ОТКРОВЕНИЕ — 2

Видове откровения

Бог говори на човеците много пъти и по много начини. Съществуват така наречените общо и специално откровение.

I. Общо откровение (Книгата на природата)

Бог ни се разкрива чрез творението; чрез величието, красотата и хармоничната подредба на света, в който живеем. Римл. 1:19 Понеже, това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви. 20 Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение. Това означава да видиш Бога “изотзад”, както Той позволява това да направи Мойсей на планината Хорив; т.е. да научиш за Него чрез Неговите действия и прояви.

Бог се разкрива в природата

(Пс. 19:1). Небесата разказват славата Божия, И просторът известява делото на ръцете Му. 2 Ден на ден казва слово; И нощ на нощ изявява знание. 3 Без говорене, без думи, Без да се чуе гласът им, 4 Тяхната вест е излязла по цялата земя, И думите им до краищата на вселената. В тях Той постави шатър за слънцето,

(Исаия 40:26) Дигнете очите си нагоре Та вижте: Кой е създал тия светила, И извежда множеството им с брой? Той ги вика всичките по име; Чрез величието на силата Му, И понеже е мощен във власт, Ни едно от тях не липсва.

Небесните звезди са като морския пясък. Учените признават, че не могат да бъдат изброени. Вземете само една детска кофичка със ситен морски или речен пясък и се опитайте да го преброите – ще имате голям проблем. Все пак някой го е правил и е преброил около 40 хил. песъчинки. Представете си сега за всички песъчинки по всички плажове. Към това ще добавим и пясъка в пустините. И когато вземем предвид всичко това може би ще разберем нашата безпомощност да обхванем дори само с мисълта си Вселената. Но най­-удивителното е, че всичко в този космически безкрай е в постоянно движение, без да се нарушава хармонията и подредеността му. Бог продължава да твори и да създава нови светове. Свръхнови звезди продължават да се раждат.

Но да отместим поглед от космическия безкрай и да го насочим към нашия свят с неговата чудесна устроеност и подредба. Някой беше казал, че ние живеем във възможно най-­добрия свят. Когато се вгледаме в красивите изгреви и залези, било високо в планината или край морето, или в чудното богатство от красота и багри на различните сезони, или прекрасните растения, цветя и плодове с чудна краски, вкусове и аромати, ние възторжено възкликваме, както това са правели и звездите на зората, когато са наблюдавали работата на Създателя.

(Йов 38:4) Где беше ти, когато основах земята? Извести, ако си разумен: 5 Кой определи мерките й? (ако знаеш) Или кой тегли връв за мерене по нея? 6 На какво се вдълбочиха основите й? Или кой положи краеъгълния й камък, 7 Когато звездите на зората пееха заедно, И всичките Божии синове възклицаваха от радост?

Ще посочим четири доказателства за съществуването на разумен Създател, Творец на всемира:

Космологично доказателство за съществуването на Бог.[1]

То е формулирано най­-напред от Аристотел на базата на общото откровение. Философът разсъждавал върху непрекъснатите промени в света и стигнал до извода, че за всяка промяна или действие има причина. Като се върви по веригата от причини, се стига до една обща първоначална причина за всички неща. Един начален двигател, който е дал първоначален тласък и е задвижил всичко съществуващо, а самият той трябва да е останал неподвижен. Върху този въпрос разсъждават и Йоан Дамаскин, Тома Аквино, Лайбниц и др.

Телеологическо доказателство [2]

Целесъобразната подредба на света (микро и макрокосмос) и съществуването на природни закони, на които всичко е подчинено, говори за разумен Създател. Платон се възхищава от подредеността на космоса, а Сократ ­ от гениалната устроеност на човешкото тяло. Сократ насочва вниманието към човека, като казва: “Познай себе си!”. Познавайки себе си, ще познаеш и своя Създател. Ап. Павел пък казва: (Евр. 3:4) Защото всяка къща се строи от някого; а Тоя, Който е устроил всичко, е Бог.

Не може този сложно устроен и подреден свят да е възникнал случайно от нищото, само в резултат на огромно количество време и верига от случайности. Даже напротив – непрекъснато и навсякъде се наблюдава точно обратното. Колкото повече време минава, толкова повече всичко се руши, което точно отговаря на втория принцип от термодинамиката, който гласи: Всяко тяло преминава от първоначално подредено състояние към състояние на хаос, с нарастване на ентропията. [3]

“За здравия човешки разум е по-­приемливо, че този необятен и закономерно устроен свят, населен и от разумни същества – човеците, е създаден от висшия, разумен и всемогъщ Бог, отколкото, че този свят е дело на мъртвата, инертна и неразумна материя. Неразумното не може да създава разумни същества.”4 Нито мъртвото да ражда живо. Съществува основополагащ принцип, който гласи: „Живот се ражда само от живот“. Никой никога до сега не е наблюдавал обратното, нито може да го докаже. Така че научните изводи и здравата логика говорят за разумен Създател на всички неща.

“Сътворението на човека по Божий oбраз и подобие е откровение за Бога”.[5] Човекът е трябвало да отразява Божията святост и да прилага неговите принципи на живот и управление, като добър стопанин на този свят, така както Бог е пожелал това.

Онтологично доказателство.

То е формулирано от Анселм Кентърбърийски и допълнено по-­късно от Рене Декарт. То гласи: ”Понеже в следствието не може да се съдържа повече, отколкото има в причината, която го е произвела – то и идеята за Бога като абсолютно битие не може да се е породила от нашия ограничен ум, а е вложена там от Бога. Така че самото съществуване на тази идея говори за съществуването на Бога.”[6]

Нравствено доказателство

“Две неща ме удивляват: звездният безкрай над мен и нравственият закон в мен” – казва Имануел Кант. Той отхвърля първите три доказателства и формулира четвърто. От съществуването на нравствен закон в човека се стига до извода, че съществува Създател. Щом съществува закон, то трябва да съществува и законодател.“Бл. Августин казва, че ако нравственият закон зависеше от нас, всеки човек щеше да си създава свой собствен такъв закон. Той обаче е вложен у нас от абсолютния Законодател и Съдия. Същите мисли

изказват и св. Йоан Златоуст, бл. Йероним и др.”[7]

Бог се разкрива в историята на народите и в развитието на човешката цивилизация.

Когато развалата от греха премине определени граници, както някога в предпотопния свят или при Содом и Гомор, или в ханаанските народи, Бог взема мерки за ограничаване на разпространението на греха. Известни са историите за Потопа и за небесния огън, с който са изгорени споменатите развратни градове.

Не можем да не споменем и Еврейския народ – неговото създаване и избирането му за много специалната мисия да даде Спасителя на света

(Йоан 4:22) Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.

На юдеите бе поверено и безценното богатство на богооткровеното и свещените писания. Никой друг народ няма феномена на пророците.

Бог действа и в живота на езическите народи, а също и чрез тях. Можем да допуснем, че много от гениалните прозрения на древните философи и писатели също са били вдъхновявани от Него. Такъв е примерът с Платон и Виргилий и техните прозрения за необходимостта от въплъщението на Христа.

„Знаменитият философ на древността Платон още четиристотин години преди Рождество Христово писал: 'На земята може да настъпи ред само тогава, когато някой необикновен божествен случай го въдвори между хората. Само Бог, скрит под образа на човек, ще ни разясни нашите отношения към Него и нашите задължения един към друг.'“[8]

„Според свидетелството на римските историци Светоний и Тацит между римляните и другите езически народи била широко разпространена мълвата, че 'Изтокът скоро ще получи необикновена сила и от Юдея ще излязат върховни завоеватели на света'. Римските поети възпявали очакваното появяване на чудесния избавител. Виргилий в своята знаменита четвърта еклога възпял младенеца, който трябвало да възстанови златния век. Този младенец ще слезе от небето и на земята ще възцари мир, щедро той ще излива своите дарове, стадата няма да се боят от лъвовете, яремът ще бъде снет от шията на работещия вол и земеделецът вече няма да работи с пот на челото си.“[9]

Бог си служи с едни народи, като ги въздига и възвеличава до проспериращи империи, чрез които въздава справедливост на други народи. Така например Еремия говори за избора на Навуходоносор, а Исаия нарича Сенахирим “секира” в ръцете на Бога, с която Той “сече” като дървета околните народи. Исаия споменава цар Кир по име (повече от 150 г. преди да се роди) и съобщава подробности за живота му, като го нарича “помазаник”, както по­-късно ще бъде наречен Христос.

Ис. 45:1 Така казва Господ на помазаника Си, На Кира, когото Аз държа за дясната ръка, За да покоря народи пред него, И да разпаша кръста на царе, За да отворя вратите пред него. Та да не затворят портите: 2 Аз ще ходя пред тебе И ще изравня неравните места; Ще разбия медните врати, И ще строша железните лостове; 3 Ще ти дам съкровища [пазени] в тъмнина, И богатства скрити в скривалища, За да познаеш, че Аз съм Господ, Израилевият Бог, Който те призовавам по името ти. 4 Заради Якова служителят Ми И Израиля избрания Ми Призовах те по името ти, Дадох ти почтено име, ако и да Ме не познаваш, 5 Аз съм Господ, и няма друг; Няма бог освен Мене; Аз те описах, ако и да Ме не познаваш, 6 За да познаят от изгрева на слънцето и от запад, Че освен Мене няма никой, [Че] Аз съм Господ, и няма друг.

________________________________

1 Учебник по Апологетика (Основно богословие), съставили: Епископ Никодим и Протоиерей Цв. П. Христов, второ допълнително издание, ИЗДАВА СВЕТИЯТ СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА, София 1942 г., стр. 80, 81

2 Пак там стр. 82, 83

3 Употребена енергия, която се натрупва, без да може да се ползва отново

4 ИМА ЛИ БОГ? Проф. д­р Николай Маджуров

5 Проф. Димитър Киров ИЗМЕРЕНИЯТА НА ЧОВЕКА

6 Учебник по Апологетика (Основно богословие), съставили: Епископ Никодим и Протоиерей Цв. П. Христов, второ допълнително издание, ИЗДАВА СВЕТИЯТ СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА, София 1942 г., стр. 85, 86

7 Пак там стр. 86 ­ 88

8 П. Малицки ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, том 1, стр. 22,

9 Пак там

Milcho Naydenski