ВЪЗРАЖДАНЕ

Трябва само основните християнски принципи и ценности да се превърнат в начин на живот.

Покаяние – обръщане, промяна на посоката, промяна на живота от тъмното към светлото, от грешното към правото, от лошото към доброто.

В нашия свят е нормално хората да си съперничат, да се стремят към богатство, власт и надмощие, и да воюват помежду си за това. Но Иисус се огорчил, когато видял подобно съперничество за първенство и между своите ученици. Принципите на небесното царство са съвсем различни. Там всеки би трябвало да има другия за по-горен от себе си. Иисус казал, че който иска да бъде пръв, ще бъде от всички последен и по-големият трябва да служи на по-малките, както прави Отец, Който е най-голям от всички. Освен, че поучавал с думи, Той и показвал действието на тези принципи в собствения си живот. Виждайки едно детенце, той го посочил за пример:

Мат. 18:1 В същото време учениците дойдоха при Иисуса и казаха: Кой е по-голям в небесното царство? 2 А Той повика едно детенце, постави го посред тях, и рече: 3 Истина ви казвам; ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство. 4 И тъй, който смири себе си като това детенце, той е по-голям в небесното царство.

Но какво всъщност е имал предвид? Дали възрастните трябва да се вдетиняват? Съвсем не, но да се откажат от своята суета, лицемерие и порочност, и се върнат към онази детска невинност и чистота на душата, лъхаща от първоначалното творение.

1Пет. 2:1 И тъй, като отхвърлите всяка злоба, всяка лукавщина, лицемерие, завист и всяко одумване, 2 пожелавайте като новородени младенци, чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него към спасение,

Това всъщност донякъде е и съдържанието на акта покаяние – обръщане, промяна на посоката, промяна на живота от тъмното към светлото, от грешното към правото, от лошото към доброто.

Може би това е имал предвид големият руски поет Пушкин, когато е написал стихотворението си

Возрождение

Художник-варвар кистью сонной Картину гения чернит. И свой рисунок беззаконный Над ней бессмысленно чертит. Но краски чуждые, с летами, Спадают ветхой чешуей; Созданье гения пред нами Выходит с прежней красотой. Так исчезают заблужденья С измученной души моей, И возникают в ней виденья Первоначальных, чистых дней. 1819

Възраждане

Художник-варварин с четка груба

С картина гениална си играй.

Над нея, в своето изкуство влюбен

Рисунка беззаконна той чертай.

Но след години тези чужди краски,

Като мазилка стара падат там;

И гениалната картина е без маска,

В предишната си хубост блясва тя.

Тъй също заблужденията чезнат

От моята душа в съсипни,

В нея образи за миг възлезнат

От чистите първоначални дни.

Възможно ли е да преживеем едно възраждане не само в личен, но и в обществен план? Мисля, че да. За целта трябва само основните християнски принципи и ценности да се превърнат в начин на живот. Нека си спомним на какво се дължи Златният век на България от времето на царете Борис и Симеон - на покръстването и на християнската книжнина и духовност.

Според свещеното предание, детенцето, което Иисус повикал и посочил, било по-късният апостолски ученик Игнатий Антиохийски, наречен Богоносец. Когато император Траян го запитал защо го наричат така, той му отговорил, че според хората носил Бога в сърцето си. Игнатий е един от така наречените апостолски мъже, които са приели вярата от самите апостоли. Той заедно с Поликарп епископ на Смирна (също мъченик за вярата) и Папий Йерополски бил ученик на Свети Йоан Богослов. Бил 40 години епископ на църквата в Антиохия, където последователите на Иисус за първи път се нарекли християни. През 107 г. сл. Хр. приел мъченическа смърт на арената на цирк Максимус в Рим. По пътя можел да избяга, но предпочел мъченичество, като се сравнил с „жито Божие, което, след като бъде смляно от зъбите на зверовете, ще се превърне в чист хляб Христов (виж посланието му до римляните)“ Екзекуцията била публична. Може би някои от зрителите са яли пуканки или пък семки, докато гледали как лъвовете го разкъсват и изяждат.

Когато видите икона с изправен мъж с два кръста на раменете си и два изправени лъва от двете страни, да знаете, че това е св. Игнатий Богоносец в момента на неговата героична и мъченическа смърт, подпечатила вярата му със собствената му кръв.

Милчо Найденски, теолог