Тънка червена линия 11. Хълмът Голгота.

11 Хълмът Голгота (Golgota)

Защо Христос трябваше да умре точно на Голготския хълм?

Никой не знае къде се е намирала Райската градина, наречена Ган Еден, което значи Наслада.¹ В Бит. 2:8 посочената посока за градината е Изток. Също така е описана една река, която напоява градината и се разделя на четири главни реки, споменати по име: Фисон (евр. Пишон) и Гион, Тигър и Ефрат. Последните две са известни на всички, но другите - не. Според проф. Б. Пиперов, в тълкуването на книгата Битие на стр. 39, реките Фисон и Гион са известните сега реки Куран и Керка. Той пише: "И така, страната Еден трябва да се търси в басейна на реките Тигър и Ефрат, а раят ще е бил там, където тези две реки вземат началото си от един общ поток, от който се отделят и други две известни за времето си реки.”²

Други автори посочват за Фисон и Гион различните други големи реки като: Нил, Йордан, Дунав, Инд и др. „След това идва Геон. Това е Нил. Геон е първоначалното му име. За това свидетелства Иеремия, когато казва на юдеите: ‘Защо ще отивате в Египет, за да пиете вода от Геон?”³ (Иеремия 2:18). Ако приемем, че Йордан е реката Фисон, то тогава местоположението на Ган Еден ще бъде напълно ясно.

Известно е, че всред градината са расли две много специални дървета. Едното е “дървото на живота”, а другото - “дървото на познанието” чиито плодове били единствените забранени за ядене. Бл. Августин казва, че плодовете на това дърво не били вредни за ядене, а св. Йоан Златоуст казва, че то не би дало на човека повече познание, но послужило само за проверка и повод за грях или награда. Адам и Ева нарушили забраната и установили, че не умират. Но смъртта била само отложена, защото имало заместник-изкупител, който щял да заеме тяхното място при дървото и да умре на него вместо тях. Също така можем да говорим за духовна смърт, предшестваща физическата.

Възможно ли е мястото на разпятието на хълма недалеч от Йерусалим (по времето на Иисус), наречен Голгота, да съвпада с мястото на дървото на познанието, където паднали в грях първите хора? Никой не знае. Още повече след такава катастрофа, каквато е бил потопът. Все пак да не изключваме Божието всезнание - Той знае.

Хълмът Голгота, на който е била извършена най-несправедливата и позорна екзекуция в човешката история, разпятието на Иисус Христос, се е намирал недалеч от градската стена, а днес на това място, което е в рамките на Йерусалим, се намира голям Храм с няколко отделения. Едно от тях се нарича “пещера на Адам или параклис на Св. Йоан Предтеча”. В източната част, където е бил забит кръстът Христов, съществува отверстие, обковано със сребро, а над него има мраморен престол. Съвсем наблизо е и гробът, в който е бил погребан Спасителят, и от който е възкръснал като победител над смъртта. Една победа, извоювана за цялото човечество.

За името Голгота (евр. Гулголет) има няколко теории:
1. Според някой твърдения патриархът Ной пренесъл със своя кораб, известен под името Ноев Ковчег, освен семената на живота и определените за спасение хора (семейството на Ной) и животни (различен брой двойки от всички чисти и нечисти видове), също и костите на нашите общи прародители. Ной заровил костите на хълма Голгота.

Според Ориген, древно Юдейско предние разказва, че костите на Адам са били заровени точно на това място, от което то получило и името си. Еврейската дума Гулголет означава череп или място на черепа на Адам. Евангелистите в своите разкази също го наричат черепно място: Мат. 27:33; Марк 15:22; Лука 23:33; Йоан 19: 17. Затова и в изобразителното изкуство художниците, когато рисуват разпятието, често в основата му поставят човешки череп, черепът на Адам, чрез който дoйде смъртта, а над него “разпнатият” победител, вторият Адам (от Римл. 5 гл.), чрез който дойде победата над смъртта и животът бе възстановен в своите вечни измерения.

2. В своето тълкуване на книгата от пророк Исаия, в коментара си към пета глава, св. Василий Велики казва: „Има предание, запазило се в Църквата по неписана памет, че Юдея е имала за свой пръв обитател Адам, който след изгонването си от Рая бил заселен в тази страна като утеха за загубите му. Затова тя първа приела и мъртъв човек, когато над Адам се изпълнило осъждението. На тогавашните хора тази гледка – череп, върху който плътта е изгнила и се е разпаднала – им изглеждала нова; и те, като положили черепа на това място, го нарекли лобно място. Вероятно, гробът на родоначалника на всички хора е бил известен и на Ной и затова след потопа тази легенда им е била предадена. Затова Господ, като издири наченките на човешката смърт, прие страдание на така нареченото Лобно място, та там, където тлението на хората получило начало, да започне животът на царството, и смъртта, както стана силна в Адам, така да се обезсили в Христовата смърт.” ⁴

3. Съществува и друго мнение, което обяснява названието Голгота с особената форма, която хълмът имал. Когато бил гледан отдалеч, той приличал на човешки череп, затова хората го нарекли Голгота – череп, черепно място или хълм на черепа. Фактът, че хълмът бил наблюдаван отстрани и отдалеч, е доказателство, че се е намирал извън Йерусалим.

4. Голгота било място за екзекуции, на което се намирали човешки черепи и кости, т.е. лобно място, което се свързва с лоб - череп, черепно място.

Всъщност теориите не си противоречат и би могло да се приеме, че взаимно се допълват. Можем да обобщим: „Мястото, където Иисус от Назарет бил разпънат върху crux immisa, носи евангелското название Голгота (Мат. 27:33; Марк 15:22; Йоан 19:17 – от арам. Gulgulta’ – череп) – ‘място наречено Лобно’ (Лука 23:33). Тази местност се намирала извън град Иерусалим (Евр. 13:12) и то недалеч от него (Йоан 19:20), в близост до пътя (Мат 27:39). Това навежда на мисълта, че се касае за място, което служило за публични наказания, или пък става дума за малко възвишение с формата на череп.”⁵

Името Голгота едва ли днес щеше да вълнува някого или да бъде толкова известно, ако на това място не се бе случило събитието, разтърсило целия свят, събитието, което нарекохме в началото най-позорното, но също така можем да го окачествим и като най-славното в човешката история. Според посочената хронология на събитията в La Bible de Jerusalem „посичането” на Месията е станало на 7.04.30 г. сл. Хр. в петък, по време на пасха, в 9 ч сутринта. В 15 ч Иисус издъхва, мрак покрива земята и става силен земен трус. Най-разтърсващото откровение на Отческата Божия любов към нас е дадено. За всички християни това име е свързано не толкова с хълма, колкото със събитията, разиграли се на него, свързани с Христовата смърт и още повече с Неговото възкресение, свидетелстващо за победата на живота над смъртта.

Издигнат високо, за да бъде видян от всички хора, през всички векове.

В старозаветните времена хората го виждали чрез откровенията на пророците, защото всички пророкуват за Него. Патриархът Йов в най-горестните си времена намира в Него утеха. (Йов 19:25) Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята. В новозаветни времена Го виждаме чрез евангелските разкази и апостолските послания, които много ясно и подробно ни разказват за успеха на саможертвената Му спасителна мисия. Трябваше да бъде издигнат високо, (можем да кажем, че Голгота е най-високият връх в човешката история) не само за да бъде видян от всички, но и за да преодолее бездната на разделението и отчуждението между Небето и Земята, появила се след грехопадението. Да прехвърли мост над пропастта, да бъде свързващо звено или онази стълба от съня на Яков, чрез която ще можем да достигнем Бога и да получим вечен живот.

Защо трябваше да пострада вън от града?

Отговорът намираме в (Евр.13:11) И както телата на животните, чиято кръв първосвещеникът внася в светилището за очистване на греховете, се изгарят вън от стана, 12 така и Иисус, за да освети хората със собствената Си кръв, пострада извън градските порти. 13 И тъй, нека излизаме при Него извън стана, като споделяме поруганието Му 14 защото тук ние нямаме постоянен град, а търсим бъдещия. 15 И тъй, нека чрез Него винаги принасяме на Бога хвалебна жертва, тоест плода на устните, които прослвят Името Му.

Проф. д-р Славчо Вълчанов казва по този въпрос: „Както Исаак е излязъл от дома на баща си и е отишъл на определеното за жертвоприношение място, така и Христос е бил поведен извън Йерусалим, за да бъде разпънат на Голготския хълм – вън от Йерусалим (Евр. 13:1-12). Подобно на своя предобраз и Спасителят Сам е носил своя кръст. Както Исаак до деня на жертвоприношението е бил вече пожертван и един вид вече мъртъв в сърцето на Авраам, а на третия ден му бил възвърнат отново от Бога, така предстояло и на Спасителя да умре на кръста, да престои три дни в гроба и да възкръсне.”⁶

Можем да кажем, че в това се състои благоуспяването на служителя Господен (eved Jahwe). Чрез въплъщението си да стане наш близък родственик, ползващ законното предимство на сродник-изкупител (Вт. 25:5-10; Рут 2-4 гл.; Йеремия 32:7; Йов 19:25 )⁷. Като жертвено агне да понесе греховете на човеците. Чрез смъртта Си да победи смъртта, защото е невинен и свят, поради тази причина не подлежи на смърт и смъртта няма власт над Него.

И още, змеят, древната змия, наречена дявол и сатана, трябваше да бъде победен от някого, на пръв поглед по-слаб от него. Трябваше да бъде победен от семето на жената. Никой човек не можеше да направи това. Но Христос можа. Извоюва тази победа на Голгота за хората. Чрез кръстната си смърт победи смъртта и вечният живот отново засия. “Христос возкресе из мертвих, смертию смерть поправ и сущим во гробех живот даровав.”⁸  

Милчо Найденски, богослов

1 Мони Eшуа Алмалех, Цветът в Петокнижието – езикова картина на света, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 2006, гл.8, стр.214-228

2 Проф. Б. Пиперов. Тълкуване на книгата Битие. (Пособие за изпитните събеседвания на свещениците), Синодално издателство, София – 1973 стр. 39

3 Йоан Екзарх. Шестоднев. Второ прецизирано издание, Превод от старобългарски, встъпителнастудия и коментар: проф. Николай Цв. Кочев. Издателство „Хейзъл”, София, 2000 г, с. 288

4 Свети Василий Велики, Творения. Том 2 Славянобългарски манастир „Св. Вмчк. Георги Зограф”, Света гора, Атон 2008 г. стр 162, 163

5 Проф. Протопрезв. д-р Николай Шиваров, проф. д-р Славчо Вълчанов, Вечното в двата библейски завета, (Сборник с материали по библеистика), проф. д-р Славчо Вълчанов, Христоцентричност на Стария Завет, Величието на Христовия кръст, Издателство Слово – Велико Търново, 1994, стр. 289

6 Проф. Протопрезв. д-р Николай Шиваров, проф. д-р Славчо Вълчанов, Вечното в двата библейски завета, (Сборник с материали по библеистика), проф. д-р Славчо Вълчанов, Христоцентричност на Стария Завет, Месианската надежда в Стария завет, Издателство Слово – Велико Търново, 1994, стр. 216

7 Ървинг Дженсън, Обзор на Стария Завет, Издателство Нов Човек, София 1999, стр.172 - 179

8 Пасхален час.