СЪТВОРЕНИЕ — 3

Ден трети.

Битие 1:9 И рече Бог: Да се събере водата, що е под небето, на едно място, и да се яви суша. Тъй и стана. (Водата под небето се събра на местата си и се яви суша.) 10 Сушата Бог нарече земя, а събраните води – морета, и видя Бог, че това е добро. 11 И рече Бог: Да произведе земята злак, трева що дава семе (по свой род и подобие), и плодно дърво, що дава според рода си на земята плод, чието семе си е в него. Тъй и стана. 12 И произведе земята злак, трева, що дава семе по свой род (и подобие), и (плодно) дърво, що дава (на земята) плод, чието семе си е в него според рода му. И видя Бог, че това е добро. 13 Биде вечер, биде утро ­ ден трети.

Която и теория за продължителността на сътворението да сме си избрали да приемем за вярна (милиарди, милиони, хиляди години или буквални 24 часови денонощия, както твърди Библията използвайки думата Йом, която има винаги буквално значение на ден), вече сме в ден трети. Появява се сушата. Някои автори предполагат, че съотношението между сушата и водата в предпотопния свят не е било същото, каквото е днес, както и изгледът, и разположението на сушата не са били същите. Не са съществували и ледниците на полюсите. Не е имало и сезони, топли и студени периоди, които се появяват след потопа вследствие настъпилите промени (Битие 8:22). Климатът навсякъде е бил еднакъв, мек и равномерен. Земята се е напоявала по различен начин, защото още не е валяло дъжд. Има различни теории за праконтинентът. Правени са и компютърни модели на „сглобяване” на континентите, при които се забелязва учудващо точното им напасване един с друг. Например издутината на Южна Америка пасва идеално точно във вдлъбнатата част от Африка, а пък изпъкналата част на Африка се вклинява съвсем точно в овала на Северна Америка. Подобно е съвпадението и при останалите континенти.¹

Заедно с появата на сушата се появява и растителността. Плодните дървета и треви – видовете, които и сега познаваме, и вероятно други, които вече са изчезнали. Огромно и невероятно разнообразие от цветя и форми, багри, аромати и вкусове. И нещо важно, находките на вкаменелости от миналото говорят за растителни видове с невероятно големи (сравнени с днешните) размери. Например лист на папрат с дължина 28 м. или водно конче с размах на крилата 1,50 м. (което е приблизително колкото размерите на съвременен човек с разперени ръце).

Традиционно е прието от библейска гледна точка да се счита, че първата част на денонощието започва с тъмнината и продължава от вечер до сутрин, а светлата част, т.е. денят, е втората част от денонощието, което свършва със залеза на слънцето. Но ако това е вярното, то тогава би било по­-правилно названието „нощодение“, а не денонощие. Така броят дните и евреите, които нямат названия (имена) за дните, а ги отброяват (имат номера). Имат име само за седмия ден от сътворението. Наричат го шабат, което означава почивка. Често пъти така е и с християнския живот – първо е мракът и незнанието за Бога, а едва след това с помощта на светлите лъчи на Словото Му умът се озарява от проникващата светлина и мракът се разсейва «дорде се зазори и зорницата изгрее в сърцата».

Но и другото становище е също толкова логично, оригинално изразено и добре защитено от Йоан Екзарх в неговия Шестоднев: „Следователно някои неправилно говорят за нощ и ден. Денонощие трябва да се нарича цялото продължение на деня и нощта. Но те смятат нощта за начало и за същност на целия ден (и започват да мерят деня) от момента на залязване на слънцето и закриването му под земната половина на небосвода, а не от утрото, когато (слънцето се появи) на източния хоризонт и се издигне от подземната половина. По този начин те се противопоставят на думите на великия Мойсей, който казва: 'и биде вечер, и биде утро – ден втори'. Той не каза: 'и биде утро, и биде вечер'. Ако бе казал така, той би поставил нощта за начало на деня, а деня ­ за край. И тогава времето, което обхваща двете, с право би могло да се нарече нощоден. Но тъй като Мойсей не е казал така, а известява обратното на това, като казва: 'и биде вечер, и биде утро – един ден.' т.е. смята отминаването и закриването на светлината за вечер, а появата на утрото за начало на деня. По този начин показва, че денят е получил своето битие преди нощта. (Следователно) едната половина на деня се простира до настъпване на вечерта, а нощната половина – до сутринта. Двете заедно се наричат денонощие.“²

В коментар по въпроса на “Толковая Библия Лопухина” също се защитава становището, че началото на денонощието започва с утрото, като позоваването е на св. Йоан Златоуст: “ «И был вечер, и было утро…» Многие из толковников на том основании, что сначала поставлен «вечер», а затем уже — утро, хотят видеть в первом не что иное, как ту хаотическую тьму, которая предшествовала появлению света и таким образом предваряла первый день. Но это будет очевидной натяжкой текста, так как до сотворения света не могло существовать ни подобного разграничения суток, ни самого названия двух главных составных частей их. На указанном заблуждении покоится и другое, что счет астрономических суток следует будто бы начинать с вечера, как это думает, напр., и Ефрем Сирин. Но святой Иоанн Златоуст правильнее полагает, что исчисление суток должно идти от утра к утру, так как, повторяем, самая возможность различения в сутках дня и ночи началась не ранее как с момента создания света или со времени наступления дня, т. е., говоря современным языком, с утра первого дня творения.“³

И тук отново може да се направи аналогия с първоначалното творение, което е било твърде добро. Адам и Ева са били невинни и святи и общували с Твореца, като са имали достатъчно светлина и знание за Него от непосредствената и жива връзка, която се прекъснала вследствие на грехопадението. Над тях се спуснал мракът на нощта, тъмата на небогопознанието, която щяла да завърши със смърт. Грехът прекъснал хармоничните връзки за общуване на човека във вертикален и хоризонтален план. Нарушили се взаимоотношенията с Бог и ближния. Адам и Ева започнали взаимно да се обвиняват и да си прехвърлят вината и отговорността за греха един на друг и накрая и към Бог: (Битие 3:12) И човекът рече: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох. Това продължава да става и до днес. Всеки сочи с пръст брата си и вижда вината в другия (сламката), но не вижда собствената си вина (гредата в окото му пречи). Никой не излиза напред да поеме вината и удара за нея, както доблестно стори това нашият Господ и Спасител Христос. Някой вероятно ще запита защо правим тази връзка на тъмнината с греха. Всъщност Библията я прави, а ние само я подчертаваме. Иисус сравнява живота и смъртта с деня и нощта (Йоан 9:4). Книгата Откровение разказва за бъдещия свят, който ще бъде без грях и смърт. Той ще бъде без мрак и нощ няма да има вече (Откр. 22:5).

                                                                                                Милчо Найденски

_____________________

1 Д­р Глен Маклийн, Роджър Окланд, Лари Маклийн. Сътворението. Издателство Верен. София, 1996, с. 65,­69

2 Йоан Екзарх. Шестоднев. Николай Цж. Кочев. Издателство „Хейзъл”, София, 2000 г, с.85

3 А.Лопухина, А.П.Толковая Библия или комментарий на все книги Священного Писания Ветхого и Нового Заветов. Издание исправленное и дополненное, 2003 год. Интернет­версия под общей редакцией Его Преосвященства Александра (Милеанта), Епископа Буэнос­Айресского и Южно­Американского.