Testamentum

Някога си мислех, че Вселената е безкрайно и мъртво нещо – тъмно и неизвестно; а животът е един случаен проблясък на светлина, съзнание, мисъл; като запалена клечка кибрит, като искра, която просветва за миг и после угасва. Сега вече не мисля така. От Свещеното Писание знам, че Духът на Бога изпълва целия звезден безкрай, че навсякъде присъства съзнание, усет, порядък; че навсякъде присъства живот чрез съществуването на Светия Бог, че Той е безсмъртен и вечен, без начало и край. Смъртта е временна – болезнено изключение в нашия край на безкрая. Тя е само момент, тъмна дупка във времето, изроден елемент и животът ще тържествува накрая. (Д. Ап. 17:16-34; 1Кор. 15:54; Исаия 25:8) Когато четох за първи път Библията, един от разказите, които най-много ме смутиха, беше случката с изпитанието на Авраам. Той трябваше да принесе в жертва сина си Исаак. Макар и малък, Исаак вече познаваше жертвената система, защото се зачуди на факта, че той самият носи дървата за жертвоприношението, а жертв...