментар